НЕСПОКОЙНИЯТ ГЕНИЙ НА БЪЛГАРИЯ

       Почти неизвестният у нас художник БОРИС ГЕОРГИЕВ е роден на 1 ноември 1888 година във Варна. Недоимъкът прокужда семейството му в Русия и 14 годишен той се озовава в Петербург. Яркият му талант привлича вниманието на неизвестен меценат, който го насочва към изучаването на живопис в тамошното Художествено училище, чието „Дружество за поощряване на изкуствата” е ръководено от самият Николай Рьорих. От него възприемчивото българче научава, че Природата е одушевена, че художникът е длъжен да изобразява човешката душа в развитие, а по-късно, с безпримерно чистия си и скромен живот той устоява кредото на своят Учител, че „без идеята за Доброто, животът остава безсмислен”!

     През 1909-1910 година младежът е в Мюнхен, където взима уроци при Анджело Янк – един от създателите на „Сецесион”-а. Италия винаги го е привличала като магнит, защото още в родната Варна той е запленен от нейните велики художници, от чиито творби лъха на култ към Красотата. Той тръгва към своята мечта пеш, прекосявайки целите Алпи, за да стигне чак до Неапол. Впрочем, по-късно така ще кръстоса още много други европейски страни, защото живеейки и работейки сред тях, за да препечели средства за следващия преход, той най-лесно се докосва до душевността и обичаите на съответните народи. В писмата до близки и приятели от онзи период той нарича себе си Странникът – Мечтател и това определение отговаря най-точно на неспокойната му същност. Този начин на живот му позволява да осъществява пряк контакт и със самата Природа, която талантливият българин ще изобразява през целия си живот, както и да натрупа богати впечатления и опит, които по-късно да въплъти в своите гениални платна.

      Париж, който по онова време е сърцето на тъй нареченото „Модерно изкуство” го разочарова дълбоко и той споделя своето огорчение с думите: -„Една деградация на човешкия дух, една оргия на тъмните сили на Злото, където от години се работи за разрушаването на човешката култура. Друга е мисията на истинското изкуство – то трябва да бъде вдъхновено не от формулата „изкуство за изкуството”, а от етични идеали, за да служи за духовното издигане на човечеството.” Впрочем, градът и улицата никога не са го привличали като обекти за изобразяване. Неговият шум и хаос нараняват неговата финна душевност, която му позволява да рисува по неподражаем начин човешките Очи и Ръце – това, което го превръща в един от най-гениалните портретисти на ХХ век. След тълпите на големите градове, Борис Георгиев  се усамотява сред високите италиански Алпи и сред овчарите на Монте Лефре, на Трентино, той преосмисля целия извървян за 14 години Път и обобщава своите богати впечатления от срещите си със значими хора и природни красоти. Така се раждат първите му сериозни творби, сред които е и „Аве Натура” – портрет на скъпата му сестра Катя,  облечена като пастирка, облегнала глава на гегата си. По онова време тя живее при него, а дълбоката им духовна връзка датира още от детството. От онзи период е и неповторимото му платно „Мировата скръб” – изображението на простреляна сърна, с капещи от очите сълзи и тази затрогваща картина ще остане неговата „запазена марка”. По-късно той я извайва върху надгробния камък на погребаната във Флоренция Катя, до която ще легне и той след края на своя пребогат на изживявания и творчество живот.

     Първата световна война го прокужда от Алпите и той се завръща във Флоренция и Рим, но неговите искрящи върхове ще го съпътстват през целия му жизнен Път и ще служат за фон на бъдещите портрети като символ на човешката Душа, която, независимо от житейските наслоения, винаги си остава девствена.

     Сред артистичните среди на италианската столица го въвежда големият български скулптор Андрей Николов и своеобразният талант на младият му сънародник е оценен веднага и много високо. Така възниква идеята за неговата първа самостоятелна изложба, за която Б. Георгиев отбелязва: „Не по моя инициатива и въпреки моето желание тези работи бяха изложени в Рим и оттогава бях наречен художник.” След нея той е отрупан с поръчки, защото всички са впечатлени от умението му да изобразява само възвишеното и доброто в своите модели, като тази особеност се превръща стил на младият българин.

     През този благодатен период /1917 година/ умира любимата му сестра и тази съкрушила го смърт ражда една от най-известните му картини – „Скитникът и неговата сестра”, която за наше щастие принадлежи на Националната художествена галерия в София, защото представлява автопортрет на художника, зад чийто гръб се рее безплътния Дух на Катя.                        

     Той се завръща в родината си през 1922 година, тоест – след 20 годишно отсъствие, и пребиваването му тук се превръща в много важно събитие не само за него, но и за  целия културен живот на страната. Очакват го мнозина от тогавашният интелектуален елит, очаровани задочно от платната от Италия и Алпите. Някои от тях – Николай Лилиев, Теодор Траянов и други му позират с голямо удоволствие, като между вторият и Б. Георгиев се заражда дълбока духовна връзка. От онзи период е и портрета на Владимир Димитров – Майстора, наречен „Земетръс”. Борис Георгиев нарича своя модел „моят събрат с кристална душа” и по-късно го отвежда със себе си в Италия, за да го представи на тамошните ценители. Тази самостоятелна изложба в София е посрещната доста хладно от критиката, затова пък родната Варна компенсира огорчението му със сърдечното посрещане на завърналият се син. Тук твореца се радва на любовта и на майка си и живата си сестра. Експозицията от Италия има огромен успех в Пловдив, Търново и Стара Загора.      

      Следващото му гостуване в родината е през 1928 година и тази изложба има още по-голям успех от първата, а новата галерия от портрети на български интелектуалци утвърждават името на Борис Георгиев като един от най-големите портретисти на своето време. Тогава той рисува портрет и на д-р Петър Дънов, наречен по конюнктурни причини „Портрет на мъж”. Мировият Учител е изобразен неземно ефирен, а затворените му очи придават допълнителна вглъбеност и подсилват внушението за отчужденост от всичко земно.

    През същата тази 1928-ма година младият българин се запознава и с Алберт Айнщайн и в лицето на световно известният физик си спечелва още един прекрасен приятел. Той става инициатор на уредена изложба в Берлин, където художника е чест гост в семейството на Панчо и Любен Владимирови, чиито образи също са обезсмъртени от четката на великия ни сънародник.

    Преуморен от активна работа и интензивния културен живот в Берлин, през 1931 година Борис Георгиев се отправи за мечтаната Индия, където ще пребивава през следващите 5 години. Задочно той я познава още от Петербург, където е тема на дългите и увлекателни разкази на Н. Рьорих. Има предположения, че поканата за Азия му е отправена от Рабиндранат Тагор, с когото се запознават през 1926-та, когато лауреата на Нобелова награда обиколя  Европа с мисията да сближи нейната култура с тази на Изтока. Тогава Тагор кани младия художник за преподавател в своя Университет „Вишва Бхарати” в имението Шантиникетан, но получава любезен отказ, мотивиран с изключителната му заетост. Още в парахода за Индия Съдбата среща художника с Махатма Ганди и съпругата му Кастурба. Великият Гуру отклонява категорично предложението да бъде рисуван, заради своите убеждения, но благодарение на беглите скици и гениалната си памет, Б. Георгиев все пак създава портрети, не само на Ганди, но и на изключителната му Спътница в живота. Тези двама души – символи на цяла една епоха, въвеждат младия творец в най-висшите аристократични среди на огромната страна. Портретите от онзи период са особено прекрасни, не само защото художника е в разцвета на своите сили, а и защото познава и обича хората, които рисува. Такива са Джавахарлал Неру, турската принцеса Нилуфар /съпруга на Хайдерабадския престолонаследник/, синеоката Дурре Шевар /дъщерята на последния турски султан, омъжена за местен махараджа/ и още много прочути светски личности. Верен на своят стил, нашият сънародник акцентира най-вече върху женската красота, която е издигнал в култ. Тази галерия би била непълна без да споменем и за портрета на скъпата на сърцето му приятелка – Амрит К. Синг, която е била толкова обаятелна, колкото и интелигентна, защото след освобождението на страната Дж. Неру я кани за министър в своя кабинет. Двамата с нея предприемат пътуване до долината Кулу, за да се срещнат с Н. Рьорих, който въпреки отминалите години незабавно разпознава своят някогашен възпитаник, а в знак на уважение българинът предприема едно дълго пътуване по маршрута на своят Учител до о-в Цейлон, където остава близо 2 месеца. Движи се със закрит автомобил, който му служи едновременно за дом, ателие и лазарет, защото е претъпкан с лекарства, с които помага на всички нуждаещи се, в това число – и на прокажените. Цялата нищета и болка, която среща по пътя си, подлагат на сериозно изпитание  чувствителността му и от дълбоко нараненото му сърце избликва едно от най-знаменитите платна - „Скръбта на Индия”, позната още и като „Среща с париите”. 

         Това е една от редките му многофигурни картини, на която художникът стои със сведена глава и молитвено скръстени ръце – „Намасте” пред най-бедното съсловие на страната, която съпричастност го превръща в един от най-големите хуманисти на ХХ век. На това платно безплътния дух на Катя пак го следва като ангел - Пазител… От този период е и една друга значима творба - „Срещата на Александър Македонски с Буда” на която младият император е изобразен лице в лице със сияещият в небесата Буда, който го пита „какво търси в земята му с меч в ръка”, който, междувременно, пада от нея…, а уплашеният Буцефал е и изправен на задните си крака. Тази прочута творба отразява повратния момент от азиатския поход на младия македонец, който няма нищо общо с баналните твърдения за „войнишки бунт”.

     След пет изключителни във всяко едно отношение години прекарани в Индия, Борис Георгиев се завръща за малко в България, но бързо заминава за Рим, където е уредена невиждана до тогава изложба от творбите, вдъхновени от загадъчната Индия. Критиците са във възторг, а виден журналист отбелязва „В лицето на Борис Георгиев България има един от най- добрите си художници!”

      После неспокойния дух и съдба на нашия сънародник го отвеждат в Бразилия, където той остава близо четири години, като рисува отново предимно портрети. За съжаление тази забележителна колекция остава там и ние можем само да гадаем за нейното съдържание, но нито за момент – за нивото й.           

     Поредното завръщане в Европа е през 1956-та, а през 1961 приятели и почитатели  организират в един от старинните дворци на италианската столица последната му изложба, която пресата оценява като „Триумф на човешкият гений”!!!

     Нашият бележит сънародник напуска този свят на 9  април 1962 година световно известен, но крайно беден, защото никога, никому не е продал нито една своя картина!!! Индия и Италия си оспорват честа да го смятат за „свой” художник, но ние никога не трябва да забравяме, че той е подписвал творбите си Борис Георгиев – Di Varna.

     По случай 50-та година от неговата кончина искам да напомня този факт на тези, които познават и се възхищават на неговото творчество, да го представя на онези, които досега не са имали щастието да чуят за този наш велик сънародник и преклонила глава пред бележития Космополит, да му пожелая „Мир на праха, спокойствие на Духа и светлина на Душата ти, Братко”!

                                                                                 АМИН

                            

                    

                                                          

                                                                                                    

М Е О Н Л И Н А

 „БОЖЕСТВЕНИТЕ  ПЕЛАСГИ”

НА  ОМИР

     

/Прото-траките/

                                                                                                          

                                                                                                           

В памет  на ДЕДИТЕ ми,

 чиято алена кръв  тече в мен...

 „Небето се отваря и ангелите пеят, 

 и молнии блестящи тъма и здрач пилеят...”

Елена Казанлъклиева

                              

                       Ако игнорираме безпредметния спор „за” и „против” съществуването на Атлантида и Атлантите, много лесно ще може да се проследи плавния преход от „Червената” към нашата – „Бяла” човешка раса. Този епохален, продължил с хилядолетия процес, е протекъл из целия свят, а не изолирано само в някои райони на света, но темата на тази книга налага да се ограничим само в Евр-Азия, чиито стотици мегалитни паметници са достатъчно убедителни свидетели за онези времена. Още при последните две Култури /Подраси/ на Атлантите от преди около 15-16,000 години, започва видимото изсветляване на техните кожа, коси и очи. Този външен облик е познат на палеонталазите чрез откритите на много места по света мумии, но, поради непознаване на хронологията на човешкото развитие, те по никой начин не са свързвани с „хипотетичните Атланти”, с които, те, въпреки многобройните им артефакти, упорито отказват да се занимават. Налага се още в началото на книгата да направя важното уточнение, че потъването на остров Посейдоний – последният връх на големия някога архипелаг, върху който се е намирала Митрополията на „Червената” раса известна като АТЛАНТИДА, е станало около 9,564 година преди новата ера, като с това е ознаменуван символичният й край. Но, много преди този финален акорд, най-стойностната част от нейното население бива отдалечено и респективно - спасено физически от последвалия „Всемирен ПОТОП”. Впрочем, „ката-клизмос” на гръцки означава именно това бедствие, а не кое да е друго бедствие. Така техният генетичен материал става БАЗА за следващата – „Бяла” или АРИЙСКА раса, чиито представители сме ние всички. В книгата ми „Нагоре по Спиралата” съм разгледала подробно характеристиките и на петте досегашни човешки раси, но за да навлезем в темата на тази, се налага да си припомним някои от основните положения.

     Живота е пренесен и „посят” върху Земята във вид на чиста енергия, затова „хората” на първата и втора човешка раси не са притежавали физическо тяло. То се изгражда постепенно чрез уплътняването на въпросната субстанция и възниква едва през III-та по ред - Лемурийска раса. На тази кардинална тема Майкъл Кремо е посветил своята книга „Човешката ДЕВОЛЮЦИЯ”, както той нарича процеса на Кондензацията /сгъстяването на материята/. Искам да подчертая, че нейното подзаглавие е „Ведическата алтернатива на теорията на Дарвин” когато, според автора при де-волюцията чистият дух се покрива с по-нисшите енергии на материята. Този процес традиционната Окултика нарича ИН-волюция. Въпросните Лемурийци са обитавали огромнаият континент ПАН-ГЕЯ извисявал се по онова време над водите на съвременните Тихи и Индийски океани, с контури съвършено различни от днешните. Онези наши „пра-пра-деди” са представлявали 20 - 30 метрови великани, чиято гарванова черна кожа към края на периода изсветлява до кафеникаво-червена, а ръстът им чувствително се снижава. Техните преки потомци в наши дни обитават Африка, Австралия, Нова Зеландия и Океания.

     Представителите на следващата - IV-та „Червена” човешка раса, са се отличавали от тях не само по своята външност, а преди всичко, с нововъзвикналите разсъдъчни качества. Държа да се знае, че те също „не са изчезнали от лицето на земята”, а сега населяват компактно двете Америки, източна Азия и Хималаите, както и зоната на северния полюс. По тази логика, ние „Бледоликите” сме пряк техен генетичен „продукт”, т.е. – ПРЕКИ ПОТОМЦИ, но поради непознаването на тези факти си позволяваме да се държим спрямо тях като нагли колонизатори на земите и културата на ДЕДИТЕ си. Съвременната наука не се интересува от тази генеология и затова се лута във всички посоки, като гради една от друга по-фантастични теории и хипотези базирани върху…хлъзгавата почва на „случайноста”, докато ЕЗОТЕРИКАТА /Науката за скритите вътрешни проциси/ ревниво е съхранила всички Спомени и Ключове към това далечно Минало. За да не бъдат профанизирани, те са били предавани от поколение на поколение Посветени предимно чрез устна традиция. При Лемурийците няма отчетливи етапи на развитие, докато при Атлантите и Арийците те се разпределят в по седем „Култури” /Подраси/, които се отличават една от друга, както чрез географските си параметри, така и със специфичните си цивилизационни особености. Предмет на тази книга са късните Атланти - АКАДЦИТЕ, но нека преди това си припомним техните предшественици, посочвайки и техният принос към човешката цивилизация. Първите Атланти -

1-      РИСАХИЛИ са представлявали огромни червенокожи великани, които освен самият архипелаг Атлантида са обитавали и западните територии на съвремените Европа и Африка.

2-      ТЛАВАТЛИЙЦИТЕ са действали най-вече върху териториите на сегашните държави Чили, Перу, Боливия, където все още стърчат техните изпозантни паметници, преписвани на...Инките, които се заселват в тази част на света хилядолетия по-късно. Знае се, че част от Тлаватлийците мигрират към индийския субконтинент, където стават основоположници на Ордена на ДРАВИДИТЕ. Запомнени са и с това, че първи започват мащабното усвояване на природните ресурси.

3-      ТОЛТЕКИТЕ също се спускат от Андите, но се отправят към Египет и Мексико /Юкатан/, където могат да се видят техните огромни базалтови „автопортрети”, отнасяни съвършенно погрешно към културата на Олмеките, които, също като Ацтеки и Инки, спадат към „след-потопните народи”.

4-      ТУРАНЦИТЕ са били автохтонното население на източна и средна Азия. Това име произлиза от техния култ към ТУРА – зооморфният символ на главният Бог на тази раса – Сатурн / Кронос, почитан още и образа на Бик, Вол, Бизон, Зубър, Бивол и т.н. В наши дни тяхното име е съхранено в етнонима ТУРци и има пряко отношение към нашенското БОГ - „Бащата на човечеството”!

5-      УР-СЕМИТИТЕ напускайки Индия и Шри Ланка се заселват в Мала Азия, за да се превърнат в Предци на СЕМитите/ШЕМитите - „Потомци на втория Ноев Син – СЕМ или ШЕМ”!

6-      АКАДЦИТЕ или по-точно АРКАДЦИТЕ изграждат най-важната за нас Култура и затова са главните герои на настоящата книга. Те са най-голяма атлантска популация, чието поле на действие се разпростира върху цяла Мала Азия и Източна Европа, които, важно е да се знае, по тяхно време са имали съвършено различни очертания от днешните.

7-      МОНГОЛИТЕ са били малък Турански клон, на които консервативността е попречила да се справи с фактора Еволюция и затова „Господарите на расата” са ги извели от Историческата Сцена, защото те бдят над всички етапи от нашето развитие, в това число – и над СЕЛЕКЦИЯТА!!! Тук се налага крайно важното уточнение, че при подмяната на Културите, представителите на предходната не „изчезват” в Небитието, а, просто, отстъпва своята водеща роля на следващата по ред народностна група, която има задачата да доразвие всичките техни предходни достижения!  

   Към Акадската група на Червената /Атлантска/ раса спадат всички Скити, Етруски, Баски и Пеласги, които си остават абсолютна Тerra inkognita за историците, на за чиито общи корени, вярвания и традиции свидетелстват хиляди поразително сходни артефакти, както и все така живите религиозни обреди на източно-азиатските народи и тези на близките им  родственици от двете Америки, пък и на…винаги пренебрегваните Ескимоси от полярните области. Всички тях ги обединенява страхопочитанието пред Небето /АН/ и Земята /ИН/, необичайната слабост към ярките цветове, но най-вече - тоталната липса на алчност, която е отличителната черта на нашата Бяля раса.

   Всичките материални следи на изредените Култури са белязани с вълшебни пропорции, свидетелстващи за колосални познания по Космогония и с изящна орнаментика, но преди всичко - с крайно фрагментарните изображения на хора, защото първоначално те са нямали никаква представа за своето съществуване, т.е. – за АЗ-а си! Тя се формира някъде по средата на тази раса, затова, в повечето случаи, наченките на себе-изява са стилизирани или имат карикатурни пропорции, познати ни от пещерните рисунки и идолната пластика. По правило, в съвременните музеи те красят сектора „Архаика”, разделена на „Палео-ЛИТ”, „Мезо-ЛИТ” и „Нео-ЛИТ”, тъй като на един от водещите АКАДСКИ диалекти „ЛИТ” означава „Камък” и представлява едно от рядките попадения „в десяткака” на науката Археология, защото материалните следи от нашата раса са… предимно железни!

   Освен огромно количество артефакти, от атлантските си Пра-ДЕДИ ние сме наследили и всичките си религиозни представи и…„Приказки”, базирани до една на Атлантската Митология, както и корените на техните многобройни Езици, които в течението на времето сме доразвили според изискванията на нашето съвремие. При подмяната на цивилизационните стойности е бил ревизиран и Пантеона на следпотопните Атланти, които са се самоназовавали МОРСКИ НАРОДИ, за разлика от нас – Арийците, които вече спадаме към КОННИТЕ!!! Споменатите три човешки раси са представени в „Библията” като „Синовете на Патриарха НОЙ”, който в никакъв случай не е конкритен човек, а образа на цялото човечество. Неговият първороден Син ХАМ или ХИМ съответства на „Черната” раса, вторият СИМ /ШЕМ - на „Червената”, а ние сме Потомците на техният „най-малък Брат” - ИАФЕТ. Знае се, че „от Потопа оцелява само това Праведно Семейство”, но трябва да се има предвид, че много преди Атлантида, океанските води поглъщат първо земята на Полиарианите и Хипер-бореите, издигали си в пра-древни времена района на сегашния Северен полюс, а после идва редът и на огромната ЛеМУрия в южния Пасифик. Но, преди засилената вулканична дейност да взриви МУ, въпросните „Господари на Расата” извършват първата позната в нашата история СЕЛЕКЦИЯ, чрез която от погибел са спасени най-добрите представители на Черната раса - носителите на безцените Жизнен Опит и Познания, натрупани в тяхното Под-съзнание, кръв и гени. Не бива да се забравя, че ДУХЪТ и ДУШАТА са константни величини, докато чрез веригата на Преражданията се видоизменя само физическото ТЯЛО!!!

   Както вече отбелязах, освен смугли, всичките ни Предци са били и чувствително по-високи от нас и именно като такива те шестват в митовете, легендите и „приказките” на всички народи. За отбелязване е, че въпреки своята физическа мощ, Великанът в тях винаги е победен от някой „млад юнак”, който, незивисимо от по-дребния си ръст, се оказва по-съобразителен от него! Като главен фактор за чувствителното смаляване на ръста на ДАИТИте /Великаните/, Елена Блаватска сочи тяхната морална деградация, която се ускорява все повече, за да достигне своя апогей при Арийците, вманиачени в отнемането и трупането на материални блага, при това - с всички средства. Освен устната традиция, за ГИГантите се споменава и в Свещенните Писания на много народи, като най-известният от тях е „библейският” Голиат победен от бъдещият цар на юдеите Давид. Но много преди тях, още съгледвачите на Мойсей му докладват за огромните „АНАКови или ЕНАКкови синове”, които срещат в Палестина и спрямо които, според собствените им думи, изглеждали „като скакалци”!!! Исус Навин успял да прогони част от тях от Давир и Анав, но за повечето от тях в „Старият Завет” пише, че „останали в Газа, Гет и Азот”. През 1938 година в една от пещерите в планината Кармел е било намерено огромно струпване на великански скелети, но втората световна война попречила на тяхното изследване, затова пък в Тел Асаф е разкрит цял ров с великански кости. В книга „Битие” /гл.6, ст. 4/ пише дословно:”В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.” Моавците наричали тези гиганти ЕМИМИ и РЕФАИМИ, съседните Амонити – ЗАМЗУМИМИ, като по един или друг начин всеки древен народ е намерил начин да предаде на своите потомци спомена за тяхното съществуване. В същото четиво е споменат дори „железния креват на цар Ог”, който бил дълъг...4,30 и широк 2 метра!!!

    В Х глава на „Битие” четем: -„КУШ /Атлантида - б.м./ роди и НИМРУД…силен ловец пред Бога”. Изпървом царството му се състоеше от Вавилон, Ерех, АКАД и Халне в земята Сенаар.”, а е известно, че то е една доста късна компилация от други пред-юдейски писания. По-важното е, че този Атлански владетел е станало нарицателно за Мощ и Могъщество, затова с неговото име са свързани едни от най-импозантните строителни обекти в Мала Азия. Несъмнено, най-прочутия сред тях е главният ЗИКУРАТ /Пирамидата/ на БАД-ИЛ-он /„Крепост-Божия”/, както е истинското име на погърченият Вавилон. Нека напомня, че името на многострадалната Троя пък е ИЛ-Ион /”Божият град”/! Нашите представи за тези сакрални енергийни съоръжения – Пирамидите са напълно изопачени, защото съвременните им изследователи поставят акцента върху несравнимо по-маловажния въпрос за начина на тяхното изграждане, вместо върху по-съществения – „за какво са служели”. Въпреки конкретния библейски текст, че вавилонската Кула е била изградена от „изпечени на огън тухли, споени със земна смола”, тя, най-често е представяна като каменна, като своите прочути посестрими от Египет или Америка.                                      

   С Нимруд е свързана и легендата за мегалитната база на храма „Баал-Бек” в Ливан, която му е служила като платформа за космични полети, което явно е така, като се има предвид нейната завишена радиация. „Корана” също го упреква, че в „стремежа си на всяка цена да достигне небесата, той се издигнал във висините в съндък, носен от четири особени чудовища, напомнящи орли.”, а в южна Турция, недалеч от сирийската граница, се извисява НИМРУД ДАГ /”Нимрудова планина”/, забележителна с огромните каменни изваяния /с неустановена давност!/ на главите на няколко царствени особи и техните тотемни съответствия – лъвове и…орли.

      В своят „Царственик или история болгарская” прекръснен на„История славяноболгарска”!/ Паисий нарича НЕВРОТ „богопротивен”, а Вавилонската Кула е описана като „стълп”. Същият уточнява, че   тогава само ЕВЕР не „послушал Неврот” и затова неговите синове не взели участие в това скверно дело, с което авторът – монах обяснява „богоизбраноста на ЕВРеите”.  

    Друга ключова фигура в онзи регион е исполинът Бил или Гил-ГА-МЕШ, а АКАДският владетел Шар-Гуни I /Саргон/, царувал в град АГАДЕ, ни е завещал следния текст: „Аз заповядвах на черните глави /разбирай – тъмнокожите СЕМити/ и ги управлявах.” Живял хилядолетия преди Мойсей, той е сред първите владетели „намерен в Кошница плуваща по Реката от една Принцеса, която го отглежда като свой Син”! Този сюжет го има и на Балканите, където има изобилни следи от тези наши преки Предци наричани КИКЛОПИ, но по-известното ЦИКЛОПИ се дължи на латинския правопис. Митологията ги представя като „Деца на Уран и Геа” /Небето и Земята/, които, както вече казах, оформят най-древната двойка богове на човечеството. Несъмнено, най-прочутият Циклоп от нашия регион е „людоедът” Полифем, изобразен върху доста антични съдове в момента на „ослепяването му от Одисей и неговите другари”. Впрочем, перипетиите на този прословут балкански юнак които знаем от „Одисеята” и другият популярен епос - „Илиядата” са достигнали до нас благодарение на таланта и усърдието на Орфиста ОНОМАКРИТ, който ги въстановява по заповед на атинският тиранин Пизистрат по оцелелите до техният VI век пр.н.е. пергаментни фрагменти, при това - от няколко наречия - йонийско, еолийско и атическо, към които някои лингвисти добавят и дорийското. Преди това, всички епоси са били предавани от поколение на поколение специално обучени Певци - АЕДИ, които ги заизустявали и рецитирали по време на дворцови тържества и всенародните празници, акомпанирайки си, ,обезателно, някакъв струнен музикален инструмент. В едни по-близки до нас исторически времена, те  биват записани и така достигат до следващите поколения. Този процес съвпадат със заселването на Балканите на първите вълни на Арийците - ТРАКИ, които са наричали своите певци ОМИРи, т.е. А-МИРи, което на санскритски означава дословно ”НЕ-/от този/ СВЯТ”, каквито, впрочем, са всички истински Поети!    

     Традицията представя Киклопите „Еднооки”, но не защото са нямали физически очи, а за подчертае тяхното ЯСНО-ВИДСТВО, чийто орган е Аджна чакра, разположена в междувеждието!!! То е било стихията на всички Лемурийци, при „Червенокожите” чувствително се е претъпило като се е съхранило само при Посветените, докато вече при нашата раса е притежавано от единици хора. С отдалечаването ни от Небето, то е заменено крайната РАЗСЪДЪЧНОСТ типична за нашите рационални времена. Най-издигнатите Арийски представители са го постигали с цената на дългогодишна изолация и специални практики, като се знае, че през следващата VI-та по ред „Светеща” раса, ние пак ще се домогнем до този Божи Дар и с негова помощ всеки човек ще може сам да комуникира със Светлите Небесни Йерархии, които бдят над всички фази от нашето Съзряване.

     Според Митологията Циклопите са построили крепостните стени на всички най-значимите градове на древността, което е достатъчно доказателство за техните неизчерпаеми знания и умения, които, уверявам ви, в никакъв случай не се ограничавали само до архитектурата. „Циклопския” градеж представлява специално профилирани каменни късове, припаснати толкова перфектно едни към други, че никакви земетресения или други природни стихии да не могат да ги разместят. На пловдивския хълм „Ньобет тепе” /Стражът!/, където е бил Акропола на древния град, има цял участък циклипска стена, а на запад – градеж от типа „Мачу Пикчу”. В момента той е представен като „римска” заради тухлените кърпежи до основите му и ако отгоре нямаше обитаеми жилища, най-вероятно, отдавна да е ликвидирана, защото никак не пасва на официалната версия за „гръко-македонския” произход на града.                                                        

    У нас има и други оцелели материални следи от Великаните на предходната раса, които нашия народ е наричал ИСПОЛИНИ или КЪПИНЦИ, а на един от най-големите български ерудити – Георги Раковски дължим информацията, че при разравянето на техните едри костни фрагменти, старите българи възкликвали: „Това са ЖИДОВЕ”! Та, ето кой се крие зад етнонима ЮДеи, за които дори „неуките” ни предци са знаели, че са СЕМити!

    За техните „Дълги” или „Исполински” гробове пише и в краеведческия труд на Стефан Захариев - „Географо-историческо-статистическо описание на Татар-пазарджишката кааза”, издадена във Виена през 1870 година. Той ги открил в землището на Батак „на два часа път на югозапад” по пътя за Доспат. Впрочем, те стават известни преди всичко заради намерения в тях „Черен камък” изписан със странни, неизвестни на науката писмена, към който пак ще се върнем. На много места у нас са намирани и цели великански скелети, като, например, тези от с. Дорково /Пазарджишко/, Царево и Малко Търново /Бургаско/, при варненския халко-литен некропол и т.н., но тъй като са в тотален разрез с „маймунската теория” на Чарлз Дарвин, с която са закърмени новите поколения учени, те потъват тихомълком в хранилището на музеите. През месец ноември на недалечната 2004-та до с. Могила /Ямболско/ археологът Стефан Бакърджиев попада на цели осем над двуметрови скелети на нашенски Атланти. С такива се прочу и с. Дражево /Ямболско/, а през пролетта на 2010-та в „Интер-Нет” се появи съобщението, че екип български пещерняци, ръководени от Евгени Коев, са открили по поречието на Дунава няколко четири метрови човешки скелета, но предпочитат да запазят в местонаходището им в тайна, „за да бъдат предпазени от иманяри”. Питам се кой ще ги опази от самите археолози, обединени в момента в най-закостенялата гилдия сред учените.

    В епохата на неограничени международни комуникации всеки интересуващ се от тази тема може просто да напише „великани” и да щракне в компютъра си, за да открие преизобилна информация за намерените в САЩ, Аржентина, Австралия, Ява, Египет, Италия, Бавария и другаде многобройни техни бедрени кости, мандибули, черепи, зъби и т.н. По сведения на Вл. Христов през 1577 година в кантона Люцерн /Швейцария/ е бил открит шест метров скелет, през 1613-та край замъка Шамон във Франция – друг великан висок 6,80 метра. През 50-те години на ХХ век в Турция е открит 4,50 метрови скелет. Та, ето ви фрапантен случай, в който „науката” не може да се оплаче от липса на факти, но… не ги приема „на сериозно”, за да пристъпи „научно” към тях! Лично аз бех поразена от снимката на огромен непокътнат скелет намерен в Индия през май 2008 г., в сравнение с когото „проучващите го” Арийци излеждаха като, е – не точно като „скакалци”, а, да речем  - декоративни кученца, което незабавно поражда… комплекс за малоценност.   

     От книгите на Ернст Мулдашев научихме за „полу-консервираните” тела на Йоги и от трите човешки раси, обитаващи недрата на великата ХИМала в религиозен транс наричан САМАТХИ или СОМАТИ. Впрочем, в Тибет и съседен Китай са намирани множество огромни саркофази и цели останки на, близо, триметрови хора, които, в някои случаи, при съприкосновение с въздуха, са се разпадали на прах пред очите на своите откриватели. Но… за разлика от крехкия костен материал, просто няма къде да бъдат препъхнати техните импозантни каменни паметници, но те пък са „наказани” с изопачаване на фактите за произхода и предназначението си, което също демонстрира мащабите на нашата морална деградация, за която стана дума по-горе. На тази прелюбопитна тема съм посветила десетки страници и примери в книгата си „Нагоре по спиралата”, а в тази представям само нови факти, които се събраха неусетно през последните две – три години. Съжалявам, че не мога да предоставя и съпътстващия снимков материал, който би обогатила тази толкова важна за нас тема.

     На Балканския полуостров са живяли Атлантите А/р/КАДЦИ, към които по-късно се пресъединяват и след-потопните „Морските народи”, но без, поне, беглото познаване на предходната човешка Раса и нейните Култури, нашето Минало ще продължава да се „рее във въздуха” и да бъде жертва на всевъзможни, една от друга по-налудничави хипотези и теории на учени, присвоили си привелегията да се изживяват като „специалисти”. Този въпрос е дискредитиран и заради германските изстъпление по време на втората световна война, след която е препратен в графата „неудобни теми” и затова сегашните поколения нямат никаква представа дори за последните две човешки раси, докато нашият малко познат, но голям литератор – Кирил Христов твърди, че „историята може само расово да се обясни”! В забележителната си статия „От нация към раса” /в-к „Народен Будител” – бр.2 от 2003 г./ той обръща внимание върху „вълните на народите, заливали през вековете Балканите. Боже! Народи на три континента!” – възкликва той, и изрежда…двадесетина от тях и „още много други неизвестни” племена, чиято култура се е наслоила върху този КРЪСТОПЪТ НА НАРОДИТЕ.   

      Всичко казано дотук има пряко отношение към едно специфично информационно поле в Небето над нас, което фиксира всичко случило се някога върху лицето на Земята и случващото се в момента, което окултистите паричат АКАША и към което ясновидците прибягват, за да извлекат нужните им познания за отминалите събития. Мировият Учител на VI-та Арийска Култура - Беинса Дуно /д-р Петър Дънов/ дори твърди, че: -„Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъка.” Става дума за ПОД-Съзнанието на човек, което представлява неговият „Архив”, съхраняваш целият му запас от спомени и опит натрупани през хилядолетията чрез живота му като Полиарианец, Хипербореец, Лемуриец, Атлант и Ариец, които, от своя страна, предопределят неговата настояща Расова, Национална, Родова и Лична КАРМА /причинно-следствените взаимоотношения с останалите раси, народи и човеци!/. Разбира се, медиците не се занимават с тази огромна енергийна БАНКА, затова се вайкат защо „мозъка ни работел едва с десетина процента от капацитета си...”

    А ето мнението по този глобален въпрос на горещия последовател на същият Учител - големия български окултист и лечител Петър Димков:

    -„Нито един предмет, видян някога с око, нито един звук, възприет с ухо, колкото и слаб да е бивал, изобщо нещо, усетено поне веднъж от сетивата и чувствата ни, никога не се губи безследно. Окото е фотографска камера. Тя постоянно отпечатва изображения  върху чувствителните умствени плочици и трупа в мозъка за бъдещо употребяване всичко, което хване – лице, дърво, растение, цвете, рид, поток, планина, сцена от улицата. В нашето същество има някакъв фонограф, който схваща изговорена от нас сричка, колкото и безсмислена и бърза да е тя, записва за векове всяка дума и я прави безсмъртна.”

     И още -„Всички минали времена се съсредоточават в малък период време, наречен „днес”. Животът на всекиго крие в себе си всичко, което е било преди него... Нищо не се губи. Всички безкрайно дребни частици на миналото са събрани в настоящето.”

    И двата цитата са от книгата „Хигиена и лекуване на душата” с подзаглавие „Новият човек творец на съдбата си”, защото една Еволюирала Личност съзнава своята Отговорност пред Мирозданието. Животът върху нашата планета е част от огромният Замисъла на Създателя и затова не може да бъде тълкуван чрез ничии „предположения”, маскирани като наука, а още по-малко - да се преписва на „случайното смешение на химически елементи”. Антипода на ХАОС-а се нарича КОСМОС и означава ПОРЯДЪК! За отбелязване е, че в края на индийската „Кали юга” /Метериалната епоха/, която съвпада с най-ниската точка от Инволюционната крива на нашето развитие, вече се проявяват характеристиките на хората от следващата - „Светеща” раса, когато човечеството ще стане пълноправен член на разнородното Космическо Семейство. Въпросният период започва преди 6,670 години и обхващащ зодиакалните знаци „Телец”, „Овен” и „Риби”, всяка с продължителност от по 2,152 години. Той се равнява на 1/4 от Големия Слънчев Цикъл от приблизително 26,000 години, към който ще се върнем пак. Особен интерес към темата на настоящата книга представлява последният знак, под чието влияние протече цялата V-та, така наречена, „Западно-европейска Арийска Култура”, приключила през 1914 година и заменена от „Водолея” и VI-та – „Славянска” Култура. За тази „щафета” загатва още Господ ИИСУС, като казва , че „сега той кръщава с вода” /Рибите/, но ще дойде Онзи /следващият Миров  Учител!/, който ще „кръщава с Дух”...през възДУШният Водолей! А във връзка с прехода към следващата раса, което ще се реализира след, приблизително, пет хилядолетия, вече започна ускорената Селекция, представена в  „Новия Завет” като „отделянето на зърното от плявата”, чрез което, хората постигнали най-добри резултати в индивидуалната си еволюция, ще бъдат „прибрани в хамбара”, за да послужат за „посев” на следващото човечество. В наши дни тези ПЪРВО-ПРОХОДЦИ се открояват все по-ярко сред традиционно „инертната човешка маса”, проявявайки много екстрасензорни способности, които са плод на СВРЪХ-Съзнанието /най-висшата степен съзнание!/, което ще бъде характерно за обитателите на IV-то, и по-висшите от него, космични измерения.    

    Както е видно, без елементарни познания за етапите на Миналото и глобалните ПРОЦЕСИ на бурното ни Настояще, не може да се добие никаква представа за Бъдещето! Съвременните „продукти” на крайния материализъм - атеизъм, нихилизъм и цинизъм, на които силно са подвластни хората от научните среди, спъват еволюцията на всички останали хора. А за изясняването на въпроса кой до каква степен е готов за „Приемния Изпит” за ШЕСТО-РАСНИК, допринася, преди всичко, фактора „Свободен Избор”. Така стигнахме до главното предназначение на тази „отвлечена” книга - да провокира всеки четец да вникне в собствените си запаси „История”, вместо да вярва на хора, врекли се във вярност на ...лъжата и дезинформацията! Тъкмо тук приляга цитата на прочутият в древността поет Пиндар, който твърди, че

                         „На небето да знаеш означава да гледаш,

                           на земята да знаеш означава да си спомняш.”

     Г-н Димитър Божинов - студент на големия траколог Александър Фол, споделя мнението на своя професор за науката, на която беше отдал целият си живот: -„НЯМА ИСТОРИЯ, ДЕЦА – ИМА ВЪЗГЛЕДИ НА РАЗНИ ХОРА ЗА ИСТОРИЯТА”!!! Така че, за да продължим на СВЕТЛО, трябва да разкъсаме плътния исторически мрак, в който сме натикани от векове. За радост, неговият край вече е видим, защото с всеки изминал ден се увеличава броят на Пробудените, т.е. – на „ВЪЗКРЪСНАЛИТЕ ОТ СМЪРТТА”, чиято критична маса ще доведе до „преливането на чашата” и качественият прелом към следващата „Светеща” раса!

    -„Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Боже!”, предупреждава ИИСУС, който апелира към Чистосърдечност и Доверчивост, върху които ще се базират бъдещите междучовешки взаимоотношения, а Милосърдието ще ни помогне да възстановим  разкъсаните си връзки с Майката - Природа и с нашите по-малки и беззащитни БРАТЯ – Животните, Растенията и Минералите.

     С този кратък, но задължителен увод, присъпвам към темата за Атлантите А/р/КАДЦИ, които преди хилядолетия са обитавали компактно Балканите, където по-късно пристигат и техните „след-потопни” сродници, обединени под общото название ПЕЛАСГИ. Но има и една друга важна особеност, върху която искам да обостря вашето внимание  - множеството местни топоними с „ХЕМ” подсказват, че, най-вероятно, по по-високите части от нашия полуостров са живели още Лемурийци, в което предположение няма нищо чудно. –„Балканският полуостров е бил населен с представители на човешкия род още от тъмата на времето” - твърди в I том на „Древната история на Балканския полуостров” едно от малцината щастливи изключения сред българските историци – многострадалният Кръстю Мутафчиев. Според него „Преди Потопа Днешна Исландия е била свързана по суша със Скандинавския полуостров, а Британските острави били едно цяло, тъй като включвали както Ирландия, така и Шетландските острови. И този голям остров бил свързан по суша при Кале и Дувър с нашия континент.”

     Някога цялата област около устието на река Вардар се е наричала ХЕМатия, а Страбон  нарича ХЮМитос сегашния Имитос над Атина. От друга страна, първият носител на името ХЕМос, който постепенно се е превърнал в синоним на „Стар”, всъщност е Рило-Родопския масив, защото, както е известно, Балканът е младонагъната планина, която е получаила това име, или по погрешка, или – нарочно, заради често използвания от Посветените приьом да отклоняват вниманието на нашествениците и плебеите от свещенната територия, на чийто връх се е намирал Храма на главният Атлански Бог - К/Х/РОНОС. ХЕМи-монт е наричана Странджа, но може да се допусне, че това са Източните Родопи, чието име „се е изместило” малко по-наизток. В митологични времена, Домът на Боговете – ОР/Л/ИМП е представлявала огромна верига, висока около 10,000 метра, спускаща се от Карпатите на юг,  във връзка с което ще цитирам пак Учителя Беинса Дуно, който казва: „Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилския масив. Той е бил големият Олимп, който после е спаднал. А сегашния Олимп после се е оформил.” Той твърди, че МУС-АЛЛА означава ”Връх Божий” и никога не е бил под вода, поради което за езотериците това е НОСЪТ на планетата! Вече много по-късно гърците, пренесят целият пеласгийски Пантеон на сегашния Олимп, „за да им бъде по-близо” и наричат неговият първенец „Митика”, което пък означава ...„Нослето”!!!          

     Заради огромната й акватория, Гърция има множество архипелази и материални следи от „Морските народи”, които бързам да представя на любознателните си сънародници, които няма как да ги познават, защото все още не сме дорасли да възхваляваме нещо съседско. Друг е въпросът, че в южната ни съседка гледат на тях само откъм икономическата им изгода, а не като на безценно духовно наследство...    

    Недалеч от главният град на Наксос – остров от групата с емблематично име ЦИКЛАДИ /Киклади/ се издига огромната ПОРТАРА /”Вратището”!/, за която екскурзоводите твърдят, че бил „входа на храма на Аполон” /Слънцето/ - атлантският ХЕЛИОС. Въпросното „Вратище” е високо над шест метра и е изградена от четири блока с тежест от над двадесет тона. Неговото подобие в Андите има сходното название „Вратата на Слънцето”!. С малко въображение човек може да си представи размерите и на самото светилище, ако въобще е имало такова,  пък и,  поне, четири-метровите великани, които са се „черквали” в него...

   В северната част на този остров има трима „полегнали” КУРОСИ, дълги, всеки, по шест-седем метра, а кой се крие зад това ще видим по-нататък.

     От проекта „Балкански мегалити” научих, че тук има и два Менхира и един малък Долмен от типа на „Сардинските”.                                                                       

     Във високите южни части на о-в Евия се намират няколко огромни Долмена, известни като „Драконови къщи”, за които писах в първата си книга, а наскоро видях на снимка импозантния ВХОД на някакъв тамошен храм или...градище...                                      

     В древността този остров бил наричан МАКРИС /”Дългият”/ заради издължената си форма, а ОХЕ се е съхранило в името на един планински връх. ЕЛОПия е свързано със „Синът” на самият ИОН, на когото е кръстено цялото ИОНийско море, както и част от северо-източното му крайбрежие, докато АБАНТИС е свързано с АБАНТИТЕ, които познаваме като участници в „Троянската война”. Прочутият Пиндар, когото цитирах по-горе, нарича местния п-ов Палена „Тритонас” и твърди, че именно тук се е състояла Гиганто-махията /„Битката на Боговете с Гигантите”- Атланти/, за които напомня и името на местната река ГИГас, а на атланските диалекти „ГИГ”, „ГОГ” и „КУК” е… Великан! Нашенските КУКери някога са ходели на КОКили, за да се подчертае високият ръст на създателите на тези Мистерии. За същото служат и несъизмеримо високите им маски!  

   Многобройните български Долмени в Сакар и Странджа не могат да се мерят по мащаб с Евийските, но названието „Змийски къщи” подсказва, че всички те са били обитавани от „Драконите” /Учителите!/ и техните Ученици - „Змейовете”, посветили се на усвояването на извечните ЗНАНИЯ и ДОБРОДЕТЕЛИ, които по тяхно време са „вървели ръка за ръка”! За тези своеобразни Поднебесни Университети са подбирани не просто осамотени, но преди всичко - „Места на Силата”, които допринасяли за ускореното израстване на поколенията Посветени, отдадени на Усъвършенстването на Духа! Трябва да се знае, че Школата „НААКАЛ”, чийто символ е мистичният Лотос, „БРАТСТВОТО НА ТАТ” и „ХРАМЪТ НА АЛОРА” са възникнали още в Лемурия, затова Атлантската раса стъпва върху здравата Канара на техните Знания и Традиции, а ние – Арийците сме призвани да доразвием Атлантските. Тази приемствена верига не е прекъсвала никога и осъзнаването на този факт, ще облекчи нелеката ни задача по тахното усъвършенстване и предаване…по-нататък… 

    Една от най-големите грешки при тълкуване на Миналото се състои в неговото изкуствено нагаждане към нашите сегашни представи и критерии, без да се отчита съвършенно различната среда и особеностите на онези отдавна отминали времена. Също така, непрекъснато се забравя, че масовата грамотност се появява едва през втората половина на ХIХ столетие, като през всички предишни хилядолетия хората са били абсолютно безписмени, като превилегията да се занимават със СВЕЩЕНИТЕ Писмо и Четмо са имали само малцина Избранници. Има и други недомислици внушени ни от „кабинетните учени”, че под „храм” трябва да разбираме висока сграда с аркада и колонади, само че, в древността хората са се черквали пред ЛИЦЕТО НА БОГ, защото ги е било срам да застават „очи в очи” с Неговите. Там където е нямало планински върхове, те са издигали Пирамиди, от чиято покривна площадка безпроблемно са осъществявавали контакт с обитателите на Ефира/Етера, който сега сме задрастили с тенекиените ни сателити и всякакъв друг скрап. Древните Посветени възприемали разнообразните породи камък като живи Същества и са използвали най-рационално кристално-решетъчната им Памет като усилватели, а кинетичната им Сила - за генерирането на колосални енергии. Според случая, те са вършели полезна работа или са им служели като оръжие за справяне с враговете. Та, първичните човешки храмове са представлявали естествени хълмове и профилирани за целта скалисти върхове, пригодени за „сценария” на култа към Небето и Слънцето. Типичен пример за казаното е ограмната светилищна зона на „Метеора” /Мадара!/ в областта Тесалия на Гърция и „Пер-Пер-ек” у нас, което турците наричали ”Асаф тепеси”, т.е. - ”Духовният връх”!!! При него рязко се отличават един мегалитен /Пеласгийски/ слой и втори - „тракийски”, с който е свързано и името на този култов обект, защото те наричали Господарят на нашата Арийска раса ПЕР, ПЕРУН, ПЕЛ, ПУЛ, БЕР, БЕЛ, БУЛ, БАЛ, ВААЛ и т.н.. На него са посветени и „БЕЛоградчишките скали”, целият скален скат над град Перущица /ПЕРУНщица!/, „Беглик-таш” на Маслен нос, МАДАРА, Светилището на село Татул, „БЕЛан таш” над Тополовград, както и сума-ти още неизвестни височинни обекти из целите Балкани. През 2006 година група туристи откриват върху последният надпис от 14 – 15 писмени знака с приблизителна дължина 70 и височина 20 см, така че броят на „загадъчните надписи” у нас нарастна с още един. Докато върху скалните храмове е бил отдаван почит към МЪЖКИЯТ АСПЕКТ на Бога, за храмове на ЖЕНСКОТО НАЧАЛО са служили всички естествени или изкуствено прокопани пещери и дълбоки каверни, като „Козарника”, „Проходна” и „Очите” в западния предбалкан, „Дангърдък кая” /„Утробата”/ в близост до родопското село Ненково, за която се твърди, че при ниските мъжки гласове стените й започват да вибрират и т.н. и т.н. В Гърция повечето от тях са преградени и обособени като параклиси, посветени, разбира се,  на…„Света Богородица”!   

     За „Дев-ташлари” /”Божите камъни”/ край Плиска се разказва, че били „донесени тук от жени – великанки”!, нещо, което се твърди и за мегалитите на о-в Малта. Ясно е, че повечето от тях са били моделирани още от Атлантите А/Р/КАДЦИ, после - заимствани от техните след-потопни потомци, а най-накрая - от новодошлите в региона Траки. В по-нови времена, вече, около тези „КАПИЩА” и „ОБРОЧИЩА” са издигани православни манастири, църкви или параклиси.  

    Има и едно друго позабравено понятие, с което нашите деди са наричали култовите обекти – ПРЕСЛАП, а у нас, такива колкото щеш! Освен споменатите вече Долмени /„Змейови къщи”/ от Сранджа и Сакар /българската СКРИТНА или Мистична планина!/, у нас са известни местонахожденията и на няколко Кромлеха /каменни Обсерватории от типа на „Стоун Хендж”/ като „Харман кая” /”Кръглият камък”/ край с. Биволяне, между селата Долни Главанак и Румелия в община Маджарово, трети - край с. Визица /Бургаско/, а последният от тях беше открит през 2003 година от „златоръкият” Георги Китов в землището на Старо Железаре /Хисарска община/, но оставен на „произвола на Съдбата” вече е почти заличен. В Гърция има „Самодивски кръгове”, което название може да ни насочи към други подобни обекти у нас. Менхирите /”Побити камъни”/ са били въздигани при ознаменуването на някое особено важно събитие, затова там където все още ги има, цялата околна зона може да се смята за свещенна. У нас се знае за един Менхир в землището на с. Остър камък /по рида Хухла под Харманли/, друг - край с. Овчарово - високият около два метра  „Чучул камък” или „Деве-таш” /„Божият камък”!/. Третият е до с. Побит камък по пътя Велинград – Сърница, така че всички местности наречени едва ли са кръстени случайно. От цитираният вече проект „Балкански мегалити” /http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/ любознателният нашенец може да научи за още сума-ти древни паметници, които навеждат на поговорката „Вода гази – жаден ходи”! Та, ние можем да си живеем по-добре и от швейцарците само от туризъм, но до сега никой не си е направил труда да обясни на българите какво безценно наследство притежават, затова няма как да им се сърдим, че вандалското унищожение на част от това завещание продължава. Но, най-хубавото на горния проет е, първо, че не се разграничават нашенските  обекти от съседските, с които, междувпрочем, сме разделени съвсем фиктивно и изкуствено, и второ – че е създаен от двама физици - ентусиасти, влюбени в Миналото и Природата на България, а знайно е, че добри резултати има само когато нещо се прави с Обич!  

    Единият от споменатите в „Балкански мегалити” Менхири се намира на о-в Миконос от Цикладския архипелаг. Той е с доста скромни размери, докато този в „Метеора” стърчи предизвикателно над целия скален рид, за да го видят и слепите и проумнеят,  че в този район няма нищо „случайно”, камо ли - „игра на природата”! Впрочем, твърдението, че „Метеора” означава МАДАРА принадлежи на един от най-оригинално мислещите изследовател на Миналото у нас – г-н Борис БАЛКХ от Сливен, който го превежда от санскрит като  „Светилище на МИТРА”, тоест – на Слънцето.

       Херодот разказва, че при посещението си в град Тир отишъл да види с очите си прочутият Храм на Херакъл, чиято най-голяма забележителност били две стели /Менхири/ – едната от чисто злато, а другата, според собствените му думи, представлявал „блестящ силно през нощите” смарагд!    

     Най-банализираното четиво във връзка с разглежданата тема е, тъй наречената, „Гръцка митология”, в която, естествено, няма нито един „грък”, затова пък в нея са споменати дори Лемурийците - потомците на, още, „Уран и Геа” - Небето и Земята. Над следващата Атлантска раса бди следващата божествена двойка – на техният „Син” Кронос и  „Съпругата” му Реа, които са...Времето и Пространството!. В някои варианти „гръцките” Деметра, Хестиа, Хера, Посейдон, Хадес, Зевс и...Куритите /в мн.ч.!/ са сочени като „Деца на Посейдон и Клито”, които са същите Богове, но така са ги наричали Данайците. Познаването на тези различия е крайно належащо, защото от заплетените и често дублиращи се митологични разкази, не може да се разбере съвсем ясно „кой – кой е” всъщност. Както казах, ние - Арийците вече сме „Потомство на Зевс и Хера”, като всички тези богове и богини оформят ПРИНЦИПИТЕ, на които е подчинена съответната раса. Подмяната на Атланския пантеон с Арийския е бил ознаменуван с така наречената ТИТАНО-МАХИЯ, в която „Децата” на Сатурн и Реа възстават срещу своят тираничен „Баща” и успяват да го детронират, т.е - с неимоверни усилия да победят „Старото” и открият Пътя на „Новото”! За отбелязване е, че ключова роля в тази епохална битка изиграват КИКЛОПИТЕ и ТРИМАТА СТОРЪКИ заточени някога в Тартара от „самозабравилият се Кронос”. Освен тях в Митологията шества още и АРГОС – „СТО-ОК-ият пазител на ИО”, както и едни „ШЕСТО-РЪКИ великани от Мечата планина”, зад чиито странни имена се крият всемогъщите Първожреци на някои атлантски Ордени.

     След „десет годишна Титано-махия”, човечеството се сдобива с Нов Господ/ар/ - ЗЕВС, чиято първа работа след възкачването на Небесния Трон е, на свой ред, да натика в Ада всички победени Титани, като, някак си, само бог Пан успява да му се...изплъзне. При това, не просто да „се изплъзне”, но и да оцелее като главен герой на хилядолетната Мистерия, която се разиграва по нашите земи ежегодно на 2 / 14 февруари наречена...„Трифон – Зарезан”, представяща българската „Титано-махия”! За отбелязване е, че на другия край на света, за същото се разказва и в индийската МАХА-БХАРАТА! Фактът, че всички ТРИТ/ф/ОНИ и Нерайди са антураж на атланският бог Посейдон, доказва изключителната виталност на фолклорното и обредно наследство, които, както се оказва, единствени са съхранили нашето неподправено Минало. Впрочем, за истинската възраст на Пан свидетелстват и неговата опашка и „кози крака с копита”, които са явен намек за първичността на Лемурийците.

     В „Гръцката Митология” има и втори вариант на споменатата „епохална битка”, която дообогатява този вечен сюжет с допълнителни детайли, като, например, отвратителния външен вид на самите Гиганти, обрисувани с „коси и бради от змии и дракони” и забележете, с обяснението, че те „безспокоели цялата земя, като премествали планини и реки, преливали моретата” и вършели други подобни „безобразия”. Уверявам ви, че в тази информация няма и капка фантазия, защото онези Посветени ВЕЛИКАНИ наистина са моделирали земния релеф по свое усмотрение. Доказателство за това е руслото на река Нил, която някога е прекосявала Сахара от изток – запад, за да се влее в Атлантическия океан, но, в определен момент, тамошните Кушански /Атлантски/ МИНОСИ решили и го пренасочили...на север към новообразувалото се Средиземно море. А ярък пример за „моделирана планина” е самата „Метеора”, естествения пирамидален връх Кайлаш и още сума ти други такива.       

    След като Зевс седнал на световния Трон, настъпил така желаният мир и човечеството си отдъхнало, а той и Съпругата му Хера поели ролята си на Закрилници на новата човешка раса. Във връзка с тава д-р Рудолф Щайнер отбелязва: -„Всички предно-азиатски и особено европейските народи са един вид разновидности на Юпитеровото влияние.” Освен споменатите вече ВААЛ, БЕЛ, БЕР, ПЕР, ПЕРУН, ПУЛ и т.н., Арийците от двата слети континенти са го наричали още ЗЕВС /ТЕОС = БОГът!/ или ЮПИТЕР, което също не е името, а неговата титла, защото ЙУЙ- ПАТЕР означава „Главният Баща”! Тази двойка фигурира в паметта на всички ранно-арийски народи, докато западноевропейските учени – материалисти и марксисти на последните два-три века, не налагат тяхното крайно тенденциозното разделение на „цивилизатори” /гърци, римляни, келти и руснаци/ и „варвари”, т.е. - всички останали етноси, на които непрекъснато и упорито е насаждан комплекс за малоценност.

   Настоящата книга се отнася до периода, в който, заедно със Сатурн / Посейдон/, Атлантите отсъпват своите водещи позиции на първите представители на младата Арийска раса, чиято основна историческа Мисия е да въздигнат Съзнанието до Само-съзнание и да развият човешката Мисловност!!! Разбира се, този период на взаимопроникване е продължил с хилядолетия и е отразен в много от творбите на древните автори като Ерастотен, Хезиод, Херодот, Диодор Сицилийски и други Посветени на древността.

    В „Произход на човечеството” Хезиод описва петте човешки раси по следния начин:

    1 – Първото - ЗЛАТНО той характеризира като „мирни, вечно млади хора, задоволени във всичко”, каквито са били Полиарианите и Хиперборейците, които няма и как „да не са мирували” при пълната липса на физическо тяло. Заради този немаловажен факт, някои окултни течения ги отнесат към един „предхождащ вид”, а не - към списъка на реалните раси.

    2 – СРЕБЪРНОТО поколение вече съответства на чернокожите  лемурийски великани, при това, името не е дадено никак случайно, а в пряка връзка с култа към Луната, Женското Начало и Матриархата, които възникват именно по тяхно време!!! Според автора, те постепенно „започнали да се отдалечават от боговете”, с което, разбира се, ги обидили смъртно и...предизвикали отмъщението им, изразено в потапянето на Лемурия /Пангея, Му/, изчезнало в океанските дъблини еони преди Атлантида.       

    3 – МЕДНОТО човечество или „Червената” раса, според автора, „почитало боговете, но било много военолюбиво и безжалостно”, което също довело до заличаването им от лицето на земята. Именно тогава възникнало  

    4 – МЕЖДИННОТО поколение на ГЕРОИТЕ, които Хезиод описва като „по-смирени и благородни”.

    Тази книга е посветена именно на тях - нашите преки Предци, защото ние вече спадаме към следващото

    5 – ЖЕЛЯЗНО поколение, наречени просто - ХОРАТА, които и други автори описват като  „несправедливи и жестоки, живеят и до сега без да познаят щастието”. Обидно, но факт!!!

    По абсолютно същият начин четирите раси /или „Слънца”!/ са представени и в древно-иранската „ЗЕНДА ВЕСТА”, в която изречно е подчертано, че прехода между тях винаги е бил съпътстван от бедствия. Нека отбележа, че същият термин използват и „Индианците”.    

    Атинският аристократ и мислител Платон потвърждава, че представителите на „червената и бялата раса са съжителствали с хилядолетия”, вследствие на което на Земята възниква  хибридното - РИЖО поколение на „Героите”, чието присъствие е фиксирано по  всички краища на света. В една извадка от прасата се пишеше за „...намерените от чикагските археолози през 2001 година на седем мумии на хора с ръст над три метра с светлокафява кожа и рижи коси”. Такава, според разказите на коренните американци, е била и външността на дългоочакваният от тях бог ВИРА-КОЧА. В една пещера на другия край на САЩ – в Ловлок /Невада/ са били намерени гигантските кости на други туземци.

   НИТЕВО - древните обитатели на Шри Ланка са запомнени като червенокоси и още с това, че са комуникирали помежду си чрез „птиче чуруликане”.

   ГУАНЧИ или ХУАНЧИте от Канарските острови са имали сравнително светла кожа и огнени коси. Те също разменяли информация помежду си също чрез „свирукане” и мумифицирали тленните останки на починалите си близки като всички останали Атланти. Техни преки потомци са всички съвременни африкански Бербери. Впрочем, във вените на всички Туареги, Етиопци, Египтяни, КабиЛи, Зинджи, Бачвези, Ватутси, Нанди и други коренни жители от северните и централни райони на Африка, тече сто процентова атлантска кръв.

    ПИКТИТЕ „с огнени коси” са обитавали някога далечните Хебридски острови. Дори и в наши дни този „неизтребим” червен ген се среща в рижите коси на коренните ирландци и издайническите „лунички” на народите от северо-западна Европа.

   СВАКИИТЕ - най-древното население на о-в Крит също са били „огненокоси”.

   ПЕРИТЕ /по-късните ПЕРСИ и ФАРСИ/ и до днес се отличават от преобладаващо смуглото население на Иран и околните страни по светлата си луничава кожа и искрящо сини очи. Ернст Мулдашев споменава „арменското поверие, че техните предци са били светлокожи и синеоки”, а те се родеят с    

   ЛАЗИТЕ от северо-източна Турция, които пък са преки потомци на Акадците - КОЛХИ.

   Към всички гореспоменати етноси от „преходния период” спадат и ПЕЛАСГИТЕ и техните родственици от поколението на Хезиодовите „ГЕРОИ”.    

    За Патриарха Ной и неговите „Синове” – Родоначалници на трите човешки рода във физическо знаем от „Библията”, от средновековния български апокриф „Слово о Сибиле”, за тях пише и тъй нареченият „Анонимен латински хронограф”. Нашият „доморасъл” историк Паисий Хилендарски уточнява дори броя на „езиците, на които те говорели”, което ще рече – диалектите на един общ пра-език! Тук му е местото да подчертая, че потомците на ИАФЕТ са ГОМЕР /КИМЕРИТЕ/, ТОРГАМА и БОЛГАР, чиято генеология обезсмисля напълно фарса с „1300 годишнината от основаването на България”! Искам да преразкажа за един малко известният дипломатичен куриоз, за който информира пресата проф. Димитър Попов – преди честването на „бележитата дата” през 1981 година от „държавният глава на една от най-развитите днес източни цивилизации” се получило поздравление, че неговият народ ни поздравлява с нашата 2500 годишнина!!! Естествено, последвало нужното пояснение, че става дума само за „1300 години”, но...отговорът дошъл пак за „неуместните” 2500 години! Не се съмнявам, че подобен парадокс може да се случи само у нас!!! Това „недоразумение” иде да потвърди, че нашата автентична и нередактирана история се намира в архивите на Азия, към която лека-полека ще трябва да обърнем глави, ако искаме да научим истината за себе си. 

    Журналиста Стоян Шангов - автор и на много ценни трудове по българска история, нарича АВИТОХОЛ от „Именника на българските Канове” с вариантното БАТАУЛ, а в един цитат свързан с „12-те съдове на прадедото на Атила, намерени в град Арад”/Унгария/ го нарича ВАТАООЛ. Но, ако АВИТ-ОХОЛ значи „Син на Сърната”, което мнение доминира в момента, то това би трябвало да е легендарният Предтеча  ГАЗАН / ГАЗелата е също вид елен!/ от „Джагфар тарихи”, който бил спасен и отгледан от един Сръндак. Може също да се предположи, че този „неизвестен владетел” е самият ИАФЕТ / АВИТ, защото, както отбелязва същият автор, „Още през пети век Атила изкарва своето произхождение от Библейския Ной.”! От друга страна, Сърната е главният тотем на Луната, а всички Атланти са били ЛУНОПОКЛОННИЦИ. Ето един „пъзел”, очакващ своите „конструктори”...

    Има и друго - както всички библейски дати, така и 153 година от „Именника на българските канове” е КОД, с каквито са си служели някогашните Посветени, но, кой знае защо, съвременните историци ги приемат съвсем дословно и като се почне с датата на „създаването на света” се натрупва лавина от грешки. Другите усложнения идват от различните названия на едни и същи владетели, етноси или топоними. Нещата се комплицират още повече когато в определена фаза от развитието на даден народ в него се вливат нови съставни племена, друти – отпадат, или пък - той самият се озовава в пределите на някоя от своите съседи.  

     Нека да припомня, че освен БОЛГАР, ИАФЕТ е имал и деветима други „Синове”, като втори в списъка е МАДАЙ, ІІІ-ТУВАЛ, ІV-ТИРАС, чието име /от град Тир!/ го прави родоначалник на Финикийците, V-МАГОГ, VІ-ЯВАН - Предтечата на Граите /Гърците/, които поемат към Европа от Египет, VІІ е МОСОХ – считан от отец Спиридон за Баща на автохтонните Българи, тоест -Траките, VІІІ-АШКЕНАЗ – Родител на част от Юдеите и на Арменците, а ІХ е РИФАТ. Впрочем, освен Българите, претенции към ТОРГАМА имат и някои Арменски племена, сред които ТОРКОМ все още е много често срещано мъжко име. Или, както вече отбелязах, всеки съвременен народ представлява уникална етническа сплав от много компоненти и затова е съвършенно погрешно той да бъде възприеман като нещо еднородно и монолитно!

    През 1995 Великотърновския университет издаде една мъничка книга с огромно историческо значение – „Летопис и родословие” на тревненският Поп Йовчо, но дори тя не успя да поразклати закостенялото мнението на великите ни академици, професори и други величия по история от позициите им от преди цели два века. В нея „лаикът” - родолюбец предлага на вниманието на читателя няколко царски списъка, първият от които…започва с Адам и завършва с Ной, тоест визира, ни повече – ни по-малко, времето на Лемурийците до края на Атлантите. В другия срещаме имената на десетината СИМ / ШЕМови „Синове”, всеки един от които е заемал по една от Атлантските провинции. Тях, с малки различия, ги срещаме и в многократно прекрояваната „Библия”, чиито „редактори”, обаче, не са посмели да „бръкнат” толкова назад във времето.

    Както е ясно, Миналото на човечеството е съхранена в предостатъчно писмени документи, но европейските учени не искат да ги тълкуват по подобаващ начин. Несериозно е всеки следвал, понякога дори случайно, специалноста История, да се упражнява по нея, или да я изопачава както...му бъде удобно или… наредено. Още по-грозно е, когато към старите извори се пристъпва избирателно, като се приемат за „верни” само онези абзаци от тях, която устройват съответният поръчител на изследоването, но най-порочно е, когато заради данните, които не пасват на „съвременните виждания” те биват заклеймини като „фалшификати”.

    За начало на възникването на БЯЛАТА раса се приема времето когато и последният връх на архипелага Атлантида изчезва във водите на едноименният океан. То е предшествано от засилена сеизмична дейност и от две частични потъвания, които послужили като сигнал на Свещенослужителите на Бялата Ложа на Светлината да отдалечат своите последователи от обречената Метрополия. Както лесно може да се предположи, от огромното цунами, образувало се вследствие на потъването на такава значителна земна маса,  цялото крайбрежие на сегашните Европа, Африка и двете Америки, претърпели драстични изменения, във връзка с което Рудолф Щайнер пише: -„След атлантската катастрофа обликът на Земята беше вече друг и в източното полукълбо се оформиха Азия, Европа и Африка в техния сегашен вид.” /„Духовното ръководство на човека и човечеството” – стр. 33/. В митовете на всички народи дебело е подчертано, че НОЙ и семейството му е било спасено от гибел заради тяхната ПРАВЕДНОСТ! Предупреден от Бог и по Негово указание, те съграждат „Кивот”, в който те пребивават докато се оформи Новата Суша, върху която да акустират. Окултиката глобализира този акт на оцеляване като съхранението на хилядолетните човешки Знания и Жизнен Опит, чрез Ноевите „Синове” ХАМ /Лемурийската раса/, ШЕМ /Атлантите/ и техният „най-малък брат” – ИАФЕТ /Арийците/. Вече многократно подчертах, че всеки ПРЕХОД от една раса към друга е бил предшестван от щателен подбор на „най-добрите” човешки индивиди, от които е зависело „качеството” на бъдещото население на Земята. Що се отнася до множеството „двойки животни” от Кивота, те олицетворяват нашите морални качества – млекопитаещите -положителните, а хищниците – отрицателните.     

     В Мала Азия богоизбраният НОЙ или НУХ! е известен чрез анаграмата АТ-АР-ХАС и ЗИА-СУД-РА, четено и като КСИ-СУТ-РУС, ЗИЕ-ЗУ-ДУ или ЗИЕ-ЗИ, като всички варианти на името са свързани все със Слънчевата енергия РА и БЯЛОТО БРАТСТВО НА СВЕТЛИНАТА, чиито представители са единствените Благодетели на хората! Ето, че сред тях срещаме и името на един друг Български Предтеча – ЗИЕЗИ, което потвърждава принадлежността ни към След-Потопните народи! От своя страна Шумерите са почитали Слънцето като УТУ, затова техният Ной се нарича УТ-НА-ПИЩИМ /”Хранещият със Слънце”/, от което пък можем да съдим за истинската  древност на българските понятия ПИТая, ПИТателен, ПИТон и ПИТия – Главният Оракул  на Светилището на Делфи!

   На многонационалните Балкани НОЙ е известен като ОГИГ – „митичният владетел на Тива” /град в Беотия/ ,докато името на цар ДАРДАН познаваме от ДАРДАНелите и областа ДАРДАНия, както някога е наричана областта около Скопие. Диодор Сицилийски пише, че при неговото царуване „Черно море било едно голямо езеро”!!! Езотериката е съхранила най-древното име на това безоттечно езеро – ИКШУ или по-точно Ик-Шу, чиято втора част означава ВОДА и се среща в много от съвременните езици като ЧУР/арм./, СУ /тур./ и т.н.! Казаното от Диодор се потвърждава от изследванията на нашият проф. Петко Димитров, който от десетилетия се занимава с тази прелюбопитна тема и е участвал в няколко изследователски експедиции. Та, той е убеден, че старата брегова ивица на Черно море отстои навътре с 90 – 120 м от сегашната!

     В Крит и Тесалия Ной е наричан ДЕВКАЛИОН, чиято титла „Син на Прометей” го превръща в класически Атлант. За него се знае още, че е бил женен за братовчедка си ПИРА - „Дъщеря на Епиметей и Пандора”, чието име е станала емблема за външността на всички „Герои”, тъй като означава ...Рижата, т.е. - Огнено-Косата!!! В съвременния гръцки архаичната дума „пир” е преминала  като „огън”, а „пиркая” е „пожар”!

    В Митологията раждането на потомството на Девкалион и Пира е описано по следния начин - „те вървели и хвърляли през главите си камъни, които се превръщали в Хора”. Просто, на някой от местните акадски диалекти ЛААС е „камък”, което днес е ЛАОС и означава „народ”. В друг, по-прецизен вариант за същото събитие се казва, че „ТЕ мятали над главите си костите на своята прамайка”, което вече е директен намек за генетичен материал. Този пример онагледява чудесно каква безценна информация се е загубила през отминалите хилядолетия чрез неточните преводи или невежите интерпретации на несравнимо по-маловажни текстове. Но, не бива да забравяме, че Девкалион и Пира са родили не само Пеласгите, а и всичките техни „Събратя” - Скити, Баски и Етруските, чиито имена постепенно се превръщат в събирателни за други по-малки общности на „Морските народи”. Заедно с гените си, ние сме наследили от тях и целият Атлантски Пантеон, все още живите ви верски и културни традиции, както и разнообразните им диалекти и писмености, което неоценимо духовно богатство ни задължава не просто да научим повечко за тези наши „приказни” ПРЕДЦИ, но и да им отдадем полагаемата им се СИНОВНА ПРИЗНАТЕЛНОСТ и ОБИЧ!!! –„…Ние сме история! Ние сме всичко онова, което сме били за да станем ние.” – казва една от героините на Пророка Тери Пратчет в „Шапка пълна с Небе” и по-нататък продължава: -„Изтъкана съм от спомените на моите родители и прародители, от всичките при предци. Те са в очите ми, в цвета на косата ми. Съставена съм от всеки срещнат в живота си, който е променил начина ми на мислене.”

    От друга страна, историческия път и достижения на ПЕЛАСГИТЕ не може, и не бива, да се разглеждат изолирано от тези на останалите им сродници, колонизирали целите средиземноморски и черноморски басейни. Тези брилянтни мореплаватели въобще не са се  съобразявали с сегашните ни ограничени представи за „държавни граници”, скроявани и прекроявани, едва ли не, през десетилетие. Етническият Кариец Херодот твърди, че „Кар, Лидос и Мизос са братовчеди”, а това са най-прочутите мореплаватели и търговци на своето време. В „Най-големите загадки на миналото” Владимир Бабанин пише: -„Морските народи” – ахейци, етруски, сарди /карийците – б.м./ и критяни са основатели на повечето пристанища по средиземноморието” – нещо, което е съвсем логично, като се има предвид изцяло промената следпотопна крайбрежна ивица, чиито стари поселища се оказват под солените морски води. Карийци и Амазонките са сочени като основателите на град Х-Ефес/т/, който по онова време е бил на брега на морето, докато сега отстои на седем километра навътре в сушата. Пак по онова време възникват финикийското пристанище Хадаш, по-известен като Картаго /Картаген/, както и Керкуан, Угарит, Библос, Тир и Сидон, сицилийския Елце, португалския Кадис /Гадир, Кадиск, Хадес/, несъществуващият вече Тартиша и много други още търговски бази, маркиращи новите водни маршрути на тези неуморни пътешественици. Преди нахлуването на Иберите и Келтите, крайбрежието на областта Галисия /северо – западна Испания/ е била населена от Лигурите, чиито следи са открити чак до река Лоара, чието оригинално име е ЛИГЕРА. С тях ни предстоят още много срещи. Пресичайки Мелкарт /Гибралтар/ бързоходните кораби на „Децата на Морето” направени от непромокаемо кедрово дърво, са достигали до всички точки на планетата, а не само до Англия за калай и Балтийско море за кехлибар, както пише в съвременните учебници. Не бива да отдаваме на случайността, че най-големите морски „открития” през средновековието извършват португалците Фернандо Магелан и Вашко де Гама, които, от една страна, са носели във вените си техната древна кръв, а от друга – са разполагали с картите на маршрутите на дедите си. Също така не трябва да забравяме, че отпорът, който оказва главният финикийски бастион в Африка - Картаген на набиращата мощ Римска империя, е базиран на нейната несломима финансова мощ и вековно самочувствие на господар на Средиземноморието. Чрез траялите близо сто и двадесет години „ПУНИчески войни”, както римляните са наричали ФИНИкийците, те са бранели неоспримата си дотогава хегемония от наглите нови претенденти за тази титла. При това става дума за тотална хегемония траяла от 9,500-та до 146 г.пр.н.е., когато Картаген бива превзет, разрушен и...”посипан с тонове сол, за да не възкръсне никога повече”.

    Та, сега можем само да гадаем за истинските мащаби на колонизация на нововъзникналата след потопа суша, защото „братя или братовчеди” – търговията си има свои железни правила, в която е нямало, и няма място за никакви сантименти. Също така не бива да се забравя, че, освен бреговете на двете слети морета, класическите Атланти – А/Р/КАДЦИТЕ са обитавали и тези на по-големите плавателни реки, както и вътрешноста на Предна Азия и Европа. Разбира се, техният живот не е останал неповлиян от всеобщото раздвижване на човешки маси, белязало прехода от старата, към новата човешка раса, изтласкал Битието ни Напред и Нагоре по вечната СПИРАЛА НА ЕВОЛЮЦИЯТА, за да се стигне до наши дни...

    А като потвърждение, че нашия полуостров е бил населен от незапомнени времена ще цитирам пак Херодот, който пише, че „Балканските БРЪГОИ са най-стария народ на света”!!! Целият цитат гласи така ”...от това време египтяните смятат фригите по-стари от себе си, а себе си – по-стари от всички останали народи.”!!! Във връзка с това особено внимание заслужава декларацията на средновековният историк и архиепископът на Охрид - Димитрий Хометиан, който директно сочи, че „Българите са Бриги”!!! което няма как да бъде оспорено, защото Л и Р са взаимно-заменяеми букви. Лично аз съм гореща превърженичка именно на тези твърдения, а не на по-широко застъпеното – „че сме Пеласги”!  –„Фригите произлизат от горното течение на Стримон” – локализира тяхното местообиталище Иван Маразов във „Видимият мит”. Нека не забравяме, че на общо основание можем да припознаем като свои Предци и другия важен автохтонен атлантски клон – този на пред-потопните Дардани.     

    В „Телегония” /един друг вариант на „перипетиите на Одисей”/ Бригите са наречени БРИГОИ, което е дало основание на доста автори да поставят знак за равенство между тях и снажните, светлокоси и светлооки ФРИЗИЙЦИ или ФРИГИ! В генеологията на Боговете те фигурират като Т/д/ЕВКРИ, тоест - „Божии Синове”. Към този род е причисляван и царят  на о-в Саламин - Аякс ТЕЛАМОНИД, който също е бил с рижи коси! Сведения за тази царско-жреческа Атлантска династия се срещат от Скандинавия до полуостров Атика, което определно заслужава нашето по-специално внимание! В безсмъртния индийски епос „Маха-бхарата” /”Войната на Бхаратите”/ Предтечата БХРИГУ е представен за „Син на Варуна”, който в тамошния пантеон е „Господарят на водите”, т.е. – Посейдон! В новоиздадената историческа летопис на волжките българи „Джагфар тарихи”, той фигурира като КУБЕР, та когото се оказва, че е кръстен о-в КИПЪР. Впрочем, в нея са споменати сума-ти царе „властвали преди Потопа”, като списъка продължава и със след-потопните! В нея е отбелязана и миграцията на Шумерите от Сибир към Междуречието, където те пренасят далекоизточният „Клино-пис”, променил хода на цялата тамошна цивилизация. Не по-малко значимо е и сведението за преселението на Финикийци и Кари към земите на днешните ФИНландия и КАРелия...             

     Безспорно, един от най-прочутите Акадски народи от вътрешността на Предна Азия са били ХАТИТЕ, които, според лингвистите, говорили език много близък до „Пали” /един от Дравидските говори на Индия/. Следите на тяхната столица ХАТУ-ШАШ са разкрити в землището на съвременното турско село Бохаз-кьой /Бохаз-кале/, в близост до която е изумителната „Язили кая” – „Камъкът на шествието”, върху чиято повърхност са изобразени всичките им богове. Други техни култови и културни средища са в Чатал хююк, Аладжа хююк, „Кюл тепе” до Кайсери, Алишар и т.н. В един каменен надпис е отразено нападението на „морския народ” АХАЯВА /Ахейците/, чиито набези, кой знае защо, сме свикнали да свързваме предимна с крайбрежята.

     Част от изумителното археологическо наследство на Хатите, /Предци на Хетите!/, е събрано във фонда на „Музея на Анатолийската цивилизация” в Анкара и то е толкова значимо, че човек си тръгва буквално зашеметен от срещата с такова мегалитно великолепие. За тяхната древност свидетелства и странното им „образно” писмо, което съответства изцяло на „детската” фаза от нашето развитие, защото един писмен знак – ИДЕО-ГРАМА изразява една Идея!                                                  

    Към неоценимото наследство на малоазийските АКАДЦИ трябва да отнесем и над четиридесетте подземни градове продълбани в туфа на вулканична Кападокия, от които, засега се посещават само няколко. Те представляват системи от стотици помещения с различни размери и предназначение, прокопани надълбоко в земните недра, свързани помежду си с километрични криволичещи коридори. Това което няма как да не се забележи е перфектната вентилация, която осигурява, както тяхната сухота, така и свежия въздух дори в най-дълбоките нива на тези „съоръжения”. На много места тесните проходи са снабдени със специална охранителна система от огромни „воденични камъни”, с чиято помощ е препречван пътя на нежеланите „посетители”. В „Антропогенезис” г-жа Блаватска споменава, че идеята да се строят градове е хрумнала на още Лемурийците, които наричали вулканичния туф „изригналите огньове”, а мрамора - „белият камък на планините”.

     В персийската митология великанът АРГЕАК е „строител на галерии”, в една от които се пазели статуите на СУЛИ-МАНИТЕ, както е оригиналното име на прословутия СОЛОМОН, означаващо „Източните Мъдреци”!!!

     Ареала на А/Р/КАДците обхваща и цялото северно черноморие. В началото на ХХI век украински археолози откриват в акваторията на кримския полуостров седем Пирамиди, които са „запазената марка” на Атлантската цивилизация. Онзи района е осеян и с множество огромни Долмени в много добро състояние. Магнетичното и…магично излъчване на тези „Змийски домове” в околностите на пристанището Геленджик е използвано най-рационално от тукашните Пробудени хора, използващи ги за пълноценна релаксация. Нека вмъкна, че сакралното значение на Пирамидите съответства на ВЪТРЕШНОТО ИЗРАСТВАНЕ на човека, затова при нашата здраво „заземена” раса, те, естествено, загубват своето значение, което довежда и до забравянето на технологията на тяхното съграждане чрез Левитация чрез силата на колективната медитация. По същата логика първоначалните масивни крепящи колони на храмове и обществени сгради биват заменени с многосегментни, слепявани след монтажа с декоративна замазка. „Живи свидетели” за казаното са седемте огромни, готови за експедиция крепителни колони, които лежат в каменоломната до турското село Коджали в близост до Средиземноморското крайбрежие. Те са високи над десет метра и с диаметър близо два. Най-вероятно, за същата цел е служела и кариерата край Тополовград „Пальо-кастро” /Старата крепост/, от чийто твърд гранит са били извличани подобни архитектурни елементи. 

    Египет има свое „запазено място” в световната цивилизация, защото нейната територия се е обособила като един естествен мост между Лемурийската и Атлантска раси, върху чиито мегалитни паметници пък Арийците издигат своите. Цялото това бивше величие сега е сведено до етикета „Старото царство”, при това „подмладено” до смехотворните четири, пет хилядолетия. Разбира се тук също са намирани  саркофази с тленните останки на много по-едри от нас хора, съизмерими с огромните каменни изваяния, за които големият американски езотерик Друмвало Мелхиседек твърди, че са създадени в съотношение 1:1. Пак той пише, че „Пирамидите от първа династия са изолирани от съвременния свят с военни съоръжения, за да не бъдат видяни от никого”!!!, което незабавно поражда въпроса  ЗАЩО ЛИ??? В „Следите на боговете” Греъм Хенкок потвърждава, че зоната на пирамидното поле Дашур, където са „Пирамидата със заоблените стени” и „Червената пирамида” „преди много години бяха затворени за публиката. Край тях бяха построени военни бази и те отдавна бяха недостъпни за посещения – при абсолютно никакви обстоятелства...” За да се вземат такова драстични мерки в една традиционна туристическа страна като Египет, значи причината е повече от сериозна, а тя е проста – ДА СЕ СЪХРАНИ СТАТУКВОТО и авторитета на „маститите западни учени”!!! Най-вероятно в отцепения регион има важни следи още от „пред-династичния период” от историята на тази страна, когато Атлантската провинция Египат е била ръководена от Учителите – МЕНЕСИ, известни още като ДУХОВНИ ЦАРЕ или БОЖИИ СИНОВЕ. Та, наложените сега разграничения като „Старо”, „Средно” и „Ново царство” са просто „патерици” с претенции за научност, която няма нищо общо с действителната хилядолетна история на Египет!

     Близо до Луксор все още стърчат двата оглозгани от Времето, осемнадесетметрови „МЕМНОНови колоса”. Едната от тях „на зазоряване издавала звук като от звън от камбанки”, заради което тук пристигали хора от всички краища на света, за да чуят този феномен, възприеман като своеобразен Оракул /Прорицател/. Английските учени изучаващи с години ултра-звуците, издавани от тамошните мегалити, предполагат, че става дума за същият ефект, с тази разлика, че египетските паметници са по-увредени. Явно, името на великана МЕМНОН, който пристигнал в защита на обсаденият Илион чак от Етиопия, е свързан от Омир с тези прословути колоси.

      Египтяните са наричали Пеласгите ПУРОСАТА, ПУЛАСАТА или ПЕЛЕШЕТ, а тяхната страна ПАК-ХА-НАН, превърнал се постетенно в библейският ХАНААН. За тамошните си съседи те били ПИЛИЩИМ или ФИЛИСТИМЛЯНИ. Всъщност, техните образи са гравирани върху една от стените на храма в Мединет-Хабу, издигнат по заповед на Рамзес III по повод на победата му над голяма коалиция от „Морските народи” съставена от ПЕЛЕШЕТ, ДАНУА, АКЙАВАЙША, ШЕРДАНИ и ТУРША. Те нападнали страната му в търсене на нова земя, защото „тяхната горяла под нозете им”, което много напомня на избухването на вулкан и ако времевата разлика между това събитие и гибелта на о-в Тира /Санторини/ не беше толкова значителна, можеше да се предположи, че тези хора са бягали именно от там. Впрочем, това предположение може и да е вярна, като се имат предвид несигурните съвременни датировки. Изсечените образи на агресорите са на голобради мъже с коси очи, носещи високи шлемове украсени с пера -  една „мода”, която по-късно е възприета и от Арийците.                                                                           

    Но, нека се спрем по-подробно на участниците в цитираното нападение – за ДАНУА /Данайците/ източниците твърдят, че са обитавали територията на днешна Либия, заради което навремето техният цар Данай е оспорвал трона на Египет!  В митовете „Сестра” му  ДАНАЯ е сочена за „Майка” на един от най-големите Герои на древността - ПЕРСЕЙ, което озвачава, че той не е никакъв „грък”, а още… Атлант. Нека си припомним, че по тяхна идея е бил построен прословутият „Троянски кон”, от където е възникнала и поговорката, че ”И боговете треперят пред данайското вероломство!”  

   Другият агресор - АКЙАВАЙША също ни е познат, защото да Ахейците има сведения от Крит до северо-западен Пелопонес, където има цяла провинция АХЕЯ.

     Вездесъщността на ШЕРДАНИ, тоест - СЕРдите или КАРийците също не може да бъде оспорвана. У нас името им е носел град САРДика, както е наричана София и нейните околности на най-старите географски карти. Тяхното име сега носи остров САРДиния, планината КАРмел, далечна КАРелия и още сума-ти места на света.

    Под името ТУРША се крият самите финикийци, чиято столица Тир е породило названието ТИРци. Те са били наричани още и ЛЕВАНТИНЦИ, което означава „Потомците /Деца/ на ЛЕВИАТАН”- Водата!”, който заедно с БЕГЕМОТ /Земята!/ оформят Женския архетип на нашата планета.

    Към списъка на гореизброените „Морски народи” можем да добавим и сродните им МИНОЙЦИ, КАВНИ /КАВКОНИ/ и КИДОНИ от о-в Крит, МЕОНЦИТЕ от Лидия, КОЛХИТЕ, АМАЗОНКИТЕ, ДАРДАНИТЕ, ПАФЛАГОНЦИТЕ и ЕОЛИЙЦИТЕ от Йонийското крайбрежие, както и техните съседи ЛИКИЙЦИТЕ и ЛЕЛЕГИТЕ. С течение на времето техните остатъци се обединени под събирателното название ПЕЛАСГИ, които в „Илиядата” Омир категоризира като „БОЖЕСТВЕНИТЕ ПЕЛАСГИ”! Така са титуловани и КУШАНИТЕ, които, в никакъв случай не са конкретен народ, а - всички Атланти, защото КУША е езотеричното име на самата Атлантида!

      Поради непознаване на историческата действителност, никой от многобройните рецензенти на въпросният епоса не е обърнал внимание на факта, че двамата братя – предводители на балканския флот и войски - МЕНЕЛАЙ или по-точно – МЕНЕСЪТ ЛАЙ  и АГАМЕМНОН – АКАДЪТ МЕМНОН /пак Мемнон!/, са  описани като снажни мъже със светли очи и медни коси!!! Те са били представители на династията на АТРИДИТЕ, основан от Лидиецът /или Финикиецът/ Пелопс, владетел не само на град Аргос, но и на обширни територии в северо-източен ПЕЛОПонес, което доказва стабилното присъствие на  малоазийските колонисти на Балканите.

                  Впрочем, освен БРИГОИТЕ и ДАРДАНИТЕ, в двата епоса са споменати и местните ТЕРСПРОТИ, а планините на Тесалия били обитавани от великаните – ЛАПИТИ /”Каменните хора”/, защото ЛАПИС е „Камък” на друг Акадски диалект! Лапит е бил и ослепеният от Одисей „людоед” Полифем. Митологията го представя за „Син на Посейдон”, а по майчина линия той е бил „Внук” на морския бог Форкин, което означава - класически Атлант! Лапити са били и „исполинът” Кеней и неговият „Син” –  Аргонавта Корон. Има сведения, че техни сродници са живели и около планината Пангей, защото според преданията Лапити са били легендарният цар Дриант и „Синът” му - законодателят Ликург, който е запомнен със сериозните проблеми, които си е създал отказвайки да приеме култа към бог Дионис. В този случай за нас е по-важно твърдението, че именно по време на неговото царуване в района на Хелеспонта е живял ХАРОПС - „Дядото” на Мировият Учител ОРФЕЙ!      

        Лапитите са запомнени и с вечните си люти битки със съседните КЕНТАВРИ, чието име Пламен Цонев извежда от това на служителите на Хермес, когото Скитите Аримаспи наричали КАНДАВЪЛ. Същият превежда името на Учителя ХИРОН като „Златният”. Своя чудат външен вид на хибрид между Човек и Кон те явно дължат на развинтената фантазия на гърците, които заселвайки се сравнително късна на Балканите сравнително така и не успявят да вникнат по-дълбоко в душевността и вярванията на коренните Балканци и затова трансформират цялата им Митология според собствените си възгледи.

     В „Илиядата” и „Одесеята” срещаме още едни людоеди - великаните ЛЕСТРИГОНИ от южна Италия и о-в Сицилия, който в онази древност се е наричала АВЗОНия, по името на „Синът” на Кирка /Цирцея/ и…Одисей! На нея самата е кръстен остров Керкира /Корфу/, който принадлежи към архипелага „Епта-ниса” /”Седемте острова”/, в който влизат още Итака, Левкада, Кефалоня и Закинос, пре-богати на мегалитни паметници, сред които са и прословутите „Сини прозорци”. Те представляват изкуствено прокопани в крайбрежните скали проходи за улеснение на корабоплаването и ги има в Малта и Северните Споради. Създаването им демонстрира краен прагматизъм, а не - „играта на природата”, за каквито ги е обявила „официалната” наука, пускаща в ход това изтъркано клише, всеки път, когато е безсилна да обясни някой феномен.                                          

    ФЛЕГИТЕ са обитавали Адриатическото крайбрежие и били в традиционно враждебни отношения със съседните БЕОТИЙЦИ /БЕОСтида – „Земя на Бика”/, а такъв е бил и един друг прочут „Син на Посейдон” - Великана ОРИОН! Откак „свят светува” столицата на тази провинция е град Тива, известна още и като ХЕСТИОТИДА. След окупацията й от финикийците от принц Кадъм, местният Акропол бива преименуван на КАДМЕЯ. Самата Тива и нейната египетска посестрима носят името на Атлантската богиня КОБА или ФЕБА = „Бляскавата”! Първоначално на нея е бил посветен и Главният храм на Делфийското светилище в съседния Парнас което по-късно онаследява нейният „Внук” – Аполон, който й дължи прякора си ФЕБ.       

    ФЕАКИТЕ, чието име все така носи гръцката провинция ФОКида, дълго помнели времето когато „заради своята дързост били прогонени от големият остров Хиперия” и предвождани от цар Назватой,  се заселили в това си ново отечество.

    ЛОКРИЙЦИТЕ също са оцелели до наши дни чрез името на гръцката област ЛОКРида.

    СИНТИИТЕ, характеризирани от Омир като „грубогласи”, са запомнени като пирати от о-в Лемнос. Филохор ги отнася към „пеласгийските народи”, но както видяхме, под това име в края на епохата се обединяват повечето остатъци на междинната раса.

     ДРИОПИТЕ са обитавали средното течение на река Сперхей, който от хилядолетия служи за граница между Биотия и северната й съседка Тесалия, но ги срещаме и на съседният о-в Евия, както и на северните Циклади.            

   ЛЕЛЕГИ, според Херодот, е просто другото име на КАРИЙЦИТЕ, които, както видяхме, въобще не са се застоявали дълго на едно место, а са обикаляли неуморно двете свързани с проливите морета, създавайки можество свои колониални пристанища.

    ТИРСЕНИТЕ според някои автори са били жители на Халкидическия полуостров. Впрочем, вече споменах ,че ТИРсени означава „жители на Тир”, които са чисти Финикийци! След трайно си отсядане на Апенините, те се самназовават ТУСКИ, докато съседите им ги наричат ЕТРУРИ или ЕТРУСКИ. Единият от тях са били ЛИГУРИТЕ, които явно са преминали през Пелопонес, защото в землището на малкото селце Лигурион в близост до Епидавър /северо-източен Пелопонес/, все още са различими основите на една от малкото оцелели до нашето съвремие Пирамиди – „Лигурион”. В самата Гърция много жени носят архаичното име Лигаря!!!                                                    

   КРУСАИТЕ най-вероятно са били близки родственици на Троянците, защото, според преданието, именно при тях намират убежище бегълците от опожарения град.

   ДОЛИОНИТЕ, на които се натъкнали „Аргонавтите” на полуостров Кизик се самоопределяли като „Потомци на Посейдон”, което означава само и единствено - Атланти!

   ИЛИРИТЕ и ПЕОНИТЕ Кръстю Мутафчиев отнася към „тъмната раса” на СЕМитите. Любопитно е, че ПЕАН е един от прякорите на бог Аполон - Опекунът на всички Музи.

    СКАИТЕ от софийското поле са дали своето име на нашата столица, която в онези „приказни” времена се е наричала СКАЯ. За тях ни припомнят още и близката СКАврис /Витоша/ и река И-СКАр, както и далечната БиСКАя, която Стоян Шангов превежда като „Втора Ская”. 

       До тук изредих седемнадесет СЛЕД-потопни и ПРЕД-Тракийски автохтонни балкански народа, които няма как да не са познати на „професионалните” историци, но на тях, изглежда, им е по-лесно да ги отнасят към нечия поетична фантазия и като такива – за недостойни за „височайшето” им внимание. Само че така те ни лишават от един от най-важните етапи от Миналото - свързващото звено между последните две човешки раси!!! Друг е въпросът, че техните фантастични „тълкувания” на личности и събития надхвърлят всяко нормално въображение, но това не им пречи да си разменят сериозни титли и заплати срещу…собствената съвест! Явно граф Лев Толстой е имал много сериозни основания, за да заяви: -„Няма хора с по-объркани понятия за религия, нравнственост, за живота, отколкото хората на науката. Още по-поразително е, че науката в наше време като печели големи успехи в областта на изследване живота на хората, често се оказва за нищо ненужна, а още и причинява най-вредни последствия.” А какви „по-вредни последствия” може да има от това в продължение на столетия да внушаваш на хората, че произхождат от....маймуни!?!               

    В различните източници ПЕЛАСГИТЕ фигурират още и като ПелаЗги, Белезги, Пеларги,  и дори Белгари, което е дало основание на някои по-разкрепостени в мисленето си изследователи да ги сродяват с Българите. Никой не може да отрече, че някога редом до други представители на „Морските народи” на територията на съвременна България са живели и Пеласги, но това не ги прави „автоматично” само наши Предци, а и на всичките ни съседи! Не е необходимо в отчаяното търсене на „автохтонни българи” да дублираме гръцките и юдейски комплекси на малоценност и смехотворните им претенции за някаква изключителност, защото Бог е доказал, че обича еднакво всичките си деца!!! Още по-опасна за новите поколения изследватели на миналото ни е една нововъзникнала, но бързо набираща скорост, идея, че „цялата световна култура се е зародила именно и единствено у нас и е поела оттук към останалия „дивашки” свят, за да го облагаради. През последните години всевъзможни „екстрасенси”, поизчерпани драматурзи и други бивши креатури заляха пазара с творби, продавани „като топъл хляб”, само защото „дрънчат на тази нежна струна”, като никой не отчита, че подобни вредни внушения не допринасят с нищо за подратимяването с Балканците. НЯМА ВИСШИ /добри/ ИЛИ НИСШИ /лоши/ НАРОДИ!!! Всички те представляват „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПАРАЛЕЛКИ”, които човек избира още в Отвъдното за да усвои конкретни уроци или това става по необходимост, когато трябва да се изплатят кармичните дългове. Ако в следващ живот трябва да се решават други задачи, ние се прераждаме в най-подходящата за целта среда и така продължава до края  на САМСАРА /”Колелото на Преражданията”/. Разбира се, също като хората, народите не стоят на едно и също цивилизационно ниво – в определен етап едни се оказват по-напреднали от останалите, докато други видимо изостават – най-често когато става дума за НАЦИОНАЛНА Карма. Непознаването и неразбирането на тези процеси породиха вредните внушения за „великите сили” и техните „марионетки”, чрез които западната наука сама заседна в „задънената улица”, от която просто няма как да се измъкне. Именно това задължава основоположниците на младата ИЗТОЧНА ШКОЛА да се отлепят от подобна „хлъзгава кал” и да насочат взор и усилия към установяването на Разбирателство между всички хора!!! В „Тайната доктрина” Елена Блаватска казва с огорчение: „…нашия век на безверие, наброяващ стотици всякакви „изми” и нито една религия. Всички идоли са разбити, с изключение на Златния Телец.” Затова ТРЯБВА ДА ПОДМЕНИМ ПАРАДИГМАТА!!! При това – на всяка цена!!! Всеки човек, респективно – народ на Земята, освен ДОСТОЙНСТВО, има и своя конкретна ИСТОРИЧЕСКА МИСИЯ, чието н е з а ч и т а н е демонстрира липсата, в еднаква степен, на Култура и…Морал!   

     В съвременният гръцки език „пелагос” означава „открито море” и се родее с „архи-пелаг” и „пеларгос” - щъркел. Другото име на тази красива прелетна птица у нашите съседи е „лелекас”, което ни отпраща директно към споменатите вече ЛЕЛЕГИ. Но, както видяхме, зад това име се крият самите КАРИ и това е само един пример колко рехава е разделителната линия между след-потопните атланти. В своята „География” Страбон обяснява, че: -„Народът на пеласгите също е обитавал тук и заради странстванията им народът на Атика ги е нарекъл „пеларги” и продължава: -„Те /пеласгите/ са древно племе, което е било разпространено в цяла Елада - предимно сред еолийците и в Тесалия”. Същият цитира един по-раншен автор – Ефор, че „Пеласгите са древни акади, които избирайки военен начин на живот и привеждайки към подобен начин на живот много други, предали и на останалите своето название.” Просто няма как по-ясно да бъде обяснена цялата мистерия, която витае около това име.   

    В книгата си „Археология” тракийския аристократ Тукидид, споменава сред пред-гръцките народи и Пеласгите, а в „История на Пелопонеските войни” същиат уточнява: -„Пеласгите произхождат от ТИРсените, /финикийците – б.м./ които някога заселили /о-в – б.м./ Лемнос и Атина”, а това е особено безценна информация по разглежданата тема, защото в много съвременни писания с претенции за научност „каруцата стои пред коня” и те поголовно са бъркани с... Траките.

   Херодот и Тацит пишат за голямо пеласгийско преселение начело с цар ТИРинт поело от малоазийския бряг на Лидия и през Балканите се е насочило към Апенините. Нека вмъкна, че ТИРИНТ се нарича един от най-прочутите Циклопски градове в Пелопонес, който, напълно е възможно да е възникнал точно по времето на тези хора.  

    Към обяснителните бележки на книгата на Георги Раковски „Българите древле носили името Кимбри или Кимерии” /издание на „Хелиопол”/ четем: -”Те / Пеласгите – б.м./ имат поселища и на Крит, както говори Омир чрез думите на Одисей към Пенелопа „смесвайки езика си с езика на другите, там живеят ахейци, туземците критяни, кидони, доряни и божествените пелазги.”, от където взех и заглавието на тази книга.     

    Колкото и невероятно да звучи, те фигурират и в „Джагфар тарихи” като БЕШАТАР /БЕШ-АТАР/, т.е. - „Петте Рода” и техни две големи миграции. Първата вълна потеглила от родния ИДЕЛ към Индия, където тези хора стават известни като ПАНД-АВИ /„Пет Бащи”!/, а това са същите онези ПАНДАВИ, на чиято справедлива борба със злите „тъмнокожи” е посветено един от най-значимите световни литературни призведения – „Бхагават Гита” /„Божествените песни”/. Към този род е спадал и самият АРджуна – Верният Ученик на Мировия Учител КРИШНА. Впрочем, в „Нагоре по Спиралата” писах, че сюжета на „Илиядата” дублира изцяло далекоизточната „Рамаяна”, а по-късните факти потвърдиха  изцяло атлантския произход на повечето архаични литературни творби, тачени от нас като „Световна класика”!

     Втората пеласгийска вълна, преминава през Кавказ и Арменското плато, се спуска в Мала Азия, където новите им съседи започват да ги наричат, всеки по своему, АЛБАНИ, КУТИИ, ГУТИ, ХУТИ, ХЕТИ или ГЕТИ! Ето още един Ключ към миналото на този многоброен и прославен народ, стоящ в епицентъра на най-важните исторически събития там - в „Голяма” Мизия и тук - в северна България, която старите автори наричат „Малката Мизия”.  

   В съседна Гърция, която, иначе, е много ревнива към своето „величаво минало”, за Пеласгите  се знае не повече, отколкото у нас, т.е. – наличните писмени сведения са доста оскъдни и противоречиви. В том ХХIII - стр.434 на голямата енциклопедия „Доми” те са представени за „пределински народ от индоевропейски произход”, което е, меко казано,…абсурдно! Пак там може да се прочете, че „следите им са разкрити още в ранният Халколит /Бронзовата епоха!/ и че езикът им спадал към пред-елинските”. Тъй като в Халколита не могат да съществуват „индо-европейски” следи, тези объркани обяснения просто потвърждават хаоса, който цари понастоящем в науката История, която, освен че с нищо не допринася за тълкуването на човешкото Минало, а много често влиза в драстични противоречия сама със себе си, предизвиквайки здравият разум на всеки нормален човек.

    След систематизиране на всички факти, до които се домогнах за Пеласгите, възникна следната картина – поетите Пиндар и Овидий представят Пра-родителят им ПЕЛОПС / ПЕЛОПАС/ за „Син на Тантал”,който е царувал в малоазийския град Сипил. Името му е достигнало до нас чрез израза „Танталови мъки”, заради наказанието, което му наложили Боговете, защото е споделил АМБРОЗИЯТА, т.е. – ИЗВЕЧНИТЕ ЗНАНИЯ с „недостойните”, разбирай - обикновените хора! В драмата си „Аякс” Софокъл нарича Пелопс „варварин – фригиец”, а в „Схолиите” /Коментарите/ към нея е спомената и причината наложила емиграцията му от родината: -„Когато го връхлетява война той /Тантал- б.м./ изпратил Пелопс с богатствата си в Елада, за да не загуби властта си.”. Така, установявайки се на полуостров АРКАДИЯ, който в бъдеще ще носи неговото име, Пелопс се възкачва на трона в град АРГос като династ на ПЕЛОПИДИТЕ, които след време се сливат с племенниците му – АТРИДИТЕ, които, както знаем, подпалват Троянската война!

    От друга страна името на неговата „Майка” Ниоба /според Дионис Халикарнаски – „Сестра”/ се е загнездило в съзнанието ни като „непоносимата печал”, защото „се вкаменила научавайки за смъртта на своите деца”. Няма смисъл да утежнявам този, и без това, объркан разказ за тежкатата семейна карма на принц Пелопс, още повече, че в друг въриант той е представен като „Брат” на цар ФОРОНЕЙ - „първият царувал след потопа”!!! В трети разказ те двамата се оказват „Синове на ЕНАХ” /явно Прометей?/, запомнен като „най-големият благодетел на хората, защото им дава огънят, създава първия Съд и Законите, по които да живеят, както и на „Свещените оръжия”, заради което е бил наказан така жестоко. Някои източници твърдят, че Тантал е имал още един „Син” – КАР, който бил „Баща” на ФЕСТ и АТРЕЙ, от чието име идва и горепосочената Пелопонеска династия. На ФЕСТ пък е кръстен един от най-забележителните градове на о-в Крит, прочул се с открития там ФЕСТКИ НАДПИС – малък по размери керамичен диск, изписан двустранно с Атлантски йероглифи, чийто смисъл си остава все така неразчетен.

   Хаосът в Митологията се дължи, от една страна, на множеството преразкази на едни и същи събития, както и на различните имена на нейните герои, което ни задължава да се предвижваме през тази „хлъзгава” територия с по детски чисто сърце и с пълен баланс между разум и интуиция. Легендите изразяват искреното желание на всеки народ да предаде на потомците си спомена за най-важните събития от неговото „житие-битие”, а те, в никакъв случай, не могат да бъдат сортирани по важност. Например, за това колко значим исторически персонаж е бил ПЕЛОПС за онзи преходен за целия свят период, трябва да се съди от факта, че в „ОЛИМПИА” /главното светилище на целия този полуостров/, признателните поколения са му издигнали специален храм - „ПЕЛОПИО”-то, в което през всички следващи хилядолетия на Великия Предтеча са били принасяни жертвоприношения! Нещо повече – името му се свързва с  учредяването на самите ОЛИМПИЙСКИ игри, в които той надбягал с колесница местният цар Иномай и така спечелил сърцето на дъщеря му Иподамия, която му станала съпруга.

    Династът ПЕЛОПС е изобразен върху една червенофигурна кана от колекцията на „Метрополитън мюзиум” в мига, в който поема юздите на победоносния „Божествен Кон”, който му поднася самият Посейдон, помогнал му да се  справи с всичките си съперници. Самото „Свещенно Животно” има доста странна външност, която подчертава неговият изцяло…„морски”, разбирай - Атлантски произход!   

    Г. Раковски ни напомня, че такъв чудат кон шества и нашите митове под името „РИБНЯ КОНЯ бележита”, с коменара, че: -„Елени, /Елините-б.м./ като се отделили от българи, почнали да изменяват старое общо принесено от Хиндустана баснословие /митология – б.м./...” От друга страна, във втора Песен на „Илиядата” Омир възхвалява „конесмирителят Пелопс”, как Хермес му е свалил  и поднесъл „Жезъла на Зевс”, което предава допълнителна тежест на личността на този легендарен персонаж.    

    В „Езика на траките” нашият бележит езиковед – академик Владимир Георгиев предлага тълкуванието на двадесетината „древно-македонски” думи съхранени в различни надписи, сред които и ПЕЛЛА, която той превежда като Камък/ Камъни, каквито бяха всички „Потомци на Девкалион и Пира”. Вариантното ПИР се среща из целите Балкани – в Тесалия има област и планина ПИЕРИЯ, а Е-ПИР е толкова голям, че е разглеждан като отделна страна. ПЕРИбеите са смятани за родоначалници на ПЕОНИТЕ, затова спокойно могат да бъдат прибавени към горния списък на след-потопните автохтонни Балканци. По някое време в древната македонска столица ПЕЛА е царувал илирийският владетел ПИР, който е запомнене със сериозната съпротива, която оказва на настъпващите римски легиони. Синът на Ахил ПЕЛеев се е казвал Нептолем ПИР!!! Самият той /Ахил/ е изобразен върху древен керамичен съд от онази епоха, когато писмената започват да заемат все по-важно място в живота на хората и затова всичките съдове имат подробни надписи „кой, кой е” в дадената ситуация. Веднага се набиват в очи рижите коси и бради на АХИЛ и ЕАНТ, унесени в игра на пулове  по време на някоя от почивките между битките край обсадената Троя. Ахиловият шлем е богато украсен с пера, който, както видяхме, е бил моден пеласгийски аксесоар. Искам да добавя, че той дублира изцяло короната от пера на „индианските” вождове, чиято пищност е право пропорционална на духовната извисеност на своя притежател! Впрочем, прочутият Троянски герой има доста интересен етнически произход, пред който, явно, западните, а оттам – и  нашенските историци умишлено си затварят очите. Затова пък Лъв – дякон и Ариан твърдят: -„Ахил е скит от град Мирмикион, който се намирал в близост до Меотида /Азовско море, но… и Босфора! – б.м./, от където е бил изгонен заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и се преселил в Тесалия”!!! След това новата му родина, по името на старата, също получила името ФТЕОТИДА. Йоан Малала също пише за него: -„И тръгна след Атридите този Ахил, имащ своя войска от тъй наречените МИРМИДОНИ, а сега - БЪЛГАРИ, с военачалници Патрокъл и Нестор”!!! Един по-малко познат автор – Строеви, споменава за „...фтеотийските АХЕЙЦИ от войската на Язон”, а Херодот потвърждава, че: -„Мирмидоните са Дорийско племе много дълго време странствало и по времето на Девкалион, обитавало земята Фтеотида”! Един от най-сериозните византийски историци и вещ познавач на омировото творчество, етническият българин от ХII век - Йоан Цеца/ес/ отбелязва:

                 „ ...с тях бе Ахил, многословният син на Пелей и Тетида,

                 чийто известен родител беше Хирон философа.

                 Бе предводител на хуните, българите – мирмидонци.”

      Нека поясня, че Пелей и Тетида са имената на Посейдон и Клито, но на един друг от Акадските диалекти, така че с тези си думи авторът легитимира Ахил като класически „Герой”! Горните сведения се препокриват с твърдението на „позабравеният” след 1944 година по указание на Коминтерна наш сънородник Иларион Райчев, за вълните на Скитите /Дорийците/, които системно заливат Балканите и го заселват напълно планомерно. Като отглас от онези времена, Албанците и до ден-днешен ни наричат СКИНи, т.е. – СКИТи!!! Самите те се самоназовават ШКИПТРИ, което означава ОРЛИТЕ! И как иначе – та кой друг би оцелял в небесните висоти на тяхната земя... Има голяма вероятност странната външност на Кентавърите да е била провокирана от Скитите, защото, от където и да ги погледнеш, те напомнят стилизиран КОННИК!        

      В статията „Спомен от героичната епоха” на Каралайн Алегзандър, поместен в юнския брой от 2009 година на списание „Nasional geografic” пише, че „Александър Велики извеждал родословието си по майчина линия от Ахил”, което звучи доста мегаломански, затова пък е истина, защото по произход Олимпиада е била принцеса на народа МОЛОСКИ, чиито потомци и днес обитават южните предели на величествения Пинд в западна Тесалия. Заради това родство, албанската парична единица ЛЕК е съкратено от А-ЛЕК-сандрос. В книгата си „Нагоре по Спиралата” съм писала по-подробно за „мистериозните” ЕДОНИ с техните главни клонове - МАК или „Вълчите” = Големите Едони /БАЛА-ГУРИТЕ/, ИС – Едоните /ОНО-ГОНДУРИТЕ/ и МИРМИ/г/Едоните, които са техните най-„малки” събратя, наричани така от гърците, на чийто език „мирмиг” е „мравка”. Повече от ясно е, че в случая става дума за КУТИИТЕ /КУТИ-ГУРИТЕ или КОТРАГИТЕ/, което на санскритски означава  „дребен” - както „Кутрето”!     

     Някога пристанището ПИРеа се е наричало МУХИНОС от името на своят „пръв владетел”, който е спадал към „след-потопните” царе. Що се отнася до съседна Атина, с която я разделят само двадесетина километра, крепостните  стени на нейният Акропол са били известни като ПЕЛАРГИКОН, а зад тях превилигированите „руси пеласгийски жени” извършвали ритуалното „къпане на Ат-АНА” /”Главната Майка”/, което е името на… Луната.    

     Херодот, който не само че не е грък, а е бил силно недолюбван от атиняните твърди, че:

   -      „Пеласите говорели на „варварски език”. И още   

-          „Гърците се научили да правят интифалически изображения на Хермес не от  египтяните, а от пеласгите”

               А най-важният му текст е: -„Атическия народ, бидейки пеласгийски, с преминаването

           към елините е забравил езика си”.                 

   В драмата си „Молителките” Есхил нарича тяхната страна ПЕЛЕХТИОН.    

   При такава вездесъщност на „Божествените Пеласги” – господари по вода и суша на огромни територии от Мала Азия, Балканите и северните Апенини, да се твърди че „за тях не се знае почти нищо” е кощунство, но още по-нелепо е те да бъдат бъркани с Траките, които, като Арийци вече спадат към СЛЪНЦЕ-ПОКЛОННИЦИ и затова са наричани „КОННИТЕ народи” заради неговият зооморфен символ.

   В капиталния си труд „Световна астросоциология” големият български философ и хуманист д-р Методи Константинов пише: „Според древната традиция, от гледище на морфологията и от етническа гледна точка, древните траки, също като някогашните елини, са смесица от монголоидната раса /седмата култура на основната раса на Атлантите/, към която принадлежат и японците/ и на втората култура на петата основна арийска раса./”

   Ще разтълкувам основно този цитат, защото той е кардинален не само за Тракологията, но и за цялата наука История. През преходния период между двете последни човешки раси, в пределите на източен Иран срещат и сливат своите съдби част от представителите на предходната „Червена” раса и младите Арийци от II-рата, т. нар. „Древно-персийска” Култура и от тази симбиоза, ще си послужа с митологичния израз, на Земята се раждат тримата „Братя” – ТРАК, ЕЛИН и ИАПОН! Азиатските Посветени не са забравили това кръвно родство, с което се обяснява техният завишен интерес към европейските Българи. В „Джагфар тарихи” пише, че наши Предци са били ИМЕНЦИТЕ /Японците!!!/ и СИНДИЙЦИТЕ, което според Фархад Нурудинов е „общото название на предците на индоиранците”. Това означава, че истинската Евр-Азийска история се пази в архивите на Изтока, към която ние, рано или късно, ще трябва да прибегнем, ако искаме да спестим на „маститите” си учени добронамерения присмех на тамошните Адепти. Някак е нелогично в днешните енциклопедии и учебници ЕЛИН да фигурира като „Син на Девкалион и Пира”, докато двамината му „Братя” - ТРАК и ИАПОН се оказват…”незаконородени”! За съжаление, от векове науката История е превърната в послушна „слугиня” на властниците от всякакъв калибър, в резултат на което са конфронтирани не само балканците, а и всички останали народи на Земята. Та, нали самият Херодот твърди, че ТРАКИ е названието на конфедерация от близо деветнадесет народа, чиито потомци днес обитават внушителната площ от ИЗТОЧЕН АФГАНИСТАН до ЗАПАДНА ИРЛАНДИЯ, но които отдавна са забравили Бащиният Дом в далечна „Ариана” /ИРАН/! Хилядолетните братоубийствени войни провокирани от Кали-Юга са ни отдалечили едни от други най-вече в духовен план, затова ние – „Децата на Водолея” сме длъжни да ОЗАРИМ този плътен мрак и да възстановим разкъсаните духовни и кръвни връзки между всички хора! Крайно негативните влияния на ”Земната епоха”, защото тъкмо това означава „Кали-юга” /от „кал”!/, са смразили душите и сърцата ни, но, Слава Богу, тя вече отстъпи своето место на САТЯ-юга /”Епохата на Светлината”/. Освен това, обединяващият Дух на планетата Уран ще спомогне да опресним затлачената си родова памет и да въдворим на Земята БРАТО-ЛЮБИЕТО, което по-късно ще прерастне в тотално ЧОВЕКО-ЛЮБИЕ!!!

    При „Великото си Преселение на Запад”, Арийците – ЕЛИНИ и ТРАКИ влизат в съприкосновение с почти всички представители на древните СЕМити, сред които - и с Пеласгите. Така, от смешението на тези две раси, на Земята се появяват нови народи с други имена, които първоначално помнят, че всичките свои по-значими духовни и материални достижения дължат на своите ПРЕДЦИ. Изучавайки гръцкия език, извлякох над сто и седемесет общи думи, живи и до днес в говоримата реч на двата народа, а можем да гадаем с колко такива сме се разделили безвъзвратно при методичното заличаване на българските диалекти. В предходната си книга изредих сума-ти атлантски понятия, с които си служим и днес на слятата от Небето Евр-Азия, за които Рудолф Щайнер казва: -„Във всички езици има определени звукосъчетания, които са не друго, а останки от първичния човешки език”. Едва ли вече някой може да различи пеласгийските думи от САНСКРИТА на Тракийските Посветени и от ПРАКРИТИ говорен от тоза многонационален съюз, но един интелигентен човек е длъжен поне да познава основните им разлики. Ето една цяла „неразорана целина” за бъдещите езиковеди! Срещата и съвместното житие-битие на ПЕЛАСГО – ТРАКИТЕ е много хлъзгава материя дори за най-добронамерените любители на историята, защото върху нея се е насложило и влиянието и на другите „Морски народи”. Тъй като върху лицето на Земята НИКОГА не е съществувал НИТО ЕДИН „чист” народ, изкуствено подклаждания шовенизъм обслужва само финансовите интереси на някогашните монарси и сегашни главатари от т. нар. „Световно Правителство”, които извличат огромни икономически и политически облаги от сраха и омразата между хората. Това пролича и от воплите за „края на света”, които обилно се ляха от техните медии в края на 2012 година, внушаващи несигурност за утрешния ден, и чрез които се размътват, и  без друго, наранените души и разум на съвремените хора. Всъщност, въпросният „край” беше неизбежен, но той се отнасяше до...АСТРОНОМИЧЕСКИ ЦИКЪЛ, защото погледнато откъм северния полюс, въртенето но нашата планета около собствената й ос изглежда обратно на часовниковата стрелка, затова процесията на зодиакалните знаци през които преминава Слънцето за 365 дни, също върви в обратен ред – Рак, Близнаци, Телец, Овен, Риби, Водолей и т.н.... Този „феномен” е бил „азбучна истина” за Атлантските и Арийски Посветени, които са го завещали на американски аборигени като Маи, Хопи, Ацтеки, както и южните им събратя - Коги, Инки, Архуако, Ува, Гуамо и т.н. Техните сегашни Духовни Водачи счетоха за свой морален дълг да споделят с нас – циничните Бледолики, за предстоящия „край на тази объркана епоха” и разбрали - недоразбрали, медиите предизвикаха поредната истерия... VI-та Атлантска Култура – тази на А/Р/КАДЦИТЕ, на която е посветена тази книга, е протекла под влиянието на зодиакалния знак „Дева” с продължителност от, приблизително, 2,160 години, което означава, че е била в своя апогей преди около 13 – 12,000 години. По този логика, следващата – VII-ма, тъй наречена „Монголска” Култура, попада под знака на „Лъв” /12,000 - 10,000 г.пр.н.е./ и с него завършва Атлантския период от нашата история. Така първата Арийска Култура - „Древно-индийската” попада по влиянието на зодия „Рак”, следвана от „Древно-персийската”, съответно, под „Близнаци” и т.н. Та, един пълен цикъл от 12 зодиакални знаци от по 2,160 години всяка, оформят една „Слънчева година”, която се равнява на...25,626 години! /закръглени на 26,000!/. За наш късмет, последната, настояща, „Слънчева година” приключи на 22 Декември 2012 година, за да се даде старт на следващия цикъл от нови 26,000 години. Нейното Начало съответства на фазата „ЗАЗОРЯВАНЕ” и ни обещава много по-благоприятни космични влияния, което е повод за безкраен оптимизъм. През подобни космични цикли човечеството е преминало многократно и тази няма да бъде и последна, за които от американските Пазители на Атлантските Знания и от библейските Пророци, като най-близко до нас по време е прословутото „Откровение” на любимият Христов Ученик - Апостол ЙОАН „Богослов”. Но, само в „индианските знамения” се споменаваше за „епохата на безвремие” от двадесет години, която предхождат „Големия Преход” и което ще заличи от лицето на Земята всички онези, които няма да понесат, както заниженото й магнитно поле, така и завишените космични вибрации, с които ежедневно ни залива „Водолея”. Тоест, в момента населението на земята е подложена на поредната СЕЛЕКЦИЯ, чрез която планетата ще се отърси от всичкия си излишен товар! А, за сведение на онези, които дълбоко се съмняват, че „маймуните” са могли да броят до 26,000, искам да вметна, че върху една от стените на „Храма на Кръста” в Паленке, Майските Посветени са изписали цифрата 1,354,540 /един милион, триста петдесет и четири хиляди петстотин и четиридесет/ години, отнасяща се до цикъла на…слънчевата активност. От своя страна, последователите на пра-древната индийска религия ДЖИНА, което име означава ”ПОБЕДИТЕЛ”, но не над другите, а над...собствените недостатъци, изчисляват едни други космични процесии с „Маха Юга”, равняваща се на, ни повече, ни по-малко, на 4,320,000 /четири милиона, триста и двадесет хиляди/ години, защото тяхната Митология започва още с Лемурийците - Херм-Афродити!!! Така че, ШАПКИ ДОЛУ, ГОСПОДА АРИЙЦИ!!!

    Споменатите Майи – т.е. МаГове!, Ацтеки и другите „диви индиански племена” са потомци на онези Атланти, които успяват да се спасят от Потопа и под ръководството на Великите Посветени на Бялото Братство, се заселват в двете Америки. Това, че „учените” ги представят, за, едва ли не, наши съвременници, се дължи на абсурдното летоброене, на които те най-безотговорно са подчинили цялата ни История. По същото време друг Предводител на Дясната Ложа на Светлината повежда други „Червенокажи” при събратята им в Египет, а трети - към цветущата в онази епоха пустиня Гоби. Както вече видяхме, „Господарите на Расата” отклоняват част от тях и ги заселват в източните предели на днешен Иран и ги подготвят за великата им Мисия – да станат ПРЕДЦИ НА ТРАКИТЕ! Това, което държа да се знае на всяка цена е, че и трите миграции са били осъществени с...летателни апарати, наричани ВИМАНИ, към които пак ще се върнем. По време на тези бурните миграционни процеси предизвикани от Всемирния Потоп, Атлантите от вътрешността на Евр-Азия остават по своите стари местообиталища и с течение на времето постепенно се сплавят с изселниците от Метрополията.

    Голямо недоразумение е държавата и народът на АГАД или АКАД да се свързват само със земите на днешен южен Ирак, защото, това не е конкретен „древен етнос”, а става дума за класическа Култура на Атлантите изградили най-важната за нас – предпоследната Култура на Червената раса! Тук на Балканите има безброй следи и сведения за тях! Така например, преди инвазията на Пеласгите полуостров Пелопонес е бил наричан АрКАДИЯ. Към онези времена трябва да отнесем и сведенията за легендарният атински цар АКАДЕМ, който, също като Нимруд, е събирателен образ на цяла плеяда пред-потопни владетели на Атика, които традиционно са били и Първо–жреци на съответния град! Именно в тяхна чест Платон кръщава своята Духовна Школа АКАДЕМИЯ, а както вече споменах, истинското име на вожда Агамемнон е АКАДът-МЕМНОН. Всички тези назмания произлизат от атлантското прилагателно „АРКос” - Бял, Светъл, свързан с позитивният аспект на Луната – Великата МАЙКА на тази раса!!! В Санскритския език, който произлиза от ВАТАН, значението се е запазило, затова представителите на БЯЛАТА раса са наречени АРийци! Помни се смайващия ефект от кулминацията на празника на Луната, пронеждан винаги нощем, когато стотици конници с горящи факли в ръце са препускали лудо по пътя между Атина и Пирея.

    Най-популярно име на нашия Спатник в нашия регион е ЙО или, по-точно ИО, познато ни от предсказанието на Прометей за „Кравата, която отвлича Зевс”, което е някаква късна, изопачена компилация, защото, както вече видяхме, Той поема ръководните си функции едва при нашата раса, докато въпросното драматично събитие е станало още през Лемурийската епоха, когато представителите на Черната Ложа успяват да „похитят” човешката ДУША и разделяйки я от ДУХА, да разпънат човека на две части, които се търсят и до сега. Така цялостният по своята същност Херм-Афродит /АНДРО-ГИН/ бива раздвоен на два пола, предадено в „Библията” като „раждането на Ева от „реброто” на Адам”. Така че, всички варианти на разказа за „Отвличания” са далечно ехо от грубата намеса на негативни Извънземни Сили в човешката еволюция. Култът към Луната /ДУШАТА!/ възниква в края на „Черната” раса и е в своят апогей при Атлантите и техните след-потопни поколения, за което свидетелства и етнонима ИОнийци, както е наричано част от населението на средиземноморското крайбрежие и чието име означава, просто, ”ЛУНО-поклонници”! На друг Акадски диалект нейното име е ЕВРОПА! От нейното „похищение” получава името си и Босфора, т.е. - ”Беос-форос” /БИЧИЯТ проход/, защото Бикът е зооморфния символ на нейният царствен „Съпруг”. Египетяните го наричат АПИС, от който пък е произлезъл БИЗон. Заради техния култ, част пелопонеското население е било наричано АПИйСки Аркадци, а Тесалийците - АРКАДСКИ Пеласги. Въпреки наложените от Арийците с меч Слънце-поклонничество и Патриархат, вековечните традиции съхраняват пълният блясък на тази Атланска божествена двойка дори през настоящите атеистични векове. И няма как да не е така, защото, както пише Елина Блаватска, „ЛУНАТА Е МАЙКА НА ФИЗИЧЕСКОТО ЧОВЕЧЕСТВО”!!! Тя тълкува АРКА като „Женската Зародишна Мощ”, даваща живот не само на  хората, но и всичко живо по лицето на Земята – хора, животни, растения и минерали. Затова в източната Езотерика Луната е възпята като „БАЩА НА БАЩИТЕ И МАЙКА НА МАЙКИТЕ”! В Санскритския АРГХО е символ на „Кораба на Живота” и е изобразяван като ЧАША, тоест - „Съсъд, в който е съсредоточен Живота”! В този смисъл, при всички АРГос, АРГОлида, АРКАдия и други производни на този древен корен, можем да сме сигурни, че става дума за Атланти и техните преки Потомци! Впрочем, преди катаклизма, който прекроява картата на цяла Европа и Балканите, Пелопонес или част от нея е бил известен още и като ПРО-СЕЛЕНИДА, което значи ”До-Лунната /земя/” или още по-конкретно -„Земята на Лунопоклонниците”! Нейният химически елемент е среброто, което на латински е АРгентум, на арменски АРдзат, на гръцки АРгирос и т.н. Освен Кравата, другите й тотемни животни са Сърната и Кучето, така че, навсякъде, където срещаме техните изображения или Рогатата корона на нечия царствена глава, можем да бъдем сигурни, че става дума именно за ВЕЛИКАТА БОГИНЯ – МАЙКА или за някой от нейните жреци. Пак ще припомня, че именно ТЯ в образа на Сърна някога е „спасила” и „отгледала” предтечата на Хуните /Българите/. Тюрките са я наричали УМАЙ или УМА, каето тясно се родее с етраското УНИ, от което пък произлиза добре познатата ни Л-УНА. От друга страна, нейното Скитско название е ТАБИТА/ТАВИТА, а арабите я славят като АЛ-МАНАХ, заимствано от гърците като МАНА /Майка/ и т.н.! Тя е и египетската ИЗИДА, от което е видно богатото разнообразие на имената й давани й от различните народи /по различно време!/. Те объркват културолозите, но на един изследовател не му трябват само знания, а онази ИСКРА, която прескача в мозъка и трансформира логичните умозаключения в ОЗАРЕНИЯ!   

    Само тук на Балканите срещаме КОРА, ПЕРСЕФОНА, ПРОЗЕРПИНА, АРТЕМИДА, ЕВРОПА /с вариантното МИНЕРВА, т.е. МАНА-ЕВРА/, ДИАНА, КИБЕЛА, КОТИТО, БЕНДИДА, ЗЕРИНТИЯ, БРАУРО, ФОСФОРОС /”Бляскавата”/ и другите й имена и титли. ТЯ е главната героиня във всички „приказки” за...отвличания, защото случката с „похищението на Хубавата Елена от Парис” има своя още по-древна версия. В Митологията се разказва, че някога я е похитил и Тезей, а още по-рано – самият Хадес, като върху този сюжет са базирани „Малките” и „Големи” Мистерии на Посветените. Любопитно е, че в „краденето на Булки” е набеден и нашенският Крали Марко, който няма нищо общо с реална историческа личност от късното средновековие, а архаичен  пеласгийски Герой с „руса глава”, а „крилатият му кон ШАРКОлия” го превръщат в пра-образ на…самото Слънце!

   С този много популярен сюжет за „отвличането на Жената”е свързано името на царя на финикийския град Сидон - АГЕНОР, който разпраща петимата си синове да „намерят злочестата им сестра Европа”, заричайки ги „да не се завръщат у дома докато не я намерят”! А това са КИЛИК, чието име носи малоазийската област Киликия,

                                   ФИНИК – родоначалникът на Финикийците,

                                   ТАСОС – станал владетел на едноимения остров,

                                   КАДЪМ, който „донася” на Балканите финикийската азбука и  

                                   ФИНЕЙ – легендарния цар на Пафлагония /област в Мала Азия/.

    Откъдето и да го погледнеш, това „търсене” си е била класическа колонизация, чрез която западните територии на Азия и източна Европа постепенно се заселват с хора от „едно коляно”. Ето защо е толкова важно да познаваме и тълкуваме правилно събитията от този крайно важен етап от миналото, нещо, което би ни помогнало до съкратим неимоверно много времето за търсенето на КОРЕНИТЕ ни, а оттам - и на...САМИТЕ СЕБЕ СИ.

    Тук му е местото да вмъкна и една друго тълкувание – тази за „Пътуването на АРГОнавтите”. В „Илиядата” и „Одисеята” в иносказателна форма се разказва за етапите на Посвещенията в женския мистериален култ към АРГО /Луната/ и затова те нямат нищо общо с преброждането на каквито и да е „непознати морета” и „чужди земи”. Тоест, всички споменати географски обекти по техния маршрут са символични и субективни - един приьом, който е характерен в Окултизма. Това, че „корабът Арго е имал точно десет весла” сочи конкретният брой на Посвещенията, през които е трябвало да премине даден Ученик, а „бурното море” с неговите хиляди капани, представлява бездуховния живот, от който човек може да се оскубне само чрез титанични усилия на волята, в някаи случаи граничещи със...смъртта. Но, такава е високата цена на безценните Уроци, заради които на Небето Душите ни чакат „на опашка” за превилегията да се преродят именно ТУК – във „Велико Училище на Живота”, както се наричат планетите от „адов /материален/ тип” като Земята!!! ПЪТЯТ към всяко израставене минава през „Посвещенията”, от които се отсяват най-достойните, които ще получат достъпа до извечните Знания и Небесни Закони! Според Р. Щайнер едно от най-важните показатели за това е, не просто постигането на някаква степен на ясновидство, а прониквайки в Невидимия свят, един напреднал Посветен трябва безпроблемно да различава „служителите” на двете изначални Сили - Доброто и Злото. Така се случва и в „Илиядата” и в нейният прототип - индийската „Рамаяна”. Самочувствието на Аедите от предходната раса личи още във всъпителните думи на другия световен паметник - „Маха-Бхарата”:

                                      „Това което го пише тук и другаде го пише,

                                        А това, което тук го няма, никъде го няма”!

     По нашите земи Сита е станала Елена, ролята на „черният магьосник” Равана се изпълнява от Принц Парис, а цар Менелай е самият Рама, който тръгва да спаси похитената си съпруга. В съзнанието на младите Арийци, всички представители на  Атлантите, олицетворявани от индийските Ракшази, са символизирали Старото, респективно - Злото, обречено на гибел по презумпция. Тук искам да отворя една скоба и да обърна внимание на близостта на името СИТА с българското „наСИщам”, което е свързано пак с Луната и нейната основна функция – Плодородието! Нека вмъкна и оригиналното прозрение на д-р Светлозар Попов, който в книгата си „Българската писменост – известна и непозната” поставя знак за равенство между индийските Иакшази /Йаксаси/ и Хиксосите, които, завладявайки Египет му налагат буквената Писменост, което, според нас е огромна цивилизационна крачка напред, докато друг един мой добър приятел /Мир на душата му!/ - Димитър Чиликов пише за упрека на един Фараон към бог Тот, че е измислил писмеността: -„Край, човекът вече няма да може да развива мисълта си и вътрашния си живот, защото ти го учиш да излага душата си на плочки и папируси. Сбогом, памет, сега хората ще се научат да си припомнят само по този лош начин.”!!! Ето още една огромна тема за размишление…

    От своя страна Георги Раковски тълкува акта на Царската Инсигнация в „Рамаяна”, изразяваща се в „опъването лъка на Шива”, като успех възможен само за най-напредналите в Пътя на Самоусъвършенстването. За да заслужи ръката на Сита – „Дъщерята на благочестивия цар Джанака”, Рама не само „опъва огромният Лък, но дори го строшава”. Както знаем, в Итака същото прави и нашенският юнак, който по този начин разкрива своята самоличност на Владетел и „Съпруг” на ПЕНЕЛОПА, тоест - Луната!      

    Полуостров Пелопонес е истински поднебесен музей от епохата на „Героите”. Тук са концентрирани едни от най-значимите културни центрове на множество „Морски народи”, втурнали се след катаклизма да разпределят всяка педя суша. Така възникват градовете Коринт, Метина, Тризина, Епидавър, Аргос, Микена, Тиринт, Ермиони, Немеа, Месина, Пилос и много други. Някои от тях се намират дълбоко във вътрешноста на полуострова, което потвърждава твърдението ми, че не бива да търсим Атланти и Пеласгите само по морските и речни крайбрежия.  

     Техният живот в никакъв случай не е бил монотонен и скучен, защото е бил ръководен от могъщите и всезнаещи Жреци /Учители /, имащи грижата хората никога да не бъдат лишени от положителните емоции на празниците, заредени с мощен образователен и възпитателен ефект. Най-тачения балкански Пеласгийски празник е бил АНТИСТЕРИЯ провеждан в памет на Предците „Девкалион и Пира”. Чествал се в продължение на три дни през месец Антистерион /края на февруари и началото на март/. Тогава, поклонниците се отправяли към най-близкото „светилище” където, асоциативно – съвсем по детски, изливали в някой земен  процеп мед и брашно...дар за душите на Дедите! Не се иска голяма фантазия, за да прозрем в този Пеласгийски ритуал нашенската „Зимна Задушница”!, свързан със „Сирни Заговезни” /ПРОШКИ/ и карнавалните КУКерски игри, които до един са свързани с ...Отвъдното! Впрочем, в най-неподпровения си вариант КУКерите са „Викачи на Духове”, т.е. – Шамани, а не просто „гонители на Злото”, а някога култа към предците е бил толкова мощен, защото, за разлика от нас,  „първобитният човек” е съзнавал ясно, че ТЕ са неразвина част от самият НЕГО и че чрез отношението си към  Миналото, той съгражда своето благополучно /или злощастно/ Настояще! Впрочем, подобно отношение не е проява нито на страх, нито на суеверие, а на чист прагматизъм. Може да звучи невероятно, но  великата наука на Изтока – „ФЪН-ШУЙ” се е съхранило до наши дни чрез „избора на най-оптималното място за гробище на Предците”. Някога щателно се изследвал и местото на бъдещия дворец на местния владетел, чиято персона е била ОГЛЕДАЛОТО на дадения социум. Същите щателни огледи и замервания са правени за терена на Храмовете, защото от нейните характеристики зависило пълноценния контакт на Жреците с Небесните Сили…      

     Йониците изразявали своята почит към Луната чрез АПАТУРИИТЕ тясно свързани с Пътя на човешката Душа ОТ и КЪМ Отвъдното. Международните ИСТМИЙСКИ  игри са били посветени на самият Посейдон. Те са се провеждани  през четири години в областта Истмия, чиято столица още от онези митични времена е град Коринт.

                  Жителити на областа АРГОлида домакинствали на не по-маловажните НЕМЕЙСКИ

              игри, но най-прочути в Пелопонес са били, и си остават ОЛИМПИЙСКИТЕ. Хруването за

              тяхното номериране и представянето им пред останалия свят за „гръцки”, принадлежи на

              живелият едва през III в.пр.н.е. Ератостен, което, обаче, в никакъв случай, е ги прави по-

              малко Пеласгийски.

                   ПАН-АТИНЕИТЕ, посветени на богиня Атина /тоест - Луната!/, са били превилегия на

              гражданството на едноименния град, докато грижата за ПИТИЙСКИТЕ на Аполон, са

             имали жреците на Делфийското светилище. Нека вмъкна, че по същото време в Пловдив са                     

             провеждани КЕНДРИСИЙСКИТЕ игри, посветени на Аполон Кендрисийски, заради което                  

             някои родолюбци предполагат, че това е най-старото име на този архаичен град.

                   За първи обитатели на Атина са сочени Карите, Минойците, Лелегите и Пеласгите, във връзка с каето Омир нарича крепостните й стени „Пеласгийски”! Този град-държава е бил управляван още от ФРИЗИЙСКАТА династия, но не се знае дали такива са били митичните ТЕЗЕЙ, АКТЕЙ и зет му КЕКРОП представен като „Полу Човек – полу Змия”, което не е никаква метафора, а - жречески сан! Като такъв е запомнен и прословутия цар ЕРЕХТЕЙ, сочен за инициатора на много нововъведиения в града, сред които и преименуването му от Кекропия на Атина. Неговата съдба е тясно преплетена с тази на ЕВ-МОЛП - ”Сладко-певецът” от Пловдив, комуто се наложило да поведе своята войска на юг, за да опази Елевзинския храм на Деметра от посегателствата на амбициозния си „колега”. Диодор Сицилийски твърди, че нейните мистерии имат египетски произход, което си е така, тъй като Деметра или по-точно - Диа-Матер = ”Богинята-Майка” е местната Изида. Той пише още, че „те били донесени в Атина от Ерехтей”, но всички останали сведения сочат, че светилището е съществувало много преди появата му по тези места. Така или иначе, след кончината си, за ред заслуги към Атина, Ерехтей е бил погребан на територията на местия Акропол в скромен по размери храм, който е оцелял и до днес. Това е, тъй нареченият, „Ерехтейон”, чийто най-характерен елемент са КАРЕАТИДИТЕ – деветте крепящи фасадни колони оформени като достолепни „Девици”. Както подсказва името, тази архитектурна приумица е принадлежала на КАРийците, а за това, че става дума за „Жрици на Луната”, научаваме от един кратък надпис в „СБОРяновското светилище”, където тя е наричана ФОСФОРОС. Въпреки стилистичните различия, никой не може да отрече приликите между местните Жрици и техните посестрими от атинския „Ерехтейон”. В III том на „Болшая советская энциклопедия” пише за трети подобен паметник от северното черноморие – за „женски фигури без крака и с извити поли”. Всички те свидетелстват за трайното КАРийско присъствие около черноморския басейн. Според Страбон някога в района на Шабла се е намирал „КАРон лимен” /Карийско пристанище/, а близкост  до Каварна е имало селище „БИЗОНе”, което потънало в морето при едно земетресение. Нищо чудно с тази голям следпотопен Атлантски народ да е свързано името на родопският връх КАРлък, както и няколкото нашенски села КАРлуково, особено това в близост до Луковит, където са групирани едни от най-атрактивните пещерни храмове у нас. В този регион е и Златна ПАНега с нейният древен „Асклепион” /Храм на бога на Здравето - Асклепий/. То е представлявало цял здравен комплекс към който имало и Школа за обучение на бъдещи лечители. Самият етноним КАРийци е анаграма на астрологичния знак „РАК”, чиято Господарка е… Луната! Гърците и днес наричат този воден обитател КАРкинос, което превръща етнонима КАРийци в синоним на ИО-нийци и ЛОНОПОКЛОННИЦИ!.   

                             В студията си „От нация към раса” Кирил Христов обяснява възхода на древна Атина с

                       „продължителното пребиваване тук на Пеласгите, които успешно се сплавят с всички

                        по-късни пришълци, за да изкристализира явлението Елада”.

                  В гръцките учебници пише, че полуостров Атика е бил завладян от ИОнийците, каквито са били всички Атланти и Пеласги. Те са завещали на света своят, малко претрупан, ЙОнийски архитектурен стил, който по-късно е заменен със строгият Дорийски, който вече отразява мирогледа на борбените Арийци. Тяхното нахлуване в Атика съвпада с царуването на последният атински цар - КОДРОС, който загинал в битка с тях, за да спаси живота на своите поданици. Те, от своя страна, взели решение никога повече да не въздигнат на трона му друг цар, защото никой не би бил на неговата висота. Така за първи път в човешката история възниква управлението на Триумвират, който по-късно Рим заимства наготово. Всеки един от тримата лавноправни съуправители отговарял за отделен ресор – защита, икономика и благоустройство и култура. През VII в.пр.н.е., един от Епономосите /кметовете/ на Атина поканва философа ДРАКОНТ /Дракона!/ да състави нови, адекватни на времето закони, чрез които да се въведе известен порядък в социалния хаос, и ако вече никой не си спомня за Аристахмос, то израза „Драконови мерки” все така е в обращение. Като атински законодател е запомнен и мъдреца СОЛОН от рода Кодрид, което не е неговото име, а - титла, с каквато са известни повечето Посветени на древността. Съставката „Сол” /Слънце/ подсказва, че той е бил последовател на Бялото Братство на Светлината, какъвто е бил и неговият по-късен сродник – ПЛАТОН /„Светло-носецът”!/.

               През VI век пр.н.е. власта в Атина е узурпирана от първият гръцки владетел - Пизистрат! Тяхната малочисленост по онова време е компенсирана от вероломноста и безскрупулноста им, олицетворение на които е бил самият им вожд. На няколко пати той заема престола, но бива низвергнат от него, което илюстрира явния антагонизъм съществуващ между автохтонните жители на този град-държава и новопристигналите аграсори от южна Италия. За да се наложи Пизистрат се оженил за дъщерята на законният атински владетел Мегакъл, принадлежащ към пеласго-тракийска върхушка, а за да угоди на съгражданите си, възобновил провеждането на ДИОНИСИИТЕ. Въпреки всичките си усилия той останал толкова омразен, че атиняните издигнали паметник на неговият убиец Армадий, с което водят световната класация по…„особнячество”. Няма как да му се отрече, че колкото и да е бил недолюбван, именно на него дължим възстановките на двата древни епоса, във връзка с които искам да споделя предположението на Кръстю Мутафчиев, че на Ономакрит му се е наложило да избяга чак в Персия не само заради разкрития му интерес към забранените от диктатора ОРФЕЕВИ ХИМНИ, а заради отказа си да „редактира” епосите „Илиадата” и „Одисеята”. Пак по заповед на Пизистрат тогава е написана и първата „история на Гърция”.

               Не може да се говори за хилядолетна Атина без споменаването и на Клистен, който е теоретика на никога и никъде неосъществилата се Демо-крацията, която дословно означава „Народо-властие” и си остава далечната мечта на човечеството! По онова време то е било наложено, за да се ограничи влиянието и финансова мощ на старата местна аристокрация, за сметка на разрастващия се брой гръцки първенци. Така, благодарение на усилията на Пизистрат, Клистен и &, древните пеласго-траки биват изтласкани от властта и заменени с „ново гражданство”. Пак с тази цел те налагат и практиката на Остракизма - система за тайно гласуване чрез бели и черни речни камънчета, с което послушните сенатори на изцяло подновения местен Парламент, са обявявали поредната Persona non grata в града. Чрез него от Атина са били  пропъдени велики мислители и интелектуалци като Питагор, Аристотел, Аристарх Самоски, Тукидид, героят от персийските войни - Милтиад, Темостикъл, както и многократният носител на наградата за драматургия - Есхил, който умира през 456 година като изгнанник в Сицилия. „Нежелана” се оказва и една много обаятелна и ерудирана бивша Хетера, запомнена като голямата любов на Перикъл – милетчанката Аспазия, на която този град дължи не малка част от своята слава и все още живи паметници, които привличат като магнит чуждите туристи. Ненавиждана за това, че хем е чужденка, хем - нечувано еманципирана, тя избягва публичния линч благодарение само на гениалния си адвокат, но след смъртта на любимия Перикъл завинаги напуска Атина…

                 Писах по-подробно за този емблематичен град, защото всичките му съвременници от онази епоха дублират 1 : 1 неговото градоустройство и социални проблеми, с изключение на тройното управление. При всяка военна заплаха Атина се е съюзявала със съседните, не по-малко забележителни от нея Пирея, Тива, Елевзина и Мегара, което е родното място на прочутият математик Евклид, ръководител на местната Философска Школа.

               Коринт, с който ще започна обзора на Пелопонес, е бил сред най-големите съперници на Атина. Най-старото му известно име е ЕФИР /Небето/, вероятно заради местния „Акропол”, който се извесява на върха на близката висока планина. Неговите крепостни стени били издигнати от могъщите Циклопи. Факта, че именно Коринт е домакинствал на прословутите Истмийски игри, доказва почетното му място в региона.

               Епидавър  е преиначеното ЕпиТАВЪРос и придставлява Духовно средище обособило се още по времето на апогея на главният Атлантски бог – БИКА! Немолимото Време налага преклонението пред новия ГОСПОДар на Бялата раса - Зевс, но старото название надживява хилядолетията. Епидавър не е населено место, а огромен храмов комплекс, чиято най-голяма забележителност е импозантния му мраморен Амфитеатър, който е и най-добре запазеният в юго-източна Европа. Точно толкова прочут е и местния „Асклепион”, в който, както казах, Посветените не само са закалявали своите дух и тяло, но изучавали и всички аспекти на Медицината, при това - като неразривна част от глобалните Знания. Искам дебело да подчертая, че в древността всички „научни дисциплини” са се изучавали комплексно, затова и резултатите били повече от блестящи, а не както е по настоящем, когато болни лекари се опитват да помагат на други страдащи. Горецитираните  думи на египетския фараон имат пряко отношение към запаметяването на колосално количество Знания от Посветените, които са разчитали, само и единствено, на своята свежа и тренирана памет, а не - на уязвимите писани документи, някои от които са манипулирани най-безогледно. Близостта на Епидавър с Пирамидата „Лигурион”, за който също вече също стана дума,  придава допълнителна тежест на това древно Светилище на Пеласгите и сродните им „Морски народи”.

    Аргос някога е играла водеща роля на тази част на полуострова, но, за съжаление от културното му и търговско надмощие не е останало почти нищо. За някогашното величие на столицата на Атридите разказва само богатата колекция уникати събрани в месния музей. С този Пеласгийски бастион е свързано името на митичният цар ФОРОНЕЙ - „Син” на Инах и Океанидата Мелия”, който някои източници сочат като „Бащата” на Пелопс.  

   Тиринт според оцелелите разкази, е бил заличен от лицето на Земята от съседните аргосци, най-вероятно, заради сериозната му конкуренция в региона. От него са се съхранили само огромните колони на една от крепостните врати, чиито размери ни отправят директно към  Циклопите.

   Микена е един от най-посещаваните туристически обекти на Гърция. Митологията свързва неговото име с Персей, затова може да се предположи, че финикийските колонисти  просто са вдъхнали нов живот на древния по тяхно време град. Той се намира доста навътре в полуострова и си извисява върху естествен хълм, в подножието на две високи конусообразни планини. От местния Акропол се вижда цялата област АРГОлида и едноимения залив. Археологическите разкопки в Микена започват през 1876 година от прагматичният немски търговец с „лека ръка” Фридрих Шлиман. Независимо колко уникати са откраднати оттук и изнесени в Германия и Англия, тя си остава толкова „златообилна”, че залите на националният археологически музей в Атина буквално „пращят по шевовете” от този метал. Разбира се, не става дума за слитъци, а за безброй ювелирно изработени изделия от какъвто ви хрумне характер, сред които и няколкото ритуални маски, които са емблемата на града. Съществува снимка на г-жа София Шлиман с изумителен накосичник /украшение за глава/, който й подарява съпругът й, пред който всички корони, които съм виждала изглеждат като кич.                                                              

    Не мога да подмина и един друг микенски шедьвър, известен като „Гърнето с воините”, който трогва с неумелия опити на своя създател в пресъздаването на себеподобни...

   Митичните Немея и Лерна сега са малки, безлични селца, но, не бива да се забравя, че и двете са свързани с „Геройствата на Херакъл”. В близост до второто се намира сравнително добре запазената пирамида „Хеликон”, която описва още Лидиеца Павзаний.

    На юг от АРГОлида се намира ЛАКОНИЯ, чиято хилядолетна столица е прословутата Спарта. Това име й дават ЛАКЕДЕМОНЦИТЕ /другото име на Дорийците/, които лесно поробват местното Ахейско население. Традицията представя техният Предтеча ДОРОС за „Син на Елен и Ореида”. Тези прочути Скитски воини, спускайки  се от север, прекосяват Балкани и на няколко вълни достигат и се установяват в неговите най-южни покрайнини. Марин Дринов пише, че „Пелопонес и Елада са били населени от българи /славяни/…от племената Милци и Езерци, който са населявали Лакедемония и цялата гора Тайгет.”, което трябва да отнесем към едни по-късни времена, но пък обяснява откъде идва приликата в имената на внушителния местен Тайгет и далечната Тайга! От своя страна Кръстю Мутафчиев споменава за беотийския град ТАНАгРА, който някога се е намирал между Тесалия и Атина, чието име само по себе си сочи за населението му. Константин VІІ - Багренородни не хаби комплиментите си за Милците, които през 830 година вдигнали въстание и воювали цели 30 години срещу Византия в името на своята свобода. Тези факти са много важни за изясняването на произхода и тясното родство на Спартанските владетели с Мак-Едоните /”БАЛА-ГУРИТЕ”/ и тяхната династия АМИНТА от Пела, към която принадлежат Филип II и Александър III - Македонски. За изключителната храброст на Спартанците свидетелства и факта, че техният град н и к о г а  не е имал крепостни стени, защото населението му разчитал преди всичко на своето оръжие. А продължилите с десетилетия войни между тях и Атиняните, налагат основно преразглеждане на твърденията за „гръцката хегемония” в южните Балкани. При преминаването си през Беломорска Тракия, персийската войска непрекъснато е била нападана от скитски конници, на което учените не отдават никакво значение. Освен това, в никакъв случай не трябва да се забравя, че тя е спряна при прохода Термопили именно от Спартанските наемници!!! А ето друга  ”пикантерия” свързана с тях – в една от версиите на „Илиядата” „Хубавата Елена” е представена за „дъщеря на спартански цар Тиндарей”. Спартанци, а не гърци, са били и двамата големи мъдреци от VI столетие пр.н.е. - ХИЛОН и МИЗОН.             

     През 2009 година в един от българските вестници излизащи в Атина беше  поместена любопитна статия за руините на внушителен град потънал в крайбрежието на тази провинция. Те са били изследвани от екип по подводна археология на университета в Нотингам /Англия/. Няма да ви занимавам с глупавия коментар към тази, безспорно, безценна находка, нито с тривиалните и безсмислени изводи на проф. Йон Хендерсън. На приложените снимки се виждаха дебели крепостни стени и остатъци от прави, дълги улици, фрагменти от предпологаемите храмове, гробници и сгради с вътрешни дворове и всичко това - богато „гарнирано” с огромно количество керамика от…„края на каменната епоха!”, което означава, че са ги сътворили току-що проходилите маймуни, които, за съжаление, не са се сетили да оставят и по някой и друг надпис, за улеснение на бъдещите им „откриватели”. Та, английските „специалисти” датират обекта „Пальопетри” на 2,800 – 1,200 г. пр.н.е., което, в еднаква степен е безотговорно и...смехотворно. Впрочем, автора на статията е убеден, че „това е най-древното намиращо се подводно селище”, което също не отговаря на истината, защото в „Нагоре по Спиралата” съм изредила сума ти бивши населени места потънали в нашата и гръцка акватория. Убедена съм, че техният брой е много по-голям, но за подобни находки научаваме предимно от пресата, на която рядко може да се разчита. Нека припомня само за атлантския град открит на 70 км в нашата акватория от екипа на Робърт Балард, което подсказва за наличието и да други такива, защото съвпада с предпологаемото бившо крайбрежие на безотечното някога море. Може би някога ще узнаем какво пише с „линейно-геометрични” знаци върху уникалната „Чиния на Ной”, намерена през 1985 година във водите срещу Варна. Уникален е дори неизвестния материал от който тя е направен, затова пък 18 от 68-те писмени знака във външната й страна, се дублират 1:1 с тези от плочките от Караново, Градешница, пещерите „Магурата” и „Байлово”. „Чинията на Ной” е надписана със СВЕЩЕННИ ПЕСМЕНИ ЗНАЦИ на Атлантите, които по-късно Пеласгите опростяват до познатите ни БУКВИ заради изискванията на своето време. В „Каменната книга на прабългарите” икономистът по образование, но един от най-оригиалните съвременни историци – Петър Добрев, прави аналогии между фрагментите с нашенски Пеласгийски текстове с тези от Елам. А, „Елам, от който произлизат еламитите”  е първият „Син” на СИМ, който оглавява списъка на един „Анонимен хронограф” от 334-та година, докато „ЗИЕЗИ, от който произлизат българите”! е последният. Така че и в този случай срещаме родни „Братя” с единен произход, религия и обичаи.

    Авторът на книги за „изчезналите цивилизации” Греъм Хенкок споменава за, така наречената, географска карта „Портолана” /”Пристанищната”/ изработена през 1487 година от Йехуди Ибн Бен Зара, според която „в Егейско море са показани много повече острови, отколкото съществуват днес”. Тоест, само за някакви си пет и половина столетия съотношението море – суша се е променило чувствително, а какво да кажем за хилядолетията, които ни делят от Атлантския потоп. Поставих изчезналите цивилизации    

в кавички, защото, всъщност, на Земята никога нищо не е изчезвало, защото няма къде и да се дене – всичко е пред очите ни, така че от нас зависи ДА ГО ВИДИМ. НЕЩО не може да се появи от Нищото, както ни убеждават материалистите, а всичко еволюира и се видоизменя!!! 

     Един от най-забележителният туристически дестинации в Лакония е архаичната Месения, прочута с грандиозните си крепостни стени, издигнати, както вече се досещате, от вездесъщите Циклопи.                  

   В югозападна част на областа се намира прочутия Пилос, чийто цар Нестор не просто е участвал в Троянската война, но е един от малцината щастливци, завърнали се живи от нея. 

   Край западен Пелопонес се извисяват серия острови, един от друг по-богати  с архаичните  следи от дейността на Атланти и Пеласги. Първият от тях, отгоре – надолу е:

    Корфу или Керкира, както се е казвала една от „Дъщерите на Слънцето”, която притежавала дарбата „да превръща хората в животни”. Според епоса само Одисей успява да избегне тази зла участ, при това - не просто да оцелее, а и да стане „Баща и на тримата й Синове”. Омир свързва името на този остров с великаните Феаки, по чието време той се е казвал Дрепанон или Схериа.

   Левкада е получило своето име от искрящите бели скали по западното крайбрежие. Местните легенди ги свързват с Афродита, която искала да скочи от тях в морето заради несподелената любов на АДонис/АДис. Омир потвърждава, че „тук се намира един от входовете към Ада”. Другото известно име на този остров в древността е било Нирикос, както по традиция се е казва и столицата му. Едно предание свързва Левкада със „Закрилника на мореплавателите” – ДЕЛФИНА /Аполон/, почитан от Лелегите и АКАРНЕЙЦИТЕ, които също трябва да отнесем към горния списък на след-потопното балканско население. Днес тяхното име носи цялата суша срещу Левкада.

   Итака въпреки огромната си популярност, определено се губи в пазвите на най-големия остров на този архипелаг – Кефалоня. И двата представляват открити музеи от епохата на „Героите”. Както вече казах, Итака е окултен символ /от типа на планината Арарат!/, свързан с Лунните Мистерии, на които е посветена цялата „Одисея”.

    Следва не по-малко забележителният Закинтос със своите „Сини прозорци”, които  учените представят за „природни феномени” само защото...така е по-лесно и безотговорно. Такива „прозрения” са породили недоразумението, че нашите Предци са ходели облечени в кожи и са моделирали груба домашна посуда, а всичко значимо и грандиозно е дело на…”извън-земните Богове”. И докато специалистите „дискутират разгорещено” по подобни небивалици, фактите просто КРЕЩЯТ под краката им, но, за съжаление, ги чуват само малцина „лаици” и...Мечтатели.

        Всичко казано за този западен архипелаг се отнася и до мегалитите на Цикладите, или по-точно - КИКЛАДИТЕ, наречени така в чест на Великаните КИКЛОПИ, които са най-древните цивилизатори на Балканите. В Гърция се ширят няколко версии за произхода на тяхното име, а именно:

·         Че произлиза от „Киклос” - КРЪГът, който те затваряли около мъничкият, но „свещен остров Дилос”, което е неточно дори географски.     

·         Че възникнали, когато едни „непослушни” Нимфи ядосали с нещо  Посейдон и с един замах той ги вкамевил и  преварнал в...острови!

      Легенди и фантазия у нашите южни съседи колкото щеш, защото нейният Егрегор /енергийна матрица/ е под влиянието на планетата Меркурий и то – в „Близнаци”, което превръща „подопечното” му население в безскрупулни търгаши или в едни „вечни деца”, които отказват да пораснат! Единственото единодушие, което цари във връзка с разглежданата тема е, че първите заселници и на тези места са били вездесъщите Финикийци, Кари, Пеласги, Лелеги, Ионийци и други представители на многонационалното „Морско семейство”, миграрали от едно място на друго толкова интензивно, че вече никой не може да проследи по-дълготрайните им местообиталища.

     Музеите на Цикладите са претъпкани с изумителни керамични, медни и златни артефакти, а мегалитите свидетелстват за огромните умения на Атлантите и техните потомци. Поразява прилика между тях и тези на Крит, което потвърждава изцяло единния произход на цялата ЕГЕЙСКА КУЛТУРА. Запазената марка на Кикладите са едни малки, традиционно женски мраморни идолчета, изработени в повечето случаи от високо цененият мрамор извличан на о-в Парос, който също спада към тази островна група.          

       За отбелязване е изобилието на подобни изолчета и в Анкарския „Музей на източните цивилизации”, събрани и докарани там от целия Анадол.

       Краткият обзор на Цикладите ще започнем от мистериозният

   Андрос, чиито други имена са Ласиа, Гаурос, Ноагриа, Епагрис, Идрауса /най-вероятно –ИГрауса/, свързани все с понятието ГРИА, което в съвременния гръцки означава Старец/Старица, но, според Кръстю Мутафчиев трябва да се тълкува като „Старейшина” - синоним на санскритското „ГУРУ” /Учител, Мъдрец/! Само така може да се разтълкува името на най-голямата атракция на Андрос наречено „Скачалото на Стареца”, която представлява доста висока вертикално моделирана скала, стърчаща във водите на един от местните плажове. За съжаление на учените, тя доста трудно би могла да бъде отнесена към любимото им клише ”игра на природата”, затова мистериозният мегалит стои обгърнат с…неловко мълчание.

    Според преданията АНДРОС е бил един от „Синовете на Слънцето”, каквито са всички представители на Бялото Братство на СВЕТЛИНАТА. Впрочем, така се е наричал и „Военечалника на минойския цар РАдамант”. Острова е прочут и със своята характерна керамика с изумителни „геометрични орнаменти”, сред които са втъкани стилизираните човешки фигури, поразително приличащи на тези от африканските пещери.

   Тинос се е казвал „първият след-потопен владетел” на този остров. Местната култура е била под силното влияние на град Еретриа от съседна Евия, което обяснява и присъствието на Долмени тук. Древното му население изповядвало култа към Бог Посейдон и неговата „Съпруга”, Клито или Амфитрита. На Тинос има един голям овален каменен Олтар, чийто „близнак” някога снимах по мекия път между Стрелча и Панагюрище. Нашенският е наречен „МАРКов камък”, който, както вече отбелязах, не е „средновековния велможа от песните”, а пра-древният ХЕРКулес – Победоносното СЛЪНЦЕ!                                                                        

   Миконос езиково се родее с МИКена, като и имената на двете, по някакъв начин, са свързани с гръцкото „гъба”. Тукашните финикийски и карийски гробници сочат директно своят кръстник. Тук се намира и вторият Менхир, за който вече споменах в началото, но искам да припомня, че с тези паметници са маркирали местата, където се е случило някое изключително събитие, така че на тях също трябва да гледаме като на Светилища. Впрочем, между Плиска и Шумен съществуват цели Менхирни полета със стотици изправени мегалити, във всяко отношение по-внушителни от тези в френския Карнак и Индия. Оказва се, че този род паменници има и около Одрин и Лалапаша в Турция.   

    Дилос е някогашната Ортигиа. Митовете твърдят, че „именно тук се е родил бог Аполон”, заради което в цялата древност този малък къс земя е имал специален статут. Храмовата му зона се състои от светилището на патрона на острова, това на „Майка” му Леда /Лито/, малка Съкровищница, Театър, Хероон, Стадион с „Гимназия” /сграда за тренировки на обучаващите се младежи/ и т.н. Особена атракция представлява импозантната „Алея с Лъвове”, отвеждаща, явно, към някоя много важна култова сграда. Този тип постъпи, украсени с животински и други символични фигури са често срещано архитектурно решение и в Мала Азия, като хетската столица Хату-шаш!

   В „Нагоре по Спиралата” описах хилядолетната традиция на Скитите да изпращат ежегодни, жертвени дарове увити в житна слама именно на този Аполонов храм. Те изминавали това огромно разстояние предавани от един народ на друг…, което загатва за родството между тях.         

   Срещу Наксос и Парос се намира малкият Сифинос, който още от епохата на „Героите” е бил обитаван от най-заможните хора на тази част на средиземноморието, защото експлоатирали местните златни и сребърни рудници.

   Серифос пък се гордее с това, че именно тук „спрял съндъка с невръстния Персей, която отчаяната му майка запокитила в Егея, за да опази живота му”, а този сюжет познаваме от биографията на доста легендарни личности предопределени за „славни дела”, сред които - и Мойсей /МО-ШЕ/. Точния превод на неговото име означава „Син на Водата”…  

   Китнос е била бивша колония на съседна Евия, така че и тук са живели Дриопи. Като незаглъхващо ехо от онези времена, неговият главен град се нарича Дриопида.

   Кеас е свързан със спомена за един друг „Син на Аполон” - АРИСТЕЙ, който „спасил целият архипелаг от невиждана суша чрез специално жертвоприношение”. Името на този къс земя е свързван с ТЕЛХИНИТЕ, с които ни предстоят още много срещи, защото това е едно от другите имена на мистериозните КУРИТИ, подпомогнали Зевс в Титано-махията.      

    Сирос се извисява в реалния център на Цикладите, като около, и под него, лежат други забележителни огнища на „Егейската култура”, съградена от Атлантите – АКАДЦИ и по-късните „Морски народи”.

    Милос е бил регионалният износител на Обсидиан, от който идвали основните приходи на местното население. В наши дни името му се прочу със статуята на „Венера Милоска”, „изплувала” на един от местните плажове. Освен това, островът се слави като най-земетръсните на Цикладите, за което свидетелстват множеството врящи серни езера. Голяма атракция за туристите представлява хрумването на предприемчиви местни гостилничари да пекат храната на гостите си направо върху нажежения пясък. През средновековието Милос е бил прочут като „пиратско царство”, заради катакомбите и подводни пещери, използвани  като скривалища.

    Имах щастието да прекарам лятото на 2008-ма на о-в Иос, или по-точно - Ниос, което ми даде изключителната възможност да опозная манталитета на Цикладците от „самата кухня”. Те са достойни потомци на множество древни народи, затова притежават мощен имунитет срещу всякакви превратности на съдбата. По онова време носех навсякъде със себе си една мъничка костенурчица, във връзка с която един от тях - чичо Вангели, веднъж каза: – „Ние си имаме Бог, а животните имат нас...”,  а такава мъдрост е отзвук от морала на хора, които са живели в пълна хармония с Природата и са почитали всички форми на живот.

   Фолклора и музиката на Иос, както, впрочем, и на останалите егейски острови, са много специфични и коренно различни от тези на другите гръцки области. Носиите и ритъма са чисто италиански – наследени от тяхното многовековно господство над средиземноморието. Остатък от онези времена са и чисто апенинските лични имена на доста цикладци, на които асимилационната политика на Гърция е сменила само фамилиите.

     Най-старото знайно име на Иос е ФИНИКИ, което няма нужда нито от превод, нито от тълкуване, защото сочи безапелационно кои са били първите му следпотопни заселници. Близо до главното  пристанище на острова се извисява невисокият скалист хълм „Скорзе”, излъчващ мощна позитивна енергия. Върхът му е „украсен” с добре познатите ни от България различни по калибър „дупки”, свързани помежду си с „канали” и „коловози”. Под, и около тях, са скупчени основите  на малки, чудати постройки с никому неизвестно предназначение, за които предполагам, че са били „гробници”, защото населението от тази част на Егея ги оформя с малки прозорчета и вратички, досущ като кукленски къщички. 

   Ниос се слави и като „родното място на майката на Омир” и вероятно затова преданието твърди, че и той самият е бил погребан тук. Всяко лято в разгара на туристическия сезон, в негова чест, островът е домакин на културния фестивал „Омириада”, който заслужава да се види...

     Аморгос е прочут с малките мраморни идолчета, за които вече споменах и като гео-магнитният епицентър на Егея и затова тук си дават среща най-яростните ветрове, които може да си представите. Огромният местен Долмена е известен като „Трапезата на Бога”, а „Скалите на Нимфите” /Нимфо-петра/ и други монолити са неми свидетели на неуморната дейност на вездесъщите Циклопи.

    На югозапад от него се извисява сърповидния силует на злополучната Тира, чието истинско име е „Санта Ирини” /”Светият Мир”/, преиначено на САНТОРИНИ. За този угаснал вулкан е писано предостатъчно, но никога обективно, защото всички интерпретации и датировки са по принцип неточни. От самолет добре се вижда какво е оставила след себе си вулкана избрал да излее своят гняв именно тук.                                                              

    Оцелялото върху този малък земен участък завещано от нашите Предци е толкова значимо и смайващо, че за малко съумява да поосмири нашият чрезмерен Арийски егоцентризъм, но – за кратко!... Стените на двореца в „Акротири” са изпъстрени с приказни сюжети и багри чак до таваните...Освен Храма на Дионис, местната Светилищна зона е приютила и този на „Аполоновата ПИТИЯ”, традиционния Амфитеатър, Храм на египетските богове, което свидетелства за техният общ център – далечната Атлантида! Тук може да се види и така наречената „Улица на Телхините”, към които непрекъснато обострям вашето внимание, защато не може случайно да са получили прозвището „БАЩИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО”. Техният Орден възниква още при Лемурийската раса и е свързана с почитта на древните към подземните планетарни Огньове – Вулканите и с богът „Ковач” и Господар на подземния огън - ТУВАЛ-КАИН, чието име през хилядолетията се е превърнало във ВУЛКАН.

      –„Кабирите са синове на Зедек” – твърди жреца Санхуниатон, а от как „свят светува” Зедек или Мелхи-Седек е титлата на Първожреца на Всемирното Бяло Братство.

     По тези места те са били наричани „Ковачите от Родос”, Диа-магни или Даити, Анакти, Идейски дактили /”Божествено-пръстите”/, както и Курити, Курибанти, Титани или просто Манеси /Учители/! Нека добавя, че към Диос-курите /„Божиите Синове”/ е принадлежал и великият балкански Месия ПОЛУКС / братът-близнак на „смъртния” Кастор, за чието грандиозно просветителско дело вече нищо не се помни...

     За изключителната роля на членовете на този Орден Учителя Беинса Дуно казва: -„Земята представлява нещо разумно, защото не само повърхността й, но и във вътрешността й живеят разумни същества, задачата на които е да поддържат на дълбочина около 1,000 км от повърхността огъня на земята.”!

     В Египет те били наричани Нетеру, в Мала Азия - Алети и Пенати, в Етрурия – Лари /”Водачи”!/, а в България - Кабири. Страбон ги нарича КАБИРИМ, което име той превежда като „Великаните” или „Великите”! Техните Първожреци са отговаряли за „Божествената Седморка” съставена от Слънцето, Луната и петте планети - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, което напомня древно-персийската „Амеша Спента” /”Безсмъртната СЕДМОРКА”/, които са продукт на Атлантската Езотерика. Нека отбележа, че от КАБИРИМ до КИМБРИ или КИМЕРИ има само една крачка, защото е въпрос на правопис, но самата тема е много интересна, защото някои автори слагат знак за равенство между Кимери и Българи, които са били едни от учредителите на ЕФТА-ЛИТската империя. Казаното за „Великата Седморка” се потвърждава и от писменото сведение, че КАДЪМ / КАДМИЛОС е бил четвъртият Кабир, а КРОНОС – седмият! Освен в металолеенето и металопластиката, Кабирите са били специалисти в земеделието, билколечението и други дейности свързани със земната енергетика. Елена Блаватска разделя тяхното име на КАБ и УРУМ и го превежда като „Звездо-бройци”, в която област те също са били факири!

     На този етап се знае за прочутите „Кабириони” в Тива и Мемфис и тези на островите Имброс /сега Гьокчен/, Лемнос и Самотраки. У нас е запазен спомена за две такива - единият бил открит през 1948/49 година и представлява тракийската столица Севтополис, която някой е имал грижата да бъде потопена под водите на язовир „Копринка”. Другият е оцелял, защото „специалистите” не правят нужната аналогия между КАБИРИ и КАБИЛЕ, както още е известен „Зайчи връх” край архаичният Ямбол, кръстен така на принц ЯМПОЛ.   

     С Кабирите е свързано и името на о-в Крит, което произлиза от КуРИТИ. Най-древният писмен документ, в който се споменава за него е фараонския списък на Тутмос III, в който населението му е наречено КЕФТИУ, тоест - „Западните хора”!

   Разбира се, преди всемирния Потоп този остров също е имал съвършенно различни очертания от днешните, затова можем само да гадаем за изненадите, които един ден може да ни поднесе неговата акватория, но и разкритото до сега спира дъха на човек...  

    Разкопките откреле пред нас част от магичния свят на „Морските народи” са започнати през 1898 година от сър Артър Евънс, който след закупуването на разрешителното за тях, наема на работа местни турци и християни и започва разкопките на предполагаемия дворцов комплекс в Кносос. За всеобщо изумление още на втория ден изпод земята изникват невиждано красиви стенописи и керамика. В продължение на следващите тридесет години сър Евънс работи неуморно за „възкресяването” на спомена за Минойците, което също не е етноним, а така се нарича Ордена на Атлантските първоучители - МИНОСИТЕ, съм който, освен самите те и техните Ученици, е принадлежал и голям брой „помощен пресионал”, занимаващ се техните чисто битови нужди и проблеми. Поради непознаването на тази особеност, в повечето случаи археолозите отнасят някои от тези общности към графата на „древните народи”.        

    Една от най-красивите стенописи в кносоския дворец е наречен „Парижанката”, друга – „Лястовици”, на трета са изобразени лудуващи Делфини, млад рибар с богат улов и т.н.                                                              

    Като доказателство за хигиенните навици на „приматите”, дворцовият комплекс е снабден с изумителна керамична водоснабдителна и канализационна система, каквато, между-впрочем, преди години имаше и на Пловдивския Акропол, но оставена на произвола на времето, тя вече не съществува. Доста сведения потвържвават, че Пловдив е връстница на Атина, Кносос и на другите градове-държави на „Морските народи”,  колкото и това да не се нрави на продажните ни учени - послушни „маши” на политиците и градоначалниците. Най-старите му имена - Кендрисос и Евмолпиада свидетелстват за неговата архаичност, каквито са и Одесос /Варна/, САРДика /София/, БЕРое /Стара Загора/ и други още сума-ти неизвестни ни поселища, каквито, едва ли, са липсвали покрай вековните търговски трасета между Мала Азия и Европа.

    Кой знае защо, многоетажният внушителен дворец на някогашните кнососки владетели се бърка поголовно с местния ЛАБИРИНТ, кояте е символ на Духовната Школа. Рудолф Щайнер го асицира с „един вид копие на мозъчните гънки”, защото „Мозъкът става инструмент на самостоятелното човешко мислене, на човешките мисли, всред които човек може да се изгуби като в лабиринт.” От друга страна, на митологичния разказ за „обезглавявянето на Мино-Тавъра от Тезей” трябва да се гледа като на подмяната на един вече изживял времето си култ с друг - по-актуален. Негово далечно ехо е срамната испанска Корида, която е поредното потвърждение за виталността на древните традиции. За троянците се знае, че са се самоопределяли като „Потомци на критският ТЕВКР/ТАВРОС”, в което няма нищо чудно, като се има предвид многобройните, наслоени един върху друг културни пластове, в този, иначе, неголям по площ Пеласгийски град. Г-н Корфман, който от години извършва нейните най-сериозни разкопки, потвърждава, че Хетите са го наричали със сходното ТАРУИСА.

      По другите краища на света Учителите МИНОСИ са известни като МЕНЕСИ, МАНУ, МАНУШИ и т.н., свързано все с МАНАС /Разума!/. Навсякъде им е била отдавана почит като на Мъдри Владетели на ИЗВЕЧНИТЕ КОСМИЧНИ ЗНАНИЯ. Ние сега дори не се и досещаме за тяхната грандиозност, защото учените ни, „открили – недооткрили ” няколко земни закона, нагаждат според тях целият многообразен ЖИВОТ на Вселената, което би било… смехотворно, ако не беше толково тъжно. Налага се да приемем горчивата истина, че заради детската фаза, на която се намираме сега, предвидливото Небе е скрило от нас по-важните от тях, за да не ликвидираме не само собствения си биологичен вид, но и всичко живо около себе си...

    Едва ли има човек, който да не е чувал за митичния критски конструктор Дедал, но малцина знаят, че той е бил и забележителен архитект и художник. Знаем как „Синът” му И-КАР загинал с изработените от него „Криле”, с които отлетял да достави „Златното яйце на Хелиос”. Каквото и да се крие зад този символичен акт, можем да предполагаме, че в древността те не са били само един чифт...

   На Дедал било възложено „да изплете Егидата на Атина от змии”, както  и…прокопаването на самият Лабиринт, което навежда на мисълта, че, както и при останалите случаи, той не е бил конкретен човек, а събирателен образ на Великите Миноси. От Кринските Мистерии познаваме „Нишката на Ариадна”, която спасила живота на Тезей, но в Езотериката тя символизира „чистата душевност, способна да въздигне човек над Ада на бездуховността”!

     След Потопа, в северната част на острова възникват бляскавите пристанищни градове Кидония /сървеменната Ханя/, Ретимно и Тилисос, а на изток от Кносос – Маля, Милитос и Като /Долно/ Закри, където се намират други забележителни археологически обекти. Сред тях са и руините и на единствената известна засега на Балканите конусообразна Пирамида. Друга такава, но „стъпаловидна” култова сграда някога изниква под вулканичната пепел край Мексико – сити.

   Сегашната национална сплав на Критяните е продукт от хилядолетно смешение на много древни народи, чиито архаични нрави и уникални традиции са почти на изчезване. За някои от тях разказва в своите книги техният земляк Никос Казандзакис, написани на оригиналния местен диалект, пребогат на нетипичното за гръцкия език звук „ч”! Той е бил номиниран за Нобеловата награда, но е отхвърлен заради...левите си убеждения. Познато, нали? Искам още да добавя, че и до днес, критяните не пеят, а...рецитират своите песни, в съпровод на…нашенска гъдулка, нещо, което, уверявам ви, си струва да се види и чуе...          

    Най-прочутия южен критски град е Фест, кръстен, както видяхме, на „Племенникът на Пеласг” и...„Внукът” на многострадалния Тантал. Вече стана дума за керамичния диск, открит от италианските археолози, но няма естет, който да не оцени и другите уникати на „минойците” и другите обитатели на някогашния Крит.                                                        

    На три километра западно от Фест се намира археологическото чудо „Агиа Триада” /”Света Троица”/, което все още не се знае как се е наричало по времето на разцвета си. Заради близостта с Фест те са обявени за „резиденция на владетелите му”. Нейният архитектурен план няма друг аналог в древния свят, а стенописите с наивно детски рисунък и живи багри, са признати за най-старите на острова.                                               

    Другите известни обекти на южен Крит са Левин, Миртос и Йерапетра /”Свещенните скали”/, които дублират тези в „Метеора”. Целият остров е осеян с десетки „свещенни” върхове, скали и пещери. Според Митологията в една от тях „Реа родила Зевс”, а друго дълбоко отверстие в планината Ида или по-точно - ИЛла /„Божията планина”!/, е известна като „Пещерата на Кабирите”. По северния склон на Дикти над градчето Маля се намира прословутият „Диктийски Андреон” /”Школата за мъже”/ така че всяка педя земя тук е пропито от вярванията и гения на „Божествените Пеласги” и техните сродници.

   На Крит има и множество „чуждоземни” артефакти, сред които египетските преобладават, което доказва не само за търговските, но и за крепките духовни връзки между тези две Атлантки провинции.

    Кипър или А/т/ЛАСИЯ първоначално е бил част от отсрещната суша, но един ден преди около 13,000 години...осъмнал като остров. Мегалитните следи на АКАДците лесно се различат от насложилите се върху тях културни пластове на „Героите”, като най-отгоре са Арийските. Виждала съм само на снимка някои от тамошни обекти и артефакти, които, уверявам ви, по нищо не се различават от тези, описани от мен досега. От 2003-2004 година насам испано-американският изследовател Роберт Сармаст проглуши света с „прозрението” си, че тук, и именно тук! е била някогашната Атлантида, като обяви твърденията на Платон, че тя „се е извисявала ЗАД Херкулесовите стълбове” като сведение от втора и трета ръка и като такива – незаслужаващи особено внимание. Вероятно го е подвело древното име на острова – А/т/ЛАСИЯ, но, както многократно споменах, че освен върху Метрополията, Атлантската цивилизация е процъфтявала още върху десет провинции, ръководени от „Десетимата Синове на Посейдон”. Всичките си „блестящи прозрения” този автор е изложил в книгата „Discovery of Atlantis”/Откриването на Атлантида/, от коята сериозен интерес представлява само една карта, на която ясно е отбелязан стария контур на материка и „откъсналия се” от него остров.                                                   

    Родос прилича на всичките си останали събратя, тъй като сегашният му релеф е бил моделиран по същото време и от същото стихийно бедствие. Като нейни първите обитатели се споменават  пак Карите, Финикийците, Пеласгите, Ахейците, след  които „го населили Троянци и Тесалийци”, които, разбира се, не са дошли от друга планета, а от отсрещната суша. Тъй като подобни небивалици се тиражират непрекъснато, човек трябва да разчита най-вече на собствената си логика и интуиция, а да не приема на доверие всички неправдоподобни умозаключения на някой „мастит учен”, с каквито са пълни туристическите каталози и брошури. На Родос също има многобройни „свещени скали” и пещери, традиционно свързани с Телхините.                                                    

    Прави впечатнение, че архитектурния план на едноименната столица на острова има всички елементи на класическия атлантски град, защото е бил опасан с тройни крепостни стени. Те пазели жителите му чак до 1685 година от огромните апетити на всевъзможни агресори, насочили своето внимание върху този къс земя заради изключителното му стратегическо местоположение. В ранното средновековие тук установява своето Седалище  Великия Магистър на Рицарите ЙОАНИТИ, които са господствали и над целия архипелаг на Додеканезите /”Дванадесетте острова”/, проточил се срещу брега на Предна Азия. Те изграждали масивните си крепости на най-високата кота на съответния остров, от където лесно е могло да се контролира корабоплаването в цялото Егейско море. Първият от тях е:  

    Тилос освен с археология след 1971 година се прочу и с открития тук скелет на Слон „джудже” висок едва 1,20 м. Във връзка с него, искам да припомня за седемметровият скелет на Дино-териум от Асеновградския палеонтологичен музей, който също подсказва реалната древност на нашия полуостров. В книгата на Майкъл Кремо и Ричард Томпсън „Тайната история на човешката цивилизация” пише за кост от друг Дино-териум открит през 1874 на брега на Дарданелите. На тези двама нетрадиционно мислещи изследователи дължим и информацията за остатъците от отдавна изчезналият от лицето на земята кон - трипръстият Хипарион, както и за множеството кости на антилопи, носорози, жирафи, мастодонти и други екзотични животни, разкопани в землището на близкото до Атина с. Пикерми. В северо-източна Гърция и западна Турция са намерени останките на Орано-питек, чиито следи наши и френски учени от години издирват по средното течение на Струма. Документирано е, че когато персийската армия е пресичала Тесалия към Атина, камилския обоз е бил нападан от лъвове, които някога са живели на Балканите. Що се отнася до маймуните, от които, според личните им признания, са произлезли доста учени, Окултиката е категорична, че това са хора, които заради своята ретроградност отпадат от човешката еволюция още по време на първата - Лемурийската Селекция!  

   Нисирос е остров с множество угаснали вулкани, под които лавата продължава да ври и кипи, предизвиквайки чести и силни земетресения. Впрочем, на гръцки кратер е „ефестио” /без „х”-то отпред!/, защото на Бог Хефест се преписват всички земетресения и избухването на вулканите. На широко разпространения към него култ са служели „Хефестионите”, което е другото име на „Кабирионите”, издигани във всеки уважаващ себе си град на Атлантите и „Героите”.

    Кос е наречена „Градината на Егея” заради пищната си зеленина, която се подхранва от множеството местни минерални извори. Тук през 460 г.пр.н.е. се ражда прочутият ХИПОКРАТ, син на местният лечител Хелаклид, който за осемдесет и две пълноценно изживяни години, написва около шестдесет труда по медицина, в които описва огромния си личен опит, натрупан в личната му медицинска Школа – „АСКЛЕПИОН-а”. Сред възпитаниците му са били и двамината му сина. Той се е намирал на едва четири километра от едноимената столица Кос, но през ІV век пр.н.е. мощен земен трус го превръща в руини.

   Лерос пък ме приюти за два месеца през лятото на 2008 година, като по този начин ми се даде рядката възможност да се докосна до хилядолетната култура на „Додеканезите”. Местните островитяни ми се сториха доста по-сдържани от континенталните гърци, но пък и земята им е на „един разкрач” от азиатската суша, от която не винаги са пристигали само търговски и рибарски кораби. В Лерос „случайно” попаднах в параклиса на тукашната крепост на Йоанитите, чийто строг интериор се състои от гол  каменен олтар и няколкото грамадни родови гербове на рицарите. Онова, което ме порази беше единствения стенопис в криптата на западната стена, изобразяващ погребението на Иисус, бинтован като Мумия! Елена Блаватска пояснява, че неговото популярно прозвище К/Х/ристос произлиза от „Карест”, което означава „мумия”. Гърците са фанатици на тема „техният Орто-докс” и за това не проявяват никакъв интерес към подобни „еретични” паметници от времето на Исконното Християнство, докато за мен проникването в оригинален Тамплиерски храм беше един от на-големите ДАРОВЕ, които ми е поднасяла Съдбата!

      Патмос от две хилядолетия е свързал своята съдба с името на Апостол Йоан - Богослов, който, според преданието, написва именно тук своето прословуто „Откровение” /Апокалипсис/, превърнало се в БИБЛИЯ не само за на членовете на споменатия Орден, приели го за свой Патрон, но и за всички останали „еретични движения”, слад които - и нашенското Богомилство, зародено като реакция  против извращенията в Католицизма и Православието. Около малката скална пещера, в която някога се е осамотил Йоан по-късно възниква манастира „Света Ана”, а над целия остров се извисява местната огромна крепост на „Йоанитите”, в чиято манастирска съкровищница се съхраняват древни ръкописи, императорски грамоти и други безценни документи.

   Напускайки „Додека-незите” ще ви поведа набързо и над

   Самос, който се издига рязко от морските води и царства над цялата околност. Древните Карийци, Лелеги, Пеласги и другите им сродници са го наричали, всеки по своему, Антемуса, Дриуса или Меламфилос. През 580 или 570 г.пр.н.е. в дома на богатият местен финикийски търговец Мнесарх се ражда син, чието човешко име отдавна е забравено, но светът го помни и тачи като ПИТАГОР, който е бил един от най-ярките Орфици на своето време!!! Още преди да се роди на майка му Партенис било предсказано, че „един ден синът й ще се прослави с огромни заслуги към човечеството”! Младото финикийче получава своето първоночално образование при сънародника си Фермодамант, след което заминава за Лесбос при философа Ферекид /или Анаксемандър/. След това, тогавашният самоски владетел – легендарният Поликрат, му връчва препоръчително писмо до своят „колега” – фараона Яхмос II - Амазис, с което преправя пътя на будния младеж към Египетските Школи и Мистерии. В Африка Питагор пребивава над двадесет години, след които, попадайки в плен на цар Камбиз, прекарва още толкова в Персия /Вавилон/, където пък изучава тайните на Халдейските Магове. Според разказите на последователите му, той е посетил и далечна Индия. Завръщайки се в Самос Питагор създава своята първа Духовна Школа - „ПИТАГОРИО”-то, но заради терора на персийския шахски наместник той напуска, тази път – завинаги родината, взимайки със себе си и възрастната си майка. Двамата се отправят към Крит, където е привлечен от Мистериите на споменатия вече „Идейски Андреон”, след което те посещават и о-в Делос. Следва светилището на Делфи, където той, явно, се застоява повече, защото успява да осъвремени древните местни ритуали. Вече в Атина неговият широк кръгозор и всеобхватни познания шокират до такава степен атинските традиционалисти, че на едно от тържищата устройват аутодафе на книгите му и…го пропъждат от града си. Тогава Мъдрецът се отправя към Мегали Греция /„Велика Гърция”/,  която по онова време са намира в южна Италия и о-в Сицилия и по този начин съгражда ДУХОВЕН МОСТ между двата съседни полуострова, на които Небето е предопределило да оформят гръбнака на IV-та „Гръко-Римската Арийска Култура” с Ръководител - Мировия Учител ОРФЕЙ. Въпреки че по онова време, него вече го няма на земята, философи от ранга на Питагор и Платон се заемат да превъплътят на дело божественото му Слово. За разлика от консерватизма, с който Питагор се сблъсква в балканската „Малка Гърция” /Греция Минор/, парламентът на дорийския град Кротона му разрешава да се установи сред тях и да основе своя Духовна Школа, което в скоро време се превръща в най-значимото Огнище на Орфизма не само на Апенините. Нейният край е печален, защото става жертва на войната между Кротоците и съседните Сибарейци, но самият палеж е дело на един от бившите му възпитаници, прогонен от там заради липсата на нужните добродетели. Вече на преклонна възраст Питагор се жени за една от своите възпитанички, от която има двамина сина и една дъщеря - Дамо. Умира около 500 или 490 г.пр.н.е., според едни – сред пламъците на храма в Кротона, а според други – в градчето Мемапонт, където намира приют след сполетялата го трагедия. Разказах по-подробно за съдбата на Питагор, защото в по-голямата си част мъдреците, лансирани за „гръцки филисофи” са нямали нищо общо нито с гърците, нито със самата Гърция, а някой от тях дори не са стъпвали там. Впрочем, през III век пр.н.е. атиняните едва не линчуват и един друг сънародник на философа – забележителният астроном АРИСТАРХ Самоски... На тези, които са чували само за „Питагоровата теорема”, искам да представя гениалното му прозрение, че: „Животът е подобен на игрище – едни идват да се състезават, други да търгуват, а най-щастливите – да гледат”!!!

     Хиос е прочут с производството на най-качествения тамян в Егея, който се получава от един специален сорт бор. Тук също са си дали среща и преплели съдбите си почти всички споменати по-горе древни народи от преходния между двете раси, период, защото острова е бил неразделна част от „класическа Иония”. Това, за което в туристическите справочници няма и дума, е балканският „Дяволски триъгълник”, образуван на изток от едноименната островна столица и отсрещния турски бряг, с връх в градчето Чешме. Тази аномална зона е погълвала доста плавателни съдове на Критяни, Цикладци и на други по-далечни народи, заради което е бил старателно избягван и от италианските, византийски и турски екипажи. През лятото на 2000 година американски и турски изследователи, подпомагани от обороудвания за целта кораб „МИЛаванда” /както се е казвал някога град МИЛет!/, започват съвместни проучвания на опасния район и едва на тридесет и шест метра дълбочина попадат на останките на дванадесетина древни плавателни съда с неоценима историческа стойност. Както се досещате, официалното обяснение за феномена, който на определени интервали помита всичко попаднало в обсега му, гласи „инцидентите се предизвикват от съчетанието на подводните течения с „непознати земни енергийни сили”. Просто и ясно!!!

    Лесбос е известен като родното място на финикийската поетеса ПСАФА /погърчена на Сафо/, родена в градчета Ересо около 630 г. пр.н.е., Неговите околности са благословени с множество минерални гейзери, изваяли причудливи форми в близките скали. Неин съвременник е бил един, не по-малко талантливият от нея, поет и музикант - АЛКЕЙ, който, обаче, остава „в сянката” на прочутата лиричка, защото си е позволявал лукса да иронизира местният владетел, заради което, естествено, прекарал по-голямата част от живота си в изгнание. Изглежда островът се е обособил като значим духовен център още със заселването от Пеласгите, защото, според преданията, „вълните донесли тук отрязаната, но все още ПЕЕЩА, глава на Орфей”! Според Окултиката, „Главата” символизира самото Учение на даден Учител, така че на Лесбос също може да се гледа като на един от бастеоните на Орфеевото Слово и Дело. Не може да се отдаде на случайноста, че от тук са двама от най-прочутите музиканти на древността – АРИОН и ТЕРПАНДОС, философите ПИТАК и ТЕОФРАСТ и византийския хронист от VIII век ТЕОФАН - Изповедник.

    Според преданията, столицата Митилини е била създадена от АМАЗОНКИТЕ, които също не са определен „древен народ”, а женска Жреческа каста, почитащи Светлия аспект на Луната, заради което ги срещаме в буквално всички битки против...Мрака! Времето на учредяването и на този Орден се губи в мрака на „Червената” раса, апогеят му е по времето на „Героите”, а по време на Арийството също имат свое сериозно присъствие на историческата сцена, до ранното средновековие, когато са ликвидирани от …татарите, а последните представителки на тези храбри и еманципирани жени срещаме край бреговете на Волга и полите на Урал.

   Лемнос в превод от финикийски е „бял, светъл”, от където, нищо чудно, да е получило своето име и околното БЯЛО море. Той също често е сменял своите господари, сред които, разбира се, са били и Пеласгите.

               Имброс при поредните пазарлъци между „великите сили” остава във владение на Турция и

         е преименуван на ГЬОКЧЕН. Страбон свързва това име с пеласгийската богиня ИМБРА,

         докато Херодот го извежда от ИМБРАМ – един от местните кабирски царе - първожреци. По

         Южното му крайбрежие са струпани огромни мегалитни обекти, сред които и високият 3,5

         Метров „Трон”, а в местността „Кокина” се намират поредните „Великански саркофази”.

   От няколко години на Гьокчен текат усилени археологически разкопки, които ще допринесат за популяризирането на това поредно забележителното наследство на „Морските народи”, което вече е сравявано с паметниците на …о-в Пасха!     

    Самотраки в древността е наричан МЕЛИТИ, ЛЕВКАНИА /пак „Бяло!”/, ДАРДАНИА и ЕЛЕКТРИС, като последните две имена са свързани със самият цар Дардан и „Майка” му Електра, която е една „Плеядите” – прочутите „Дъщери на Атлас”! Името на този владетел се спряга винаги с потопа, от който, явно, сериозно пострадва и Самотраки. От оскъдните и объркани сведения за онези отдавнашни събития, не може да се разбере дали самият той е преживял катаклизма, или е предвождал изселници от потъналия архипелаг. Митологията сочи за негов „Брат” ЯЗОН - по-точно - ИАСОН /„Лечителят”!/, който, освен като АРГАнавт, е запомнен и като учредител на КАБИРСКИТЕ Мистерии на Самотраки! Много е любопитно, че в местните предания те са представени като „Джуджета”, което сведение се препокрива изцяло с твърденията на централно-американските „индианци”, според които, подобни Гномове са построили „Овалната Пирамида” в Укшмал, при това …„само за една нощ”! Греъм Хенкок дообоготява този разказ -„те само трябваше да подсвирнат и тежките скали сами се преместваха където трябва”!!!

     Според преданията, „Сестрата” на Дардан - АРМОНИА била омъжена за финикиеца Кадъм, което отнася целият им род директно към междинната раса на „Героите”. Акцентирам непрекъснато върху понятията „Баща”, „Майка”, „Брат” или „Сестра”, защото според символичния Езотеричен език, това не са роднински връзки, а - взаимоотношенията между даден Духовен Център и неговите „Клонове” /Разклонения/. Не бива нито за миг да забравяме, че  всички древни текстове са писани от Посветени и са адресирани до техните Събратя, затова нито една личност или събитие не трябва да се възприема буквално, а още по-малко да се тълкува без познаването на съответните кодове. Практически няма Езотерично Общество без своя символика, във връзка с която Конфуций казва: „Знаците и символите контролират света, не думите, нито законите.”!!!

      Херодот твърди, че Самотракийските Мистерии били обособени от Пеласгите. За съжаление от местният „Кабирион” са останали само няколко стърчащи колони...                                                       

    Най-интересното сведение за Дарданите принадлежи на Диодор Сицилийски, който пише: -„Предците им, които живеели по черноморското крайбрежие наблюдавали как потопа постепенно напредва и започнали да се отдалечават от земите си” /курсивът е мой/, т.е. – започнали панически да отстъпват навътре в сушата!!! Пренебрегването на една толкова важна информация означава, че в момента с човешкото минало се занимават напълно случайни хора, които, на всичко отгоре, си позволяват да гледат „отвисоко” на „дилетантите” като мен, които, в някакава степен, вършим тяхната работа!

    На Самотраки, редом до Фриги и Едони, почти до ІІ хилядолетие пр.н.е са живяли и преките потомци на онези Дардани, които Потопа прогонва от родните им места.

    Самият остров представлява...планината Саос, която се издига на 1611 метра рязко от морските води, което, гледнато от тракийския бряг е зашеметяваща гледка!!! Нейният първенец се нарича Фенгари /„Луна”!/ и безапелационно сочи коя е била, и Е, истинската  владетелка на тази суша. От този връх самият Посейдон е „следял развоя на  Троянската война... Явно на диалекта на някой от „Морските народи” САМОС е „висок”, какъвто са о-в САМОС и САМОС-Тракийски /Самотраки/. В неговата северна част се намира Пальо-поли /”Старият град”/, опасан с вездесъщите Циклопски стени, в една от които е „втъкан”, така нареченият, „Свещен камък”, който дублира релефа на острово, претърпял и някои промени през отминалите хилядолетия.                 

    Прословутите местни Кабирски Мистерии са били посветени на съзидателните сили на  Земята, провокирани от Луната, затова главни действащи лица в тях са пак ДЕМЕТРА, похитената й „Дъщеря” ПЕРСЕФОНА, нейният мъж ХАДЕС и ХЕРМЕС, които ръководят жизнените цикли „Смърт” - „Възкресение” – „Живот” както в Природата, така и на живите  същества на нашата планета. Самите тайнства се провеждали нощем на, и около, определени скални Светилища. Шествието към тях било предвождано от свещенослужители облечени в дълги бели дрехи, препасани с пурпурен колан – цвета на Небесната Царица - Луната. Участниците в процесията носели в ръце запалени светилници и венци от маслинови клони. Тези Мистерии са напълно равностойни на тези в Ефес, Делос, Делфи, Дидона /„Додино гледалище” както го нарича Г. Раковски/, Метеора, Дион, Вергина, Перперек, Белинташ, Белоградчик, Мадара, Сборяново и всички онези други Свети Места, в които Пеласгите са отдавали почит на Небесните и Земни енергии.

    Автохтонното население на Самотраки никога не се е занимавало с риболов, какъвто е основния поминък на всичките им други съседи, а само - с дърводобив и животновъдство. И в наши дни те се отличават със завидно дълголетие и с архаичната традиция да поднасят паничка мляко на „Пазача на дома” - СТОПАНА... Някога Ванга беше казала за тях, че ”Този остров е населен с души, които са го обитавали и преди хилядолетия. Съвременните хора не знаят още много неща за него. Близо до бреговете на острова, но на голяма дълбочина има много интересни неща за археолозите. Виждам ги – това са парчета от мраморни колони, изработени с голямо майсторство. Били са част от големи храмове и дворци.” Впрочем, именно тук е била намерена мраморната НИКЕ /Крилатата Победа!/, която понастоящем краси „Лувъра”. В северната част на острова има един доста голям еднокамерен Долмен и един втори по-малък – „цистовиден” както са го нарекли авторите на сайта „Балкански мегалити”.

    Знае се, че през местните Кабирски Мистерии са преминали Херакъл, Кадъм /Кадмилос/, Одисей, Агамемнон, Орфей и всички „Аргонавти”, Филип II, царица Олимпиада, техният син Александър, учителят му Аристотел и вероятно, още много други владетели и водещи исторически фигури, чиито имена вече не се помнят, но сред последните е бил и най-просветеният римски император - Марк Аврелий, което означава, че до преди две хилядолетия  древния Пеласгийски култ все още е бил жив.

    Тасос, както видяхме, беше единият от финикийските принцове, пристигнал в Беломорието в „търсене на отвлечената Европа”. Естествено, той не е дошъл сам, а начело на колония свои сънародници, заселили се на новообразувалата се след Потопа суша.

    Жителите на този остров са запомнени с почита си към Бог Пан и неговият „Син” САТурн /Кронос, Брахма/, които винаги са придружавани от внушителна „компания” от САТири и БЕСуващи БАКХанки, докато СИЛЕНите явно са придружителки на С-ЕЛЕНА /Луната/. Сред местните  разкопки изпъкват големият „Асклепион” и храмовете на Херакъл, Аполон, Хестия, Харитите /Богините на Щастието/ и, разбира се, на вездесъщите ДИОС-КУРИ /Кабири/. Траките налагат тук своят индо-ирански Пантеон, но те хните Богове изпълняват същите функции като Пеласгийските, така че са подменени само имената им,  нещо което не е ощетило, а – дообогатило нашето Духовно Наследство.     

    Тасос е известен като „Острова на Амазонките”, които гърците откровенно недолюбват и затова дори в съвременните им писания се повтарят и преповтарят напълно неоснователните им обвинения в мъжемразство и детеубийства. Явно, тези юначни жрици са оказвали сериозен отпор на непрекъснатите им пиратски набези по крайбрежията на двете слети морета, но, подозирам, че неистовато им омраза към тях е плод на нечуваната за онези времена еманципация, която рязко е контрастирала на робовладелския манталитет на „Семитите”, който дори в наши дни третират своите съпруги като „стока”.

    Направих този обширен обзор на по-значимите мегалитни обекти на „Морските народи” в Гърция заради своите любознателни и широко скроени сънародници. Реших да споделя с тах обилната информация, с която ме заля Съдбата, докато работех в нашата южна съседка. Посетих нейните най-богати музеи и значими археологически обекти, прочетох множество непреведени у нас книги, списания и брошури и трябваше да ги споделя с всички онези, които се интересуват от този напълно непознат етап от миналото на Балканите.

     Нека припомня, че неговите граници са били прекроявани през 1913, 1944 и 2008 година, което доказва, че са един крайно ненадежден фактор, на който науката отдава незаслужено голямо внимание. Затова пък неумолимото Времето е пощадило доста от топонимите от епохата на Акадците и „Морските народи”, които се оказват единствените неподправени ЖАЛОНИ, по които можем да се ориентираме в онези „приказни” времена.

     Стихията на Пеласгите са били търговските плавания, което е немислимо без стокообмена с ВЪТРЕШНОСТТА на полуострова, от където са били доставяни повечето продукти, така че и дума не може да става за нечия хегемония, още повече, че културният и бизнес обмена винаги са вървяли „ръка за ръка”. Вече е време да се отърсим от нашите тенденциозно внушени комплекси за малоценност, за сметка на други – диктуващите в дипломатическите пазарлъци, и да се обединим около абсолютно еднаквия етнически състав, езикова близост, фолклор и традиции на обитателите в нашия край на света. Освен това, абсолютно безпредметно е да продължаваме да тровим душите и съзнанието на потомците си с нашите безконечни „махленски свади”, дали възможност на, тъй наречените „велики сили”, да ни разиграват като „шахматни пешки”. В географски план „римската провинция” ЕВРОПА заема западните части на Турция, югоизточните на България и североизточните на Гърция, така че ние сме „Кръстниците” на този континент, към които „Запада” трябва да се отнася с подобаващо уважение, дори защото, късата памет и безбожието на бездарните им учени стои в основата на хаоса, в която в момента тъне нашето Минало. Добре че, с края на зодия „Риби” тяхното време вече изтече и водещата роля е поета от СЛОВЕНСКАТА група народи, които нямат нищо общо нито със „Склавените” /робите/, нито със „Скандинавляните” /Скандинавците/, а с Истинското Божие СЛОВО! Мисията на новата VI-та Арийска Култура, която ще се разгъне през следващите 2,160 години, се състои в осъществяването на Великия Преход към пълноправно членство в разнородното Космично Семейство, в което не съществува Мое/Наше и Ваше! От Учителя на тази Култура - Беинса Дуно знаем, че „Наближава времето на шестата раса, която ще съществува 365 хиляди години.”, а дотогава ние трабва да възвърнем на всички народи тяхното ДОСТОЙНСТВО и установим така желаният от всички нормални хора МИР на Земята!!! Впрочем, понятието ЕЗИЧНИЦИ, с което са се опитвали да ни уязват нашите недоброжелатели е свързано пак със СЛОВОТО, защото, сещате ли се за нещо по близко от Език и Слово?  

     Още Атланти и Пеласги прекарват през билата на планините стотици километри здрави пътища от профилирани камъни, свързващи по-значимите населени места от вътрешността на Балканите с пристанищата на Черно, Егейско и Адриатическо море. Те, и техните уникални мостове над буйните, в онези времена реки, са поддържани в пълна изправност и от Арийците - Траки, за да не прекъсват никога духовните и търговски връзки между хората. Разбира се, някои от тях са били възстановени от римските и други окупационни войски, но основната им мисия е била, и си остава, СЪТРУДНИЧЕСТВОТО, затова, приемайки ги като част от нашето Наследството, не трябва да позволяваме те да се рушат и тревясват...    

    Извинявам се от все сърце на другите ни съседи, че не зная почти нищо за техните мегалитни паметници, защото никой не ги популяризира у нас, защото медиите ни са заети предимно с обслужването на интересите на политическата и икономеческа върхушка, та за култура и изкуство рядко остава време или карета. За тях научаваме предимно от туристически каталози, в които информацията е изцяло „в духа на съвременните научни открития”, което означава - „клишета, без никакво сериозно покритие”! Смятам, че вече сме узрели достатъчно за Синовния си Дълг към забравеното грандиозно наследство от нашите далечни Предци – Великаните от „Червената” раса и техните преки потомци - „Героите” /„Морските народи”/, защото, не кой да е, а един Карл Юнг твърди: „Ако едно племе или народ изгуби митологията на дедите си, то се разпада и напомня човек, изгубил душата си”!!! А в един ченълингов материал информатора КРИОН казва: „...първото нещо, което правели предците ни при духовните си церемонии, било да почитат своите деди, знаели са интуитивно че те са все още с тях. Преди да вземат някакво решение, се обръщали към тях за съвет, молели ги за мъдрост.” Ето от къде идва увереността на азиатските и американски туземни народи, че ДЕДИТЕ „живеят в самите нас”. Всъщност, поредната световна икономическа криза е пряк резултат на повсеместната Духовна деградация, от която можем да се измъкнем, ако се вслушваме в тихия глас на Небесния ни Отец – ИНТУИЦИЯТА. Човек не разполага с по-мощно оръжие от него, но недооценяването му ни закотвя още по-силно към „земните неволи”.

     Морските дълбини, изследвани от години от проф. Петко Димитров, Уилям Райън, Уолтър Питман и други техни колеги, както и бреговете на най-голямата европейска река – Дунава /древната Физис!/, не престават да ни сюрпризират с нови и нови забележителни следи от античността. Никой не бива да подценява великанските мащаби на „Дикили-таш” /”Стърчащите камъни”/ край Варна, „БЕЛан-таш” /”Камъкът на Бел”/, БЕЛоградчишките скали, магнетичният “Бузовград”, мегалитът „Беглик-таш, многобройните сакарски и странджански Долмени, Кромлеси, Менхири, многобройните „ниши” и пещери – Утроби и други паметници на „Божествените ПЕЛАСГИ”! Такова е и Светилището на село Татул, чиято характерна „Ниша” като при „Метеора” е своеобразна „Гробница”, в която по време на Посвещенията Ученикът е лягал в „зародишна поза” и „умирал за света”, за да се пре-роди в...Духовния!!! На същата цел са служели и саркофазите в Пирамидите и Херооните.

     Всички керамични артефакти от онези приказни времена свидетелстват за близкото родство между народите, които са ги създали, затова няма нищо чудно, че тези от Урдовиза /прекръстена от гърците на Ахтопол/ са напълно идентични с троянските и критските.

   Така и никой „простосмъртен” не научи какво точно се търсеше, и - откри, в землището на костинбродското село Царичина, чийто проход набързо беше капсулован от МНО, а дневниците и находките – засекретени! Много тайни крие и обекта „Градището” край Малко Търново, в което, според преданията, лежат тленните останки на родената по тези места жрица на египетската богиня Бастет /Бубастис/ и от който оставаха само те, след като, по нечие нареждане, беше взривен. Нека си припомним, че и двете феноменални българки – Ванга и Слава Севрюкова навремето предупреждаваха, че „все още е много рано да се узнае истината”, защото ставаше дума за „двуполовият Предтеча на човечеството” и „писмени документи, в които е записана цялото човешко минало и бъдеще”. Разбира се, по-голямата човешка маса все още не е готова за подобни епохални разкрития, но лавинообразно растящия брой на ПРОБУДЕНИТЕ хора, вече е готов да приеме ИСТИНАТА! Впрочем, деградацията на науката История  започва още в Рим и се ожесточава още повече по времето на битката между „Ватикана” и константинополската „Патриаршия” за влияние над цяла Европа и колониите й. По стечение на обстоятелствата точно между тях се оказва BULGARIA, както пише на географските карти от ранното средновековие, чието население и до днес не познава своята история, заслуга за което имат австрийските агенти П. Томашек, В. Шафарик, К. Иречек и руското мекере В. Златарски и компания. Разбира се, не можем да искаме чужди автори да възхваляват успехите на един враг, „засяднал като кост” в гърлото на двете империя. Днес, когато почти във всеки дом вече има Интер-нет, стига да иска, човек може да се самообразова по предмета История от множеството сериозни алтернативни сайтове или инкриминираните книги на д-р Ганчо Ценов, на енциклопедиста Николай Райнов, /изкусно подменен с руснака Н. Рьорих/, Асен Чилингиров и всички останали българо-любци, които цитирам в тази книга и в библиографията към „Нагоре по Спиралата”.

     Като пример за ширещитете се манипулации с нашата история ще си послужа пак с Пловдив, за чиито Тракийски паметници преди 1989 година се говореше под сурдинка, а сега те „свободно” са представяни за...римския и византийски. За тази цел, въпреки яростната съпротива на всички честни и интелигентни българи, навръх „Деня на българската писменост и култура” през 2004 година, на един от централните му площади беше побит паметника на Филип ІІ – Македонски, който, според гръцките си дарители, бил неговият „основател”. Е, сега, след години този абсурд вече е корегиран, защото новият градоночалник на Пловдив -  инж. Иван Тотев намери куража да махне този съвременен „Троянски кон” от площад „Джумаята” и го прати да краси едноименната улица в град.

     Основанието на гърците да имат сериозни претенции към Пловдив се дължи на недоразумението с неговото санскритско име, което е ПУЛ-ПУЛ-ДЕВА, означаващо ЗЕВС-ЗЕВС-БОГ, което вековете са преиначили на ПЪ-ПЪЛ-ДИН и ПЪЛ-ДИН, което местните фанариоти находчиво „трансформират” на ФИЛиПО-ПОЛ/ис/. Всъщност, оригинала дублира 1:1 името на ПЕР-ПЕР-ИКОН, но май никой от гилдията на археолозите не е забелязал сходството. Така, чрез повторението на Божието име ПЕЛ/ПЕР, двата Пеласго-Тракийски обекта добиват статута на ДВАЖДИ СВЕЩЕНИ храмови пространства, каквито, май, поне в нашия край на света, няма други!!!

     Но политическите внушения не свършват дотук - в Гърция няма човек, който да се съмнява, че „Византийската империя е тяхна”, защото нейната пропагандна машина  не би позволила никой да узнае, че Константин Велики по баща е бил Мизиец, а майка му - тракийка от село Видриана, намирало се някъде между Кюстендил и Ниш, заради което самият той е роден там. От друга страна прочутата „гръцка” църква „Света София” във византийската столица е изградена от един друг нашенец – Юстиниан /Управда/ I -  ТАВЕРДИАНСКИ /явно от ТВЪРДИНА!/, който я възкресява на местото на рухналия вече храм на император Константин І. Тогава е съградена и нейната съименница в нашата столица, от която тя по-късно получава и сегашното си име. В пловдивското село Устина се е намирала монетарницата на Юстиния, но нейните жители, разбира се, нямат и представа за това. След съседната ПЕРУНщица се издигат руините на огромна катедрала, която е на път да бъде реставрирана и ще блесне с цялото си великолепие.        

    В момента гостите на Пловдив са заставени да се дивят само на „римските кърпежи” на Циклопския участък на западната крепостна стена, за която споменах по-горе, на „римските” Форум, Стадион и „Амфитеатъра на Траян”, под чиито мраморни седалки има солиден гранитен слой от оригиналния тракийски театър! Преди десетина години в зоната на източната крепостна стена изникна цяло Светилище, което ...беше взривено, за да бъдат издигнати основите на частния сарай наречен с помпозното „Резиденцията”. Няма смисъл да обяснявам кой резидира в него, нали? Тогава само няколко съкварталци и родолюбци за малко зърнахме множеството различни по размер и дълбочина „дупки” - щерни, свързани с характерните за Пеласгийската култура „канали” и „коловози”. Искрено се надявам, някой археолог да си е направил труда поне да заснеме обекта преди неговото ликвидиране, като надеждите ми пак са свързани с инж. Тотев, който е наясно, че Пловдив може да печели солидни суми от културен туризъм. В контескта на тази тема, грехота е Пловдивският „Акропол”, на който е свещенодействал самият Евмолп вече повече от тридесет години да тъне в храсталаци и мръсотия, предоставен на произвола на всички природни сили, защото е Светиня! Към нейната храмова територия принадлежи и един друг типичен за архаиката елемент – „СТЪЛБАТА”, вкопана в скалите на северния скат на „Ньобет тепе”, който е свързвал „Долния” свят на хората с „Горния” – на Бог и Жреците му. Този „частен случай” е само щрих от едно дългогодишно… национално предателство, но, както е разпоредил да се запише „езичникът” Пресиан „Който дири истината, Бог вижда. И който лъже, Бог вижда...” Между-врочем, тази каменна колона от 837 година, побита в град Филипи също вече е ликвидирана!             

    През 1965 година се заговори за археологическото чудо в Сърбия - „Лепенски вир”, окачествено като една от най-древните цивилизационни следи в нашия край на света. Откриват го не археолози, а геолозите провеждащи сондажни работи за градежа на хидроенергийните възли I и II на „Железни врати” по Дунава, които нашите западни съседи наричат „Джердап”. Експертното мнение на специалистите за него е, че става дума за светилище на ЗОРАБИТЕ. В процеса на разкопките в Лепенски вир, съседните Власец и Падина изникват животински кости с гравирани върху тях писмена, украшения и много други предмети без аналози в света, сред които и няколко странни идоли с „Рибешка уста”. В най-дълбока древност всички Предводители на човечеството са били асоцирани със  „земно-водните”, като шумерския ДАГ-ОН и африканския ДОГ-ОН. Елена Блаватска тълкува йероглифа ДАГ като „Водна Стихия”. По другите краища на света същите са наричани МЕШАБ, МЕСИЯ, МОЙСЕЙ или ВИШАБ. Присъствието на въпросните ЗОРАБИ на нашия полуостров е безапелационно доказателство за глъбините на заселването му.       

    В „Лепенски вир” са открити човешки погребения на хора седнали в „Асана”, която археолозите са нарекли „разговорна поза”, само и само, за да се разграничат от така презираната от тях Окултика! От 1995 година насам този уникален обект е под закрилата на ЮНЕСКО.

    Друго археологическо чудо на Сърбия е „ВИНЧА”, кръстено така на близкото до Белград градче. Преди години на десетметровия дунавски вал археологът д-р Власа попада на странни керамични фигури, напълно идентични с Етруските, Критските и Месопотамските, които, разбира се, не са отнесени към Пеласгийската Култура, защото никой от съвременните историци не би рискувал своя престиж за нещо толкова спорно. Професор Радивой Пешич е убеден, че писмените знаци върху тях са Акадски! 

   В РАДАН планина /южна Сърбия/ се завихрят стихии с неизвестен произход. Тяхното възникване явно има връзка с изкуствено моделираните пирамидални съоръжения, идентични с тези в Кападокия. Всички тези „скални феномени” са служели на древните Посветени за конкретна цел, включително и техните „калпаци”, изработени от съвсем друга скална порода, които не са мръднали от местата си с хилядолетия, въпреки катастрофалните земетресения, които са заличили съседните градове. И в този случай тривиалното клише за „игра на природата” демонстрира безсилието на съвременните учени да обяснят неща, от които не разбират нищо, защото няма как да допуснат, че някогашните „маймуни” са знаели неимоверно повече от тях!

   През лятото на 2005 година в централна Босна внезапно „изниква” огромна, изцяло запазена Пирамида, скрита дотогава под хълма „Височица”. Откритието е направено от  Семир Османагич, защитил в Тексас докторат по „Култура на Маите”. Живота непрекъснато ни поднася подобни шеги и потвърждава една от мъдростите на Лао Дзъ, че „Мъдрите не са учени, а учените не са мъдри!” При поредното си завръщане в родината, местен ентусиаст го насочва към „странният” хълм край градчето Високо, а останалото свършва… ИНТУИЦИЯТА Разкопките започват след години бюрократични перипетии  и тогава на бял свят изниква „Пирамидата на Слънцето”, която е първият елемент на цял култов комплекс, от който засега са разкрити и тази на „Луната” и на „Дракона”!!! Този случай потвърждава, че границите между Нашият и Отвъдния свят са изтънели до така степен, че някои по-прозорливи „лаици” вече спокойно надникват Там, където доскоро се рееха само Ангелите.

    Румъния също не може да се оплаче от липса на архаични следи. В книгата си „Тракийското писмо декодирано” д-р Стефан Гайд редом до нашите образци на Пеласгийска писменост от Градешница, Караново и Точиларе той сочи и тази от Търтърия /срещу Видин/, а няма културен човек по света, който да не познава великолепните артефакти на „Културата Кукутени”, при които доминира най-популярния атлантски орнамент – Спиралата...

     В случая със Сфинксът, открит в румънската планина Бучеджи, се намесиха същите онези „велики сили” и, както при Царичина и „Мишкова нива”, наложиха пълно медийно затъмнение, но кой може да спре най-великото изобретение на Уран - всемогъщият Интер-Нет???  Повече е от ясно е, че това са същите онези фактори, които с всички сили възпрепятстват побратимяването между балканците и останалите народи по земята.

     През август 1913 година Македония е разкъсана на три части и Костурско попадна под юрисдикцията на Гърция и, разбира се, везабавно е преименувана на Касторя. В тамошното село Дупяк /сега Диспилио/ е открита малка дървена табла надписана със знаци, които са ПРОТО-ПЕЛАСГИЙСКИ също като „резките и чертите” от нашия „Козарник” и се родеят с Робоша!   

    Искренно съжелявам, че не мога да поднеса на читателите си информация за мегалитите от епохата между двете последни човешки раси от Албания, Косово, Херциговина, Хърватски и Черна гора, каквито там също би трябвало да има в изобилие. Надявам се, че и предложените дотук да помогнат повече хора да преодолеят своите изцяло деформирани представи за Миналото, а оттам - и за Самите НАС! За съжаление, разчитайки на „Уикипедия” човек се натъква непрекъснато на вредните западни внушения, че повечето Балканци са някакви „късни навлеци”, заели мястото на „безследно изчезналите”Арбани, Илири, Траки, Македонци и т.н! Затова всеки човек, който притежава що-годе интелигентност, не бива да се доверява на ничии чужди „теории”, а трябва да „бръкне” дълбоко в себе си, тъй като всеки човек се ражда ИСТОРИК носещ в Подсъзнанието, гените и кръвта си своето уникалното и неповторимо „житие – битие”! Та, докато съвременната наука се лута във всевъзможни нелепици и алогизми, всеки може да интерпретира собствените си запаси спомени. Тук му е местото да спомена за „Закона на трите Н”, което гласи, че НАВЪН НЯМА НИЩО, но ние сме приучени да се съобразяваме с всички заобикалящи ни и техните мнения за нещата, което е пагубно за Индивидуалната Душа!!! Най-лесно се започва с миналото на рода и семейството, а после ПРОСВЕТЛЕНИЕТО  изтласква на повърхността неподозирани тайни и …Истини. Във връзка с казаното се сетих за мъдрата препоръка – „Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Ноевият Ковчег е направен от любители! Професионалистите са построили „Титаник”.

    Феноменалната Слава Севрюкова е жив пример, как човек без образование е изнасял лекции на атомни физици, затова да се вслушаме в думите й: -„Трябва да се докаже, че необразован човек чрез посланията на духовността може да навлезе в света на науката и да разшири нейния кръгозор.”, тоест - Стига да искаш, може да се учиш от всеки срещнат!

     Освен Спиралата – символ на Еволюцията, други класически атлантски „орнаменти” са Кръгът, Меандъра и Спирало-меандъра, Ромбът, Триъгълника, Разперената човешка длан, която някои културолози тълкуват като „закрилящ знак”, „мостът между двана свята” – Стълбата и много другите геометрични фигури. Всяка една от тях изразява определен Закон на Мирозданието, а за да боравят с подобни категории, Дедите ни въобще не са били онези мърляви номади, лапащи корени и плодове или преследващи дивеч, каквито ги обрисуват в повечето учебници и енциклопедии. Както вече споменах, за формирането на техния бит и морал са се грижели поколения високо издигнатите и вещи във всяко едно отношение Учители, които са подбирали най-будните сред хората, за да ги подготвят за свои заместници, за да не прекъсва никога  ПРИЕМСТВЕНОСТТА между Хората на Знанията!

     Тази книга няма претенции нито за научен, нито за „сериозен труд”, но, както виждате, в нея се посъбраха доста сведения за Пеласгите, затова, да се твърди, че „не знаем почти нищо за тях”, е нелепица!!! Разбира се, в древността и сега, повечето хора се занимават с производството на храни, дрехи и друго всичко необходимо за бита, но за тяхната безопасност и морал някога са се грижели съсловието на воините и високо-образованите Божии Служители, над които стаял самият Първожрец и Владетел. Още Лемурийските Посветени, бидейки в пълноценен контакт с Вселената, са запознали човечеството с Музиката и Мерената Реч. Онзи първичен етап от човешкото развитие може да се сравни с  „ранното детство”, когато малчуганите са крайно сензетивни. Заради нарастващата си агресивност „Червенокожите” постепенно се лишават от този Божи Дар, докато при нас – Арийците, я притежават само единици, защото за Вселената ние сме нещо като… „неуправляеми тийнейджъри”. Може да звучи съвсем не-научно и фантасмагорично, но първите конструкции летателни апарати са дело пак Лемурийците, при това, става дума за ракети за локални и извънземни полети, чиито тайни научават и Атлантите. После, от висши съображения за оцеляването на нашия вид, Майката - Природата ограничава  нашия достъп до тях, затова ние чак сега „прохождаме в Космоса”, което въобще не ни пречи да се изживяваме като нейни „покорители”!

    За съжаление, върху „английски хумор” на Чарлз Дарвин бликащ от „Произход на видовете” и „Произход на човека”, лансиращи „маймунската” му теория за нашия произход, учените от предходните векове  базират не само Биологията, но и Историята и всички останали съвременни дисциплини и така набутват науката във „най-затънтения възможен коловоз”. А, що се отнася до смехотворните пет – шест хилядолетия на „Библията, когато, уж, сме се пръкнали в този отсек на космоса, вече поясних, че те са КОД, а не реални нашенски години. Най-големият коз на Дарвиновите фенове е, че „диваците са нямали писменост”, което е една огромно ЛЪЖА! Човечеството си служи със СИМВОЛИ буквално от своето зареждане, но има друго - на сензитивните Лемурийци те въобще не са им били  нужни, но въпреки това, те са сътворили ИДЕО-ГРАМИТЕ, които ползваме и сега наричайки ги ЛОГО. По принцип Писмеността не е никакво цивилизационно достижение, а своеобразна „патерица”, въведена в употреба по необходимост тогава, когато доверието между хората се изражда дотам, че се налага при скрепването на важни между-държавнически и търговски споразумения да се прибягва до Писаното Слово! По-горе цитирах отношението на един Висш Посветен, каквито са били всички ФаРАони, към това „нововъведение”. При все това, служенето със СВЕЩЕНИТЕ ПИСМЕНА е била привилегия само на малцина Избранници, които са били напълно наясно с могъщите сили, скрити във всеки ЗВУК и съответстващия му БУКВЕН ЕКВИВАЛЕНТ, или, както казва Учителя Беинса Дуно: „В древността на Речта се  е гледало като на енергия способна да твори или руши чрез определен заряд.” И още нещо крайно важно: - „Вие търсите магията в книгите, а не знаете, че тя е в думите, които излизат от устата ви... Всяка дума има своя определена форма... Думите са реални, а не отвлечени понятия”!!!

    При това, става дума за максималното опростено определение за нашата РЕЧ, защото всеки буквен знак е симбиоза от Звук, Число и Форма, на които са базирани Ключовете на всяка азбука.  

    Сега всички сме свидетели на мащабната деградация на СЛОВОТО, но само единици си дават сметка за нейното пагубно отражение върху цялостния ни живот. Много е обнадеждаващо, че новите поколения „ШЕСТО-расници”, които вече от десетилетия масово се въплътяван на Земята, никак „не си падат по писането и четенето”, което е за сметка на телефонните връзки и Интер-Нет, които, на свой ред, също постепенно ще отмрат, защото хората на VI-та и VII Арийски Култури и на оставащите три раси ще бъдат пълноценни Ясно-ВИДЦИ и Ясно-ЧУВАЩИ и сами ще комуникират с която си искат Небесна йерархия!

   Лековерно е да се съди за богатствата на някой музей по броя на артефактите му, а да не си даваме сметка за разнообразни наречия /диалекти/, Писмена, Традиции и пребогат Фолклор, които сме онаследили от своите Предци. По всечко личи, че първоначално хората са говорели на един общ пра-език наречен АДАМИТСКИ, от който възниква „Майчината” реч на Арийците – ВАТАНСКИЯ. Той има две разновидности САН-СКРИТА на Посветените и  общонародния ПРА-КРИТИ, на които по-късно стъпва ЗЕНДСКИЯ на древна Персия. В „Библията” тази трансформация е предадена като „Вавилонската кула” на…големеенето, при чийто градеж, както знаем, става „разделението на езиците”. Затова пък Митологията ни припомня високата цена на нашето „Спускане в Материята”, заплатена с цената на прощаването ни със сензетивността, чрез популярния сюжет с „Ослепяването на Циклопа Полифем”. То е изобразено върху доста и разнообразни по форма керамични съдове открити в Гърция и Етрурия /северна Италия/.       

     Само „Лувъра” притежава три от тях, но на всички се вижда как дребничкият Одисей и неговите спътници се целят не във физическите очи на зашаметения Великан, а в неговата Аджна чакра /Очният енергиен център/, наричан още „Третото Око”. Впрочем, всички ЦИКЛОПИ се описват като „еднооки великани”, което доказва, че факти от човешкото минало въобще не липсват, а проблемите идват от съвършенно погрешните интерпретации. Така стои въпроса и с деградацията на Словото - изписаните върху камък, кожи, дъсчени плоскоси, папирус и др., текстове е трябвало да служат като своеобразен гарант, че „дадената дума ще бъде спазена”! В средиземноморския район този „прогресивен” за времето си акт, е бил осъществяван чрез ФИНИКИЙСКИТЕ БУКВИ, което не е съвсем коректно, защото са ги използвали и всички останали „Морски народи”. В „Ключ болгарского язика” Раковски цитира думите на Диодор Сицилийски, че „Финикийските букви собствено са се звали пеласгически, защото Пеласгите са употребили първи прекроените тия писмена”, а Херодот отива още по-далеч: - „Атическия народ, който бил пеласгийски, заедно с преобръщането си в елини, заборави и езика си.” Чудно защо, тези сведения от първа ръка не се вземат предвид, а общочовешкото ни Атлантско наследство продължава да се лансира като „древно-гръцка писменост”. Не бива да забравяме, че Пеласгийският диалект е бил само един от множеството Акадски езици, зад който се крият всички потомци на Патриарха на „Червената” раса – СИМ или ШЕМ.    

    „Римлянинът” Страбон, роден в...град Амасия /основан от АМАЗонките!/, твърди, че самият той е владеел четири „елински”, тоест - Тракийски и един Атически  диалект - Ионийският, който си е Пеласгийски!  

    В сборника „Учителят за мистичните учения” „черно на бяло” пише: -„От Божествения Ватански език са произлезли три езици – китайски, еврейски и санскрит. Китайския се пише отгоре – надолу и е положителен, а Линеара и другите две - от ляво на дясно и от дясно на ляво – те са пасивни. От тези основни езици са произлезли останалите езици.”!!! Под „китайски” трябва да имаме предвид писмеността на далекоизточните ТУРанци, които са изобретили и ЛОЛО-ГРАМИТЕ, както и вариантният им КЛИНОПИС, който ШУ-МЕРИте /„Хората от Водната Страна”!/ пренасят в Мала Азия. От ФИНИКИЙСКАТА писменост възникват и РУНИТЕ. Ако забелязахте, Учителят нарича ВАТАНСКИЯТ език „Божествен”, а в съвременния турски език ВАТАН се е съхранила като „Родина”, каквато е била за всички ни Атлантида!  

    След всичко казано, да се твърди и внушава, че Траките са били „безписмени” си е висшо безочие, защото, както видяхме, още в далечните Азиатски предели техните Посветените освен със САНСКРИТ са си служели още и със СЕН-ЗАР, ЗЕНДСКИЯ език и КИРИАЛИ. А нека не забравяме, че именно те са предвождали безбрежното човешки море /от около деветнадесет народности!/ в западна посока, при това, не произволно, а - по строг миграционен план! В Европа тези МАНУШИ отдавна са забравени, но ДРАВИДИТЕ / ДРУИДИТЕ – Жреците на „Световното ДЪРВО” все още са сред нас, а броя на последователите им нараства все-повече! По тази логика, след тракийската инвазия, тук, на Балканите си дават среща не една или две, а – няколко типа писмености, за което свидетелства и необремененият от болшевишкия догматизъм руски професор Михаил Ростовцев, който в книгата си „Изтокът и Гърция” пише: .„Тук /на нашия полуостров–б.м./ рязко се се отделят три групи говори...Най-старата група е Акадската”. Нека си припомним, че апогеят на тази Атланска Култура е била преди, приблизително, 15 хиляди години преди Христа! В своята  „История” Херодот на няколко места споменава за продължителното съжителство на Пеласги с Траки и изрично подчертава, че първите са говорели на „варварски език”! Впрочем, под „варварски” той е имал предвид „чужд”, а не – „дивашки”, както тълкуват тази дума ксенофобите. Ето пълния цитат от Диодор Сицилийски, койгото цитирах по-горе: -„Макар тези букви да са финикийски, защото елините са ги взели от страната на финикийците, те биха могли да носят и името Пеласгийски, тъй като са се ползвали и от самите Пеласги.”  В „Българите древле носили името Кимбри или Кимерии” /издание на „Хелиопол”/ Г. Раковски цитира Херодот, как „До своето обединение с пелазгите елините били немногочислени. От такова скромно начало те се разраснали, преди всичко, защото към тях се пресъединили пелазгите и много други чуждоземни племена.”!!! Нека не забравяме, че тази информация е от V век пр.н.е., когато представителите на междинната раса вече са се превърнали в малцинства, което постепенно е асимилирано от младите Арийци.  Наивно е да си представим, че този процес е протекъл мирно и тихо, защото същият автор е озаглавил една от книгите си „Войните на пелазгите с атиняните”... След всичко казано, клишето възхваляващо „вековните древно-гръцки език, писменост и култура” за сметка на „простите, чорлави и вечно пияни  Траки”...се оказва абсолютно празнодумие.

        Много интересни прозрения за този исторически етап е имал д-р Ганчо Ценов, защото твърди, че: -”Понеже Македонците, Етолийците и Акарнанците са от Пеласгийски произход, Тит Ливий пише, че те са хоратували един и същи език”! /Етолийците и Акарнанците ги срещнахме да живеят на юг от Македонците, а подчертаното е от мен/. А що се отнася до прехвалената „древно-гръцка писменост” не се иска дори въображение  да се види как тук, на Балканите, финикийския /семитския/

               АЛЕФ /Бик/ се е превърнал в АЛФА,    

               БЕТ /Дом/                               -  ВИТА,

               ГИМЕЛ /Камила/                   -  ГАМА,

               ДИЛЕТ /Врата/ в                    - ДЕЛТА и т.н. и т.н.

      На тази азбука е базиран и Юдейския календар с дванадесет знака и КАБ-АЛАХ /”Мерките на Бога”!/. Тяхната Нова година е на 22 Март в знака „Овен”, който съответства на буквата АЛЕФ.

    В книгата си „Видовден” оригинално мислещият изследовател - г-н Борис – БАЛКХ от Сливен, ни запознава с „...свещения език на древните българи, Б х а д ж а”, който е строго  фонетичен /съставен от двадесет и два звука/, в които са закодирани двадесет и двете висши  закона на това учение. Тоест, това е нашенската „Каб-алла” позната и ползвана от Посветените още в далечната прародина Балхара!

    Чрез Линеарите „А” и „Б” свързвани, кой знае защо, предимно с „Минойската” култура на Крит, лесно може да се проследи плавният преход от атлантските Идео-грами към РУНИТЕ. Г-н Харолд Хаарман от Хелзинкския университет си е направил труда да състави сравнителна таблица от петдесет общи знака от Линеар „А” и писмеността, срещана повсеместно из целите Балкани.

    Както вече видяхме, някога се е писало „отгоре – надолу”, „отдясно – наляво”, а в по-нови времена - от „ляво – на дясно”! Нека не пропусна и екцентричният БУСТРОФЕДОН /„Волски ход”/, който е много характерен за българските земи. Той е наречен така, защото наподобява орането - след края на първия ред, се тръгва обратно.

   „Финикийската” писменост е известна още и като ЛЕВАНТИЙСКА, което име се е съхранило в това на държавата ЛИВАН, докато самото име Финикийци дължим на египтяните, на чийто език ФЕНЕХУ означава „червено”. От същия корен са Фенек - червената пустинна лисица, Фенер – уред, излъчващ топла, червена светлина или Феникс – Огнената Птица на Възраждането. Съвършенно същото, но на друг език е и ЕТИ-ОПИ, във връзка с който искам да цитирам „Анонимния хронограф” от ХI век, който е отбелязал, че Аспарух е довел отсам Дунава „хора, които преди това бяха прочее етиопи”. Този цитат звучи доста абсурдно, ако не се знае, че „Ети-опи” е синоним на… „Червено-лики”, затова тази информация трябва да се приеме като сведение от първа ръка за древния ни произход. За съжаление, срещайки подобни „дръзки твърдения”, „специалистите” ги отхвърлят като неправдоподобни и по този начин лишават науката от много важни сведения от по-дълбоките пластове от Миналото. Има и друга порочна практика - за да не рискуват своите авторитет и титла, когато нещо не им е съвсем ясно, те го отдават на „грешка при преписа”... В горният случай, високо просветеният хронограф /време-писец/ на цитирания документ е искал да подчертае архаичността на „Вироглавите Българи”, както Учителят е наричал Скитите, Кимерите, Гетите и другите народи от ЕФТАЛИТСКАТА империя или ИДЕЛ. Първото име е гръцко и е съставено от „Ефта”-седем и „Литос” - народа!, а ”Йеди-ЕЛ” е на тюрксти и означава пак същото. Казаното се потвърждава от сведението на живелият през Х век арабски пътешественик /географ/ и историк Ал Масуди, който пише, че БЛЪГАРИ на езика на Адъгците е седем! Този народ се е заселил в провинцията ХОНДЖАК /Кавказките планани/ още по времето на първото царуване на династия ДУЛО, затова в говора им се е съхранил най-неподправеният български.   

    Та, няма да можем да проследим обективно миналото, докато не се отърсим от нашите изцяло фиктивни представи за „държавни граници”, „цивилизация”, „варвари”, „номади”, „племена”, „народи” и тем подобни опрадаления, защото през различните фази на съзряването си човечеството е живяло по съвсем други критерии. Както поведението и реакциите на един малчуган не могат да бъдат сравнени с тези на юношата и на зрелия човек, точно толкова трудно е да оценяваме  мирогледа, морала и бита на далечните ни Предци от съвременна гледна точка. Както е отразено на КАДУЦЕЯ – Схемата на нашето цялостон развитие, до V-та Арийска Култура /около 240 г.пр.н.е. – 1914 г.след н.е./ ние сме живяли през ИНволюционния /Регресивния/ период на еволюционната крива, чийто възход – ЕВолюция започва с въплъщаването във физическо тяло на  най-висшето същество, родено някога на Земята - Назореят ЙЕШУА БЕН ЙОСИФ, заради което той е наречен „КРАЙЪГЪЛНИЯТ  КАМЪК”!  Ние, покаленията родени две хилядолетия след Него имаме историческата Задача да изтласкаме тази Еволюционна крива още по-нависоко! За съжаление, крайно материалистичната фаза, в която тъне „западната наука”, базирана само на това, което е видно и осезаемото, не се съобразява с човешката ТРОИЧНОСТ, затова новите поколения учени трябва да се съобразяват и вникват в ДУХА и ПРИЧИНИТЕ на събитията! Един от най-просветените представители на Запада – Едуар Шюре признава: - „Древното посвещение в тайните се основава върху едно схващане, което е по-здраво и по-възвишено от нашето. Ние сме разделили възпитанието на тялото, на душата и на духа. Нашите природни науки, макар и много напреднали сами по себе си, изключват принципа на душата и нейния живот във вселената, нашата религия не задоволява нуждите на разума, нашата медицина не иска и да знае нито за душата, нито за духа. Съвременният човек търси удоволствие без щастие, щастие без наука и наука без мъдрост. /курсивът е мой/ Древността дори не допуска възможността за разделяне на тези сфери. Във всички области тя държи сметка за тройствената природа на човека. Посвещаването в тайните е един постоянен устрем на цялото човешки същество към изумителните висини на духа, откъдето може да се господства над живота. „За да се достигне до господство – казват тогавашните мъдреци, - човек трябва да претопи напълно своето физическо, нравствено и интелектуално същество.” /„Великите Посветени” - I том,114 стр./

     Повече от очевидно е, че стъкмената в края на ХVI век от Йосиф Скалигер /1540 – 1609/ „История” е изживяла вече времето си и е крайно неприемлива за самостоятелно мислещите хора от ХХI столетие. Сред нас живеят вече нова порода хора – децата „Индиго” и „Кристали”, на които е невъзможно да втълпиш средновековните абсурди, с които бяхме „закърмени” ние, по-възрастните. Те „слизат” на Земята със сериозен багаж от Вселенски Знания, чрез които, ако сме умни, можем да запълним собствените си празнини. Съчетанието на халтавата „конструкция” и обърканите датировки на Скалигер с „теориите” на фена на Дарвин - Ернст Хекел, на Жозеф Ренан и тем подобни, лъха на отявлена човеко-ненавист към „Другия”, „Различния”, разбирай - „Врага”!

     Явно е, че задълбочени познания, в която и да е област, не могат да се постигат само чрез зазубрянето на, често, не дотам ясни чужди умозаключения, дори защото доста „исторически документи” са претърпели преднамерена „редакция”, от каквато, както знаем,  не е била пощадена дори „Библията”, преработена многократно от юдейските шовенисти. А „светите отци” на ранното Християнство не пожалват дори Учението на Мировият Учител Иисус и изхвърлят от него „всичко излишно”, като по този начин го олекотяват от съдържание, за сметка на Догмата. Например, на V „Вселенски” събор през 553 година в Цариград са били ликвидирани всички текстове за Прераждането,  като по този начин всички идни поколения са лишени от Надеждата, че в един следващ живот те ще могат да поправят онези грешки, които, волно или неволно, са допуснали в настоящия.

     Първите автори на „Географии” и „Исторически хроники” са били хора врекли се до един в служба на ИСТИНАТА, но през ранното средновековие това отпада и всеки що годе грамотен царедворец или монах пише летописи, като акцентира върху победите на своя повелител, а след ХVI - ХIХ векове, нещата се влошават още повече. За всеобща радост, в крайно „интересните времена”, в които живеем сега, нараства броят на хората с напълно изградени АЗ-ове, които разчитащи предимно на своите мозъчни възможности и Интуиция. Ярък пример за казаното е случаят с медика Стефан Гайд, чието „внезапно ОЗАРЕНИЕ” роди поредицата книги, посветени на разчетените от него няколко древни фрагмента, изписани с „резки и черти” върху керамичните плочки от Караново, Градешница и Точиларе. Разбира се, те са добри познайници на археолозите, тъй като от години са в музейните сбирки, но „драскулките” проговориха едва на един непредубеден човек. Последва...„вой до небесата” по адрес на „лаика”, посмял да проникне в...„зоната на здрача”, в която тъне археологията. Ако нашите учени се интересуваха искренно от този предмет, те щяха да разтръбят из целия свят за „метода Гайд” като за принос към световните цивилизационни достижения, но… Размечтах се, нали? При това, в случая става дума за ликвидирането, веднъж-завинаги с безпочвените твърдения за „безписменоста на траките”, които, както видяхме, не са Предци само на Българите, а на всички останали Балканци и Европейци. Всъщност, аз помолих за среща д-р Гайд, за да го убедя, че без да подозира той е надскочил самият себе си, защото разчетените о него послания не са дори „тракийски”, а още Пеласгийски! И най-малкият фрагмент от тяхното неоценимо наследство, отразяващо техните вярвания и въжделения, ни доближава поне с още една крачка до...САМИТЕ НАС. Нали не мислите, че девиза на Делфийския Оракул „Човече, опознай себе си и ще познаеш Вселената и Боговете”!!!, е служел само за украса?!? Първата крачка по Пътя на човешкото Израстване представлява СЕБЕ-ПОЗНАНИЕТО и затова само на човек посмял да се изправи САМ СРЕЩУ СЕБЕ СИ вече би могло да бъдат разкрити Вселенските Истини!

     Един ден в Гърция ми „хвърлиха в лицето”, че когато „те имали култура, ние още сме живели в пещерите” и аз въобще не реагирах, но не защото не можех, а защото не си струваше. През последните век и половина, след “освобождението й от Русия”, която гледа да осигури собствения си излаз на Средиземно море, на нейна територия действа брилянтно смазана пропагандна машина наречена „Идеята за Велика Елада”, чрез която са промивани мозъците на поколенията Скити, разбирай – Волжки Българи и техните федерати, както е отразил „Анонимният равенски космограф” от ІV век. Македония и част от Тракия са подарени на Гърция през 1913 година и за по-малко от век тамошното население е превърнато в „правоверни Елини”. Та, южните ни съседи могат да си позволяват подобни просташки обиди по своите слугини, които, уверявам ви, в повечето случаи са много по-образовани и интелигентни от тях, само защото това им го разрешават „нашите”  историци. Именно те създадоха на собствения си народ комплекса на „навлеци” върху земята на Траките и Гетите! Впрочем, ако се погледне обективно, споменатия случай дори не е обиден, защото в Гърция никой дори не е чувал за уникалните рисунки в пещерите „Магурата” и „Байлово”, да не говорим за животинските кости с архаични знаци върху тях от „Козарника”, които не нашенските, а френските археолози от обекта обявиха за НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНА НА ЕВРОПА”!!!

    По-малкият брат на „еретика” Гайд - Цветан Гайдарски пък от години се занимава с друга изключителна тема, в която повечето ни учени са съвършенно „боси”, защото става дума за ЕЗОТЕРИЧНИЯТ  ОРФИЗЪМ!!! В едно нормално общество всеки ВУЗ би бил горд, ако той преподаваше историята на „Ранното Християнство” на възпитаниците му, но къде ти! Всъщност, оригиналното Християнство с явява естественото продължение на Тракийският Орфизъм, защото Мировият Учител на V-та Арийска Култура – Назорият Йешуа /Иисус/ Бен Йосиф, доразвива Словото на своят славен предшественик – Орфей, пратен на Земята да ръководи духовния живот на човечеството по време на предходната IV-та - „Гръко-Римска” Арийска Култура. Той пръв призовава

                                                   „ПОМОЩ ЗА СЛАБИТЕ,

                                                     УТЕХА ЗА СТРАДАЩИТЕ,

                                                     НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ!”

   Примерът с Ономакрит, комуто се налага да побегне чак в Персия заради тайният си итерес към Орфеевите Химни, на които попада при комплектуването на „Илиядата” и „Одисеята”, доказва стремежа на Пизистрат и следващите владетели на Атина, да заличат всички спомени дори за съществуването на Великият Учител. В този смисъл, тълкуванието на братята Гайд, че Тракия е ПОДНЕБЕСЕН ХРАМ на Земята има свое сериозно потвърждение, защото четири хилядолетия след Орфей, пак тук се ражда и извършва своята Космична Задача последният засега Миров Учител на Арийците – Беинса Дуно, който заявява: -„Мисията на славянството е да облагороди петата раса и да подпомогне идването на шестата.” Във връзка с КВАНТОВИЯ преход, който понастоящем тече с пълна сила, през „Епоха на Водолея”, всичко живо на Земята -  човеци, животни, растения и минерали, са подложени на вибрации ПЕТ пъти по-бързи от тези през предходната „Риби”! Затова вече и най-безчувствените сред нас усещат „как времето лети”! Но, работата е там, че всеки, който не успее да влезе в синхрон с тях, просто ще бъде „пометен” от планетата, защото нервната му и другите системи, няма да издържат на подобно пренапрежение.      

   Д-р Рудолф Щайнер е категоричен, че ”Орфей бе този, който устрои гръцките мистерии.” То казва още: -”Имало едно пространство на земята, в която се събирали всички меродавни мистерии на първите три следатлантски култури, за да въведат четвъртата... На запад от Черно море се роди оня Буда, който подготви Християнството – Орфей”!

      Един „позабравен” след 1944 година заради своето „родолюбие” български философи – д-р Найден Шейтанов, подсеща, че в нашия фолклор Орфей фигурира като АРПА Гидик, а във „Веда Словена” той е ОРПЮ.   

     Друг колос на Вътрешните Познания – Фабр Д,Оливие извежда името на ТРАКИЯ от финикийското РАК-ХИВА - „Небесна твърд” или „Етерно пространство”, родеещо се с други сакрални понятия като ТРАдиции, МанТРА и т.н. Финикийска се оказва дори думата ПОЕЗИЯ, защото е съставена от „ПОХЕ” - Реч и „ИСХ” – Бог!!! Преди „гръцката редакция” на Пеласгийската Митология, МУЗИката и нейните жрици – МУЗИте са обитавали древните Светилища на Тракия. Нимфата ТРАКЕ е запомнене като веща билкарка и лечителка, тоест, всичко свързано със северните Балкански земи гравитира все около Висшите Познания и Умения на жените и мъжете от Дясната Ложа на Светлината, отдали целият си живат на добруването на хората.  

    Педризе описва храма на Кронос/Сатурн на връх Мус-алла като „ротонда с отворен към небето купол”. На Рилския първенец са идвали като на „хаджилък” царе и императори, очакващи отговорите на своите, често, кардинални за човечеството въпроси. Сред местните Жреци пораства и се оформя като Посветени и самият Орфей, заминал после на „специализация” в Египет, където става неговото формиране като Миров Учител. Завърнал се у дома, той обикаля всички Духовни Школи и светилища на полуострова, сред които и Меропа /Родопите/. На физически и духовен план тя отстои на цели 1,000 м по-ниско от своя царствен „Събрат”- Рила, чиито други известни имена са НИСА, КАУКАЙОН /Кавказ/ и ХЕМос, каго последното е породило редица недоразумения при тълкуването на написаното от Страбон, Теопомп и биографите на Александър Велики. Нека не забравяме, че тук се намират и изворите на „свещенният Ибър”, превърнал се в Х-Ебър по законите на санскритския правопис, който налага поставянето на „Х” пред всички сакрални понятия. Друг тракийски народи я наричат МАРица /с ударение на първото „а”/, което значи „Слънчевата” река. Не случайно именно нейното име се споменава във връзка с убийството на Учителя Орфей, извършено от служителките на мощния антагонистичен култ към Луната и Сатурн, които не могат да преглътнат неговата измяна към старите вярвания в региона.                                       

     Евмолп, Музей, Лин, Олен, Тимарис, Амфион, Евмел Бакхид и много други светила на световната култура са Пеласго-Траки. Лидиецът Павзаний споделя: -”Аз съм чел поеми, че Музей е можел да лети – това му било дар от Борей.” Впрочем, Борей също не е име, а - титлата ВЕРЕН /„ДРАКОН”/, зад която се крие „каймака” на Рилското Светилище. Както не не може да е случайно близкото звучение между ДРАКон и ТРАКия! В Източната Езотерика „Алфата” на съзвездие „Дракон” е ТЕН /ТИЕН/ или ТЯН, което е синоним на СВЯТ!                                          

    Но, нека се върнем пак към Пеласгийската Писменост от един текст от о-в Самотраки, който не е на гръцки”, въпреки, че е писан с „набедените” за гръцки букви. Инж. Емил Живков пише в материала си „Траките са Българи” следното: -„При разкопки след втората световна война американският археолог К. Леман открил на о-в Самотраки надписи, които определя като „тракийски”. Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания изписани върху тах. Какво било очудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях се съдържа българската „кирилска” буква „Б”....Наличието на „кирилска” буква в „тракийски” текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера /о-в Санторини – б.м./, които съдържат подобни букви „Б”.”   

    Трябва да се знае, че в гръцкия тя липсва и е заменена с „Вита”, затова пък я има в далекоизточната КИРИАЛИ, с която са си служели Кушанските чиновници в царските дворци на Стара Велика България /Идел/ и федеративния балкански Улаг /Влашка/ Булгар. Казва го Ал Масуди: „Жителите на Манкир – столицата на Балхара, говорят език наречен К и р и а л и” и така поставя всичко на местото му, защото е знайно, че Константин философ – Кирил получава това име малко преди кончината си в Рим, където приема Католицизма.   

      Подобен случай като горния имаме и при надписа върху златният „Пръстен на Ролистен” намерен в с. Езерово, към който нашите южни съседи също имат претенции. И при него текста е написан с ИНТЕРНАЦИОНАЛНАТА ПИСМЕНОСТ на целите Балкани, използвана от всички тукашни Пеласгийски Посветени!!! Дори е нелепо да се твърди, че от тях са се възползвали само гръцките, докато всичките им съседи са „проспали” този  епохален шанс. Както видяхме, те пристигат на нашия полуостров от първите колонизатори на новопоявилата се след-потопна суша!, но не възникват от „нищото”, а са онаследени от класическите Атланти – А/р/КАДЦИТЕ. Самите ГРАИ /Гърците/ се появяват в тази част на света около VII – VI столетия пр.н.е. и се вклиняват „като нож” между, дотогава, еднородното Пеласго-Тракийско население. Има много причина, сега те дипломатично да премълчават този период от миналото си, но има и нещо подозрително в това, че целият свят ги нарича „Греки”, а само те се самоназовават „Елини” - малоброен тракийски клон, заселил се в Тесалия.    

     С Руните - вариант на пеласгийските писмена, е изписан един доста дълъг текст, познат като „Ситовския надпис”, в чест на който целият източен дял в землището на това родопско село е наречено КУНли-ГОР /”Гората на буквите”/, защото на старобългарски РУНИ е КУНИ, а КУНИГ - Писменост, т.е - КНИГА! Той е част от архаичното светилище ЩУТГАРД, преиначено от ЧУТ-град /„Великанския град”/, който е един от най-импозантните, но почти неизвестни мегалитни паметници у нас! В обширна статия за РУНИКА БУЛГАРИКА, поместена в бр. 20 на списание „Авитохол” Райко Сефтерски изрежда и други „рунически текстове от Бесараби, Мурфатлар, Крушево, Чукурова, както и надписите върху съдовете от т.н. „Над сент Миклош” в Трансилвания/Румъния/. Към тях младият Илко Стоев добавя и тези от Крепча и Равна, като предлага и единствения за сега приемлив превод на мистериозните ситовски текст, разпределен в две изречения:

     -„Най-горе са Иисус, Духът и Пресветият Бог, изгряващото Слънце денем и Юпитер нощем са в небето, повярвайте!

     -Поддържай всеотдайно божествения лъв: да бъде!”

       Аз съм горещо убедена в точността на този превод, защото съм виждала в гробището на Ситово Богомилски надгробни плочи, които съвсем „се връзват” със смисъла в горните изречения, изразяващи доктрината на това могъщо духовно движение. Та, случаят с Илко Стоев е още едно доказателство, че „всекиму се дава толкова, колкото може да понесе”!

       Според Р. Сефтерски писмените знаци върху „Черната плоча” открит в един от „Великанските гробове” в Баташко – Доспатския район, са „Арамейско-Манихейски” сходни на арабските, което дообогатяват нашето разнообразно духовно наследство. Към него трябва да отнесем и ТАМГИте /Родовите печати/.

     В „Кратила” Платон признава: -„Елините са заели много имена от чужденците /разбирай – Пеласгите б.м./. Те са по-стари от нас...” Става дума за суфиксите ИНТ, ИС, АС и ОС, които са в употреба и днес, като за Пелесгийски могат да бъдат признати всички думи, съдържащи архаичните букви ТИТА, КСИ и ПСИ.

      В „История на Армения” е записано, че „на базата на акадския клинопис Витините /Траките Бютини – б.м./ създават своя специфична писменост.”, които после пренасят в северо-западните предели на България, където  има проход Витиня, тече река Ботуня и т.н. За съжаление медиите затриха цялото диалектно богатство на България, а състоянието на фолклорното е още по-плачевно. А те свидетелстват за етническото разнообразие, възникнало вследствие сливането на остатъчните Пеласги с представителите на младите Траки, което, сам по себе си, прави смехотворни всякакви намеците за „малокултурност”! Същото твърди и забележителният родопски книжовник и етнограф Стою Шишков, който започва книгата си „Помаците в трите български области Македония, Тракия и Мизия” със следните слова: - „Историята не познава в Европейския материк друга страна, в която през далечните минали времена да са кръстосвали и минавали толкова разни народи, както това е ставало изобщо в Балканския полуостров, а особено в неговата по-голяма севена половина между Карпатите и Егейско море от една страна, и Адриатическо и Черно морета от друга.”

    Във връзка с ТАЙНОПИСА на Арийските Посветени, който Г. Раковски нарича САМы-СКРИТы, искам да вмъкна любопитната подробност, че Браминът ПАНИНИ, който през V в.пр.н.е. създава основите на неговата граматика, е бил родом от град БАЛХ – столица на държавата БАКТРИЯ на БОЛХИКИТЕ, т.е - БОЛгарите! Моето лично мнение се отличава от това на нашият голям ерудит, защото в Романските езици САН и днес си е „СВЯТ”, а СКРИ/п/Т - „ПИСМЕНОСТ”, което се превежда като „Свещенните Писмена”. Същите наричат Атлантида ШВЕТА-ДВИПА – „СВЕТлият /Белият/ остров”, което се пренася и върху ШВЕция.

     Езиковедите са единодушни, че „вавилонският език” е базиран изцяло на Акадския, но без да имат представа кои са били въпросните А/р/КАДЦИ, докато в Китай чудесно знаят и се гордеят с Предците си Туранците – Атланти, и знаят, че те са „писали книги”! Египтяните са обожествявали своите МЕДУ НЕЧЕР /Свещените Йеро-глифи/, подарени им от „Господарят на Отвъдното” – Ану-БИС, чието име подозрително прилича на това на БЕСите!!! В Индия, със същата висока чест натоварен бог Шива – Богът на „Материалния Свят”.

     Недолюбваният от историците заради своите „странни” твърдения Страбон пише, че „Баските са разполагали с „документи писани преди Потопа”, което е много близко до ума, защото те също спадат към „Децата на Морето”.

     Техните източни съседи - Етруските са ползвали също универсалната за цялото средиземноморие писмена система, чийто създател те наричат ТАГ /явно ТОТ/. За казаното свидетелства един керамичен „Петльо” намерен във Витербо /Италия/, върху който, като на шега, някой е изписал всичките двадесет и шест знака на финикийския Алфа-вит. Той има няколко различни щрифта, како различията между тях могат да се видят върху едни златни пластини, което, от само себе си, подчертава сакралността на тяхното съдържание.

     По принцип, всяка писменост отразява човешката душевност в определен исторически момент, затова тя еволюира заедно с нея. Д-р Щайнер също споменава за „един вид човешки праезик, който е бил еднакъв по цялата земя” и добавя: ”...през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес....През Атлантската епоха хората чувствали всички външни впечатления така, че душата, която искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешен подтик към образуване на съгласните – шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом. ...Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб и радост, или това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци.”

   Не само речта, но и архитектурните стилове са продукт на нашето еволюционо ниво. През преходния между двете раси период става подмяната на претрупания ИОнийски стил на Лунопоклонниците със строгия ДОРийски стил, който променят облика на всички големи търговски и културни центрове на епохата. Много е важно да се знае, че те не са „гръцки градове”, а такива с интернационално население, сред което са живели и гръцките колонисти, чийто брой, в повечето случаи, е бил по-незначителен от другите граждани. Така новият модерен Арийски архитектурен стил променя изцяло облика на градови като Ефес, Милет, Клазомена, Пергам, Книд, Палмира /оазиса Тадмор/, Петра, Одесос, Берое, Пулпулдева и други. Въпреки, че всички те битуват под общия знаменател на „елинизма”, това в никакъв случай не ги прави по-малко карийски, лидийски, мидийски, фригийски, пеласгийски и т.н. Тази щампа е в еднаква степен несериозна и ненаучна, за което свидетелства и очевАдния пример с Мавзолея в Халикарнас /Бодрум/. През ІV век пр.н.е вдовицата на МАВЗОЛ - сатрапа на ХалиКАРнас, посвещава на паметта на  съпруга си импозантен надгробен паметник, признат още навремето си за едно от „чудесата на света”. Този архитектурен шедьовър е бил съграден през периода 369 – 351 г.пр.н.е. от двамата Посветени - Питеос и Сатирос, които украсили стените му с великолепен фриз с размери 40 Х 30 м, наречен… „Битката на Амазонките с Гърците”. Тъй като вече стана ясно кои са били тези храбри жени, факта, че воюват именно с гърците, би могло да се тълкува като….чиста обида, но, както се оказва, повечето „културалази” не са наясно нито с едните, нито с другите. От два века насам феновете на Чарлз Дарвин провокират здравия човешки разум и разсмиват интелигентните хора, но, за съжаление нанасят сериозни щети в съзнанието на онези сред нас, които нямат особена слабост към „излишните” въпроси, а само – към битовите.

   Вече многократно се срещнахме с ПИТеос, тоест – ПИТонът, синоним на ЗМИЯ – Посветен! Същото се отнася и за САТИРос – САТИРЪТ /Жрец на САТурн!/, които в никакъв случай не са били „непобедимо балканско племе”, а „Каймака” на Рилската Духовна Школа. Самото САТАР произхожда от авестийското ЗОАТАР и означава ЖРЕЦ! Така разбираме, Мавзолея на този КАРийски владетел е бил изграден от двамина вещи „Хора на Знанието”, вложили в пирамидалнаната му форма всичките си познания по Космогония.

    На Балканите САТиРИТЕ са запомнени като Велики Учители и Лечители, но преди всичко, те са били „Ловци на Души” /на Последователи/ като каквито са представени и Христовите Апостоли от „Новият Завет”, наречени „Рибари”.

      Първожреца на Атлантското Бяло Братство е носел титлата МЕЛХИ-СЕДЕК – „МИРО-НОСЕЦЪТ”! Небесните йерархии и Те са ръководели мъдро духовния живот на Лемурийци, Атланти и „Героите” - Скитите, Баските, Етруските, Пеласгите, Ахейци, Финикийци, Карийци, Ликийци, Египтяни, Колхи, Етиопци и т.н. От техните среди се излъчвал и съответният владетел. Освен „Господари на расата” съществуват и „Господари на народите”, под чийто контрол са параметрите на даден етнос във всеки един исторически момент. Още в Отвъдното ТЕ /или самата Душа, ако е достатъчно напреднала!/ решават кой къде е най-добре да се прероди, за да може да усвои онези житейски уроци, от които има най-голяма нужда за своята еволючия. Тъй като в програмата на Карма няма „случайни” процеси, на различните народи трябва да гледаме като на „специализирани паралелки”, в които попадаме по необходимост!!! Този факт трябва да ни прави много толерантни едни към други, дори защото всички заедно ние всички заедно съставляваме космическия организъм на АНДРО-ГИННА АДАМ  КАДМОН, чиито органи функционират в пълен синхрон! Той представлява Небесният Модел на Земния ЧОВЕК, с перфектно устроеното физическо тяло, в което всеки орган изпълнява своята конкретна функция, между които не може да съществува съревнование или завист, защото подобен дисонанас би предизвикал заболяването му. Така че, според Вселенския Закон „Каквото горе – това и долу”!, всички международни крамоли и войни, омаломощяват енергетиката на цялото човечество, а не само воюващите страни.

   За целите на Просвещението Великите Учители са създали Притчите, чрез които в достъпна форма се разказва за безсмъртните Герои от миналите времена и се внушават поуките от техните постъпки. Към това неоценимо духовно наследство спадат и специалните музикално-сценични произведения, епоси и песни, които са били изпълнявани по време на традиционните празници на Боговете и на Природните сили. Всички поколения АЕДИ, РАПСОДИ и ОМИРОВЦИ – тези „Ходещи хроники”, също са произлизали от средите на Посветените.

     Възникнали още по време на „богуването” на Пан, Музиката, Словото, Писмената и стихотворството са били онаследени от почитащите неговият „Син” Кронос /Сатурн, Анубис, Адонис, Сабазий, Шива и др./, а после дошъл реда и на неговият „Внук” - Бел /Ваал, Пер, Пел Пул, Зевс и т.н/. Пан е изобразяван винаги с „кози” крака, а двуцевната Сиринга, на която свири го превръща в „Господар на Този и ...Онзи Свят”, защото Живота и Смъртта са двете Лица на Битието! В целият архаичен свят този ПРА-ДЯДО на останалите небесни обитатели е честван през преходния месеци - Февруари, когато Зимата = Смъртта, постепенно отстъпва своите позиции на Пролетта = Живота. С него са свързани и КУКерските игри, чието име име е видоизмененото ГОГ - на атлантски - „Великан”! Основният атрибут на тези празници е Маската, символизираща двояката същност на Душата, пребиваваща Тук и – в  Отвъдното. Самият жанр ТРАГедия възниква от песните изпълнявани на тези сакрални февруарски празници и са пряко свързани с Козела /тотемното живатно на Пан и Сатурн/, който и до днес в Гърция се нарича ТРАГОС. Върху доста керамични съдове са изобразени сцени от музикално-сценични представления, преливащи от веселие, а разнообразните музикални инструменти, свидетелстват за обичта на нашите Предци към това изкуство, чието основно предназначение е да лекува и въздига Душата, а не - да създава шум, както е в повечето случаи в нашето съвремие. Всичко, казано за Словото, важи с пълна сила и за Музиката, но когато некачествена музика е съчетана с пошъл текст, ефектът е разрушителен...на клетъчно ниво!

   Другото дълбоко заблуждение наложено от западните историци се отнася до възникването и разпространението на ФИЛО-СОФИЯТА /„Любо-Мъдрието”/, която е превнесена на Балканите от Мала Азия! През VII – VI векове пр.н.е се наблюдава постепенното излизане от анонимност на по-изявените Жреци, които се легализират вече като Мислители. Такъв е случаят и с финикиецът Талес /647-547 г.пр.н.е./ от знатния род на ТЕЛИДИТЕ. В родния Митет той открива свое Духовно Училище, чиито възпитаници са Анаксимандър, Анаксимен, за които няма никакви сведения, че са били гърци. Но Талес не е бил само философ, а един от най-ярките математици на древността, заради което е запомнен като „Баща на ГЕОметрията”! Персийската окупация на средиземноморието прогонва от родните им места всички онези, които отказват да приемат Заратустризма. Както Питагор, всички те се отправят към съседна Европа. От Клизомена в Атина пристига Анаксагор /500-428 г.пр.н.е./, който става Учител на Сократ и Еврипит, заради което е признат за ДОАЙЕН на европейската философия!!! Ако забелязахте, имената и на тримата възпитаници на Талес започват с представката „Анакс”, което, явно, на някой малоазийски диалект означава „Змия”, тоест - „Човек на Мъдростта”!

   Но, не само Мъдро-любието, а още сума-ти други цивилизационни достижения ние наследяваме от нашите СЪБРАТЯ от Мала Азия, затова няма защо да си позволяваме да гледаме на тях някак…„отвисоко”... Във връзка с казаното ще цитирам един текст от 1627 година, че „Перси и власи и блъгари едино сут е все те на ету землю пришелци”. Разбира се, от „научна” гледна точка, той звучи доста „налудничаво”, затова пък е верен!!! Спомнете си твърдението на д-р Рудолф Щайнер, че всички Арийци сме „Деца на Зевс”, а Той никога не е демонстрирал по-специално отношение към някое от тях. По-скоро, ние сме си присвоили тази „привилегия”! Сега, новият Дух на Времето - разкрепостеният „Водолей” ни призовава да търсим, и да открием, всички онези ценности, които ни обединяват, а не – които са ни разединявали през кървавата „Кали юга”. На тази цел служат откритите след 1914 година радио, телефон, телевизор, Интер-нет, чиято основна функция е да СВЪРЗВАТ хората от всички точки на планетата. В този смисъл, правилната интерпретация на Миналото, ще ни помогне да се ориетнираме по-добре в Настоящето, за да облекчим процесите на бъдещата ни интеграция. При това, нямам предвид просто глобализацията, а ОСЪЗНАТОТО БРАТОЛЮБИЕ, което е главната повеля на нашето Време. Само така човечството ще заживее в СИнархия, която е обратното на А-нархията, в която тънем сега. За целта, науката История, чиято Муза КЛЕО се оказа най-обруганата сред своите „Посестрими”, ще трябва да заеме достойното си място сред ТОЧНИТЕ науки, а не да се прави на „хуманитарна”, защото всичките й досегашни проявления са доказано АНТИ-хуманни! Прави шокиращо впечатление, че тя е тласкана напред не от своите „начетени” кадри, а от хората със съвсем „далечни” дисциплини, като математика, физика, геология, биология, астрономия, оптика и т.н. За най-прост пример служат египетските Пирамиди, при които, дори очевидните факти и математически доказателства са оспорвани от…гилдията на археолозите, които трябваше отдавна да са обяснили на хората предназначението на тези перфектни ЕНЕРГИЙНИ АГРЕГАТИ, а не да ги залъгват с несъществуващи „фараонски погребения”, или да оплакват съдбата на отрудените роби, които са ги строили...                

     МИТОЛОГИЯТА на Атлантите, отразява изцяло тяхното „приказно”, т.е. – асоциативно мислене. На нас те ни се струват доста мъгливи, защото се опитваме да ги тълкуваме чрез сегашното си размътено РАЦИОНАЛИСТИЧНО съзнание, затънали до гуша в КОНКРЕТИКАТА на нещата, която доминира над ДУШЕВНОСТТА. Просто Предците ни са боравели само със СИМВОЛИКА, чиито ключове ние сме загубили отдавна. След гибелта на Атлантида, само за някакви си 10 – 12 хилядолетия човешката Мисловност претърпява такива колосални промени, че в момента ТЕ и НИЕ приличаме на същества от две различни планети и това че не ги разбираме, не ни дава никакво право да се гаврим с тяхната памет, защото в „Библията” пише, че ако искаш да живееш дълго и добре, трябва да уважаваш своите Баща и Майка!

   Самата подмяна на Посейдон и Клито със Зевс и Хера /респективна Бел и Ки-Бела/ подсказва новата задача, стояща пред Бялата раса – усвояването на логичното мислене и развитието на Само-съзнанието!!! Втората компонента някак изостава, докато първата сме усъвършенствали до такава степен, че повечето ни съвременници причит на ...добре курдисани роботи. Но, програмата на следващата – СВЕТЕЩА раса налага да издигнем нашето Само-съзнание до СВРЪХ-Съзнание, което ще стане, в голяма степен чрез...завръщането ни назад към Приказките!!! Защо? Ами, дори защото практически няма съвременно техническо достижение, което Лемурийските и Атлантски Посветени да не са познавали и използвали, а тъкмо обратното! Не бива да забравяне, че за разлика от нас, те са били на „ти” и с Космичните Сили, докато ние познаваме някой и друг Земен закон, което не ни попречи да се обявим за „господари на Природата”, и това при положение, че се задъхваме в „бетония и пластмасов рай”, който сме си насътворили. По-смирените и мъдрите сред нас, си дават ясна сметка за забавната гледка, която представляваме в очите на по-развитите Космични цивилизации с отчаяните си напъни „да остановим контакт с извън-земни”, което искаме да стане чрез тенекиените ни ракети и сувалки....Лично аз се смях от сърце на на „висшето прозрание” на един „голям” физик, че „най-вероятно има нещо по-бързо от светлината”. Има, разбира се и се нарича ВИДЕЛИНА! При това, то не е само едно „НЕЩО”, а са много такива, но, за съжаление, те са невидими за физическите очи, които са пригодени само за земните условия.  Както казах, Вселената добре разбира пубертетските ни напъни да изглеждаме интересни и значими, обаче това си остава за наша сметка...

   Още със зараждането си материалистичната Астрономия се отрича от своята Майка – Астро-логията /”Звездо-знанието”/, затова ми е странно, че продължава да си  служи с всичките нейни „митологични фантасмогории” като, например, „Циклопа ПЕРСЕЙ”, спасената от него АНДРОМЕДА, нейната „Майка” КАСИОПЕЯ и всички останали персонажи, които са все... класически Атланти! Персей е „Дядо” на Херакъл, който пък е най-древният архетип на Слънцето в нашия край на света, а неговите „Подвизи” съответстват на преминаването му през дванадесетте зодиакални знака. В „Нагоре по Спиралата” споделих предположението си, че, най-вероятно, тази легенда има отношение към най-древния Зодиак на Европа, а години по-късно видях едно оригинално изображение върху мозаечния под на една „римска вила” в Гърция, където името на Херакъл беше заменено с неговите царски атрибути - Сопата, Колчана със Стрели и най-вече – Лавровият Венец на ПОБЕДИТЕЛ! В Семитската /Акадската/ традиция последният е заменен с  „Косите на великана Самсон”, а в Християнството – от „Трънения венец” на Иисус. На въпросното изображение всичките дванадесет „Подвизи на Херакъл” бяха номерирани с финикийски букви – А, В, Г, Д и т.н, а ХI-ия и ХII-ти знак /”Водолей” и „Риби”/ - със съчетанието АИ и ВИ. Огромната ми радост от видяното се удвои, когато в сайта на г-н Спас Мавров попаднах на неговата книга „Пътят на пробудената душа или астрологията на Траките”, в която нашият сънародник корегира „гръцката” Митология, като поставя „Херакловите геройства” по техните истински места. Така на зодия

     1 – Овен съответстват Кобилите – човекоядки,

     2 - Телец е                    Критския Бик,

     3 – Близнаците са       Златните ябълки на Хесперидите /Музите на Мъдроста/,

     4 – Рак                         - Улавянето на Елена – С-елена /Луната/ - господарка на този знак,

     5 – Лъв си остава        „ Немейският Лъв”,

     6 – Дева е                     „Колана на Амазонката Хиполита”,

     7 – Везни                     - Еримантския Глиган,

     8 – Скорпион              – Лирнейската Хидра,

     9 – Стрелец                 - Обстрелването на Стимфилските птици /гъски/,

    10 – Козирог                - Победата над Цербер – един от Пазачите на Отвъдния свят,

    11 – Водолей                - Почистването на Авгиевите обори /чрез мощна водна струя!/ и

    12 – Риби                      - Червените Крави на Херион.

      Ето още една ярка проява на висша интуитивност, озарила един друг „лаик”, за да направи подобно важно откритие. Не случайно в езотеричните среди г-н Мавров е известен като КОЛОБЪРА, пък и външно прилича на такъв. Този, на пръв поглед,  парадокс, може да се обясни така - много наши съвременници, които в предишните си животи са били свидетели на определени събития или дори - техни двигатели, сега, след векове, срещайки се с техните изопачени тълкувания, реагират напълно подсъзнателно и те го тласкат към Историята, към която в училище едва ли са проявявали особен интерес. Същият механизмът действа и при нестинарите, които са хора, преминали през древните Посвещенията на Огъня, а през този живот просто „си припомнят” как да увеличат трептенията на своето тяло, за да неутрализират неговата температура. Казаното се отнася и за всички истински екстрасенси, защото  виждаме, че тази дарба спохожда хора „съвсем чужди” на Науката и затова те признават, че дори не могат да обяснят как помагат на другите хора. Но, Небето отдавна е доказало своето чувство за хумор, но и всекиму знае, че „по-лесно се пише върху чист, неизцапан лист хартия”. Ето в какво се състои огромното преимущество на „лаиците”, които напоследък така изнервят „научните среди”. Просто, тяхното съзнание не е размътено с предварителни чужди нагласи и „категорични умозаключения”, а и не бива да забравяме и Христовата препоръка „Бъдете като децата”!, което означава да пристъпваме към всичко ново и всеки Ч И С Т О С Ъ Р Д Е Ч Н О и Н Е П Р Е Д У Б Е Д Е НО!!!  

     Нека сега пак се върнем към огромната популярност и почит, на които се е радвал „гръцкият” Херакъл през античноста! В иконографията неговата „лъчиста” същност е дебело подчертана от Лъвското му наметало, а за господстващата позиция свидетелства Сопата, която е първообраз на Жезъла. Митовете описват  трагичната кончина на Херакъл, предизвикана от коварната му съпруга Деянира, за което събитие се разказва и в библейския разказ за Самсон и Далила. Възможно е зад това „предателство” да се крие някакъв Слънчев катаклизъм, а защо не, просто, затъмнение, което, както и да го погледнеш, си е „измяна” на…Луната спрямо нейния царствен Съпруг / Брат.

     Препрочитайки биографията на Елена Блаватска от Мери Нийф поподнах на безценна следа за „великите подвизи на ХЕРИ КУЛА”, преведена от голямата теософка като „от слънчевата фамилия”, защото на пра-древният индийски език на „Пураните”, Кула се оказва „фамилия” /в смисъл - Последовател!/, а Хери е самото Слънце.       

    При нашата раса неговата водеща рола нараства още повече, като името Х-АРКул-ес става М-АРК, което на зендски език е КОН. Та, ето, кой се крие зад стотиците изображения на ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК, който галопира към… своя Залеза /Запада!/ Ето защо писах, че той е истинският Крали МАРКо, превърнат от апологетите на „Православието” на Свети Георги.         

    Много интересни астрологични персонажи са и „Седемте Плеяди” - МАЯ, ЕЛЕКТРА, АЛКИОНА, АСТРОПА, ТАЙГЕТА, КЕЛЕНА и МЕРОПА. В Атлантската Митология Мая, Келена и Електра са „Майки” на едни от най-прочутите „Герои” на онези бурни времена, а на други две са кръстени най-високата планина в Пелопонес - Тайгет и днешната Родопа, която преди това е била Меропа. Според Омир МЕРОПС пък е бил цар на малоазийския град ПЕРкота, което означава, че името е било разпростанено и при двата пола. В Езотериката съзвездие „Плеяди” е известно с това, че при нас оттам са пристигали едни от най-великите Благодетели на човечеството, за да подпомогнат нашата еволюция, а латиноамериканските МАИ твърдят, че звездата АЛКИОНА е „Ретранслатор” на енергията от Центъра на Вселената! От тези няколко примера може да се съди, че останалите „митологични персонажи” също не са плод на нечия развинтена фантазия, а олицетворение на конкретни небесни обекти или строго научни факти. В този смисъл, д-р Ст. Гайд пак напълно основателно твърди, че сред древните послания няма нито един случаен текст, камо-ли - битовизми или...пошлости! Например, в мита как „Тантал убил и сварил собствения си син /или племенник/, за да го поднесе като угощение /курбан/ на боговете”, се има предвид не някакъв канибалски пир, а конкретно Посвещение. Впрочем, този сюжет също се дублира в „Библията”, като разказа за Авраам, който, едва не обезглавил сина си Исаак в угода на Бог. Всички тези аналогии, а такива – колкото щещ, потвърждават  единния произход на всички древни сюжети. В случая с „варенето” на живи хора имаме чиста символика, защото един „сготвен” вече Посветен е човек, надраснал битовизмите и е /с/ГОТОВ да служи на по-висши идеали, докато обикновенният си остава все така „суров”. Не случайно в Индия хората минали през Повещенията са били наричани „Два пъти родените”!

    Ако вникнем в несправедливо омаловажаваните от нас „народни приказки” „по детски”, ще можем да извлечем от тях истински съкровища, във всеки случай, не по-малко безценни от керамичните или метални артефакти, с които така се гордеят световните музеи и частните колекционери.

   Кой знае защо, моят любим атлантски персонаж – Сфинксът продължава да е свързан предимно с Египет, въпреки предостатъчния брой негови изображения открити в Африка, Азия и...южните Балкани. В съвременният гръцки глагола „сфинго” означава „притискам” или „притеснявам”, което е далечно ехо от задължителният „приемен ИЗПИТ”, полаган от всеки кандидат за Ученик при постъпването му в Духовната Школа – нещо, което и тогава, и сега, е свързано с предостатъчен стрес. Но, трябва да се знае, че Сфинксът е Жена наречена КОБА, от което произлиза и нашенската Про-коба = пред-сказание! Та, основният въпрос, с който ТЯ „притискала” съответният младеж е бил: -„СТРАННИКО, КОЙ СИ ТИ?” Как да не се изпотиш! Колцина сред нас са наясно с този отговор? По този повод великият ливанец Джибран Халил Джибран признава: -”Само веднъж не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм...” А знаете ли кой е правилният отговор - „НИКОЙ”!, защото Небето се ангажира с обучението само на човек, който или доброволно се е смирил, или, както се изразяваме сега „Живота му е смачкал фасона”, което означава, че ЕГО-то му е претъпено. Впрочем, същият поет казва още нещо, което има пряко отношение към темата на тази книга - „Никой човек не може да ви открие нищо освен това, което дреме в полусън, заложено във вас.”

    Всички аспекти на атлантското и пеласгийско изкуство се отличават с обезоръжаваща конкретност и...безхитростност, затова интелектуалниченето, с което така сме свикнали да кокетираме, затваря и най-дребните пролуки, през която михме могли да надзърнем в техния приказен свят и ни отдалечава още повече от техните чисти и простички послания.

    Тази угаворка приляга напълно към ПАНТЕОНА на нашите Предци, който е еднакъв в целия свят, като отликите са само в различните названия, титли или прякори на боговете и богините. Например – в далекоизточният и шумерски Понтеон „нашенският” УрАН е почитан просто като АН /Небето/ или Мъжкият Принцип, който и до днес е наричан ЯН. Неговият антипод ИН - ГЕА в Мала Азия е КИ/н/. В „Джагфар тарихи” пише, че ТУРан-БИЙ е била една от най-почитаните Богини на волжките българи, а тя е …”женската на ТУРа” – Кравата или…Луната! Обичали са я и Етруските, защото в римският музей „Вила Джулия” се пази една стомна, върху която пише нейното име. Гръцката Афродита за Апенинците била Венера, в Мала Азия тя е тачена като ИН-Щар – „Богинята – Звезда”, а у нас – като „ДЕНница”/„ВЕЧЕРница”. Този пример доказва, че БЕЙ не е „турска”, а още – шумерска дума със значение „Господар/ка”.           

     След арийското настъпление в Предна Азия, Акадският Адду, Аддад, Адонис и Тамуз се превръща в Те-Шуба, Сабаз-ий, Сава-От и т.н, без това „ни на йота” да се отрази на функциите му на „Бог на Смъртта и Възкресението”. В неговият антураж срещаме Кучето КЕРБЕР /Цербер/ и НЕМЕЙСКИЯТ ЛЪВ, който побеждава Херкулес.

     В многонационалната Римска империя Зевс /Бер, Пер, Пул/ получава името Юпитер, съставено от ЮУЙ и ПАТЕР, тоест - „Главният Баща”! Това име е заимствано изцяло от ИДЕЛците, които го заселват на няколко вълни и от които той получава и своето име ИТАЛия. I Y I – „ограденият ЕВДИАК”, както го нарича Христо Маджаров в „Големият заговор Срещу Българите”, се среща и у нас, както и у западните ни съседи. Той означава „Закрилник” или призива „Упази, Боже!” и е свързано с ЕДНОБОЖИЕТО на Тангриското население на Балканите, преди да бъде насилствено похристиянчено.                  

              Атлантите са персонифицирали множество чисти абстракции като, например, „Победата”,

         „Справедливоста”, „Съдбата”, на които се е  гледало като на одухотворени същества.

              В Гърция и Етрурия малоазийската Ана-ИТ /Луната/ е наричана Минерва, т.е. - Мана –

           ЕВРА или ЕВРОПА. В нейните Мистерии важна роля са играли Жриците – С-Елени и

           Менади или, по-точно - МАНАди – „Служителките на Майката”!

    Една от функциите на главната шумерска Богиня ИНш-ХАРА е била да бди над спазването на дадената дума или обет, заради което е заслужила епитета „Справедливата”, а, както знаем, със същите отговорности е била натоварена и „гръцката” ХЕРА, превърната от тях в ревнивата и отмъстителна „Съпруга” на „разпасания” Зевс. Та, ето как всеки народ е  придавал на своите богове чертите, характерни за собствения му морал.

     ПЕГАС, трите ГОРГОНИ /Отмъстителки!/ и въздаващите справедливост ЕМЕНИИ /свързани пряко с НЕМЕЗИДА /Съдбата, Кармата!/, МНЕМОЗИНА /Мировата ПАМЕТ/, ТРИТОНИТЕ, ОКЕАНИДИТЕ, КЕНТАВРИТЕ, МОЙРИТЕ, НИМФИТЕ, СИРЕНИТЕ /земните Съблазни/ и други „митологични персонажи” са били почитани от хора, които са живяли в пълна хармония с тях и Природните сили, и затова и насън не би им хрумнало да се изживяват като равни с тях, камо ли, като „техни господари”!

   Паралелите нямат край! Митологията представя Афродита за „Дъщеря” на Титанката ДИОНА, известна на Балканите като Дидона, Леда, Летона, Лада - „Майка” не само на Луната, но и на...Слънцето! Всички от рода й са ТИТАНИ - „Съпругът” Хиперион, „Леля” й Темида и т.н. Истинското име на нейният „Син” Аполон е АБА-ЛОН – „Баща на Същността” и затова той е бил покровител на всички Изкуства. Както видяхме, той е „Внук” на най-старата богиня на човечеството ФЕБА, ХЕБА или КОБА - „Блестящата” и пречиста Пра-майка на всички ни! Вече не се помни как се е наричал нейният храм станал ДЕЛФИЙСКИ след налагането на култа към Аполон - ДЕЛФИНА. Най-важния елемент от първичния култов център на ФЕБА е бил, и си остава, нейният Свещен Извор, без който няма нито един култов обект! Делфийският носи поетичното име „Дом на Водата”, която е един от четирите градивни елемента на Живота. Той представлява неголяма ниша продълбана в предвирително загладена стена, а този атлантски маниер е много често срещан и у нас. Всъщност, освен чисто култовите функции и обучението на бъдещите Приемници, някогашните  жреци са имали и други „странични” задължения, като посрещането и изпращането на потоци пилигрими от близки и далечни страни, дошли тук да намерят утеха и разрешение на своите житейски или здравословни проблеми, както и… опазването на хазната на съседните градове или цели коалиции, поверена им  заради тяхната почтеност. За тази цел са служели едни малки, здрави  каменни постройки с тесни врати, каквито, разбира се, би трябвало да ги има и у нас, но досега не сме се досетили за тяхното предназначение. 

    Титлата на Главната делфийска Жрица е била ПИТИЯ – пряко свързано с ПИТам, към които спокойно можем да добавим ПИТая, ПИТателен свързан с шумелският Ной - Ут-На-ПИЩим, ПИТон и т.н. Естествено, тя не е била една-единствена, а така са наричани всички поколения служителки на култа към светлоносците Феба и Аполон. Традицията ги представя за слепи, не защото са били незрящи, а защото, също като Киклопите и Аедите, техните очи са били затворени за  шарения свят на хората, а това е най-важното условие за поддържането на контакта с Невидимия Свят. Слава Севрюкова определя делфийските Оракули като  „фамилия от свръхнадарени люде с генетично обусловени способности”, защото и тогава, и сега, за развиването на психотронни качества се изисква не само дарба, а, преди всичко - воля и дългогодишна строга самодисциплина. Само така някои Посветени още преживе са ставали легендарни личности! В Митологията те са запомнени и като хора „разбиращи езика на птиците и другите животни” и умеещи „да се преобразяват в което си искат от тях”. Били са тълкували на сънища и други съдбовни знамения и т.н., което свидетелства за огромни познания по психология, медицина, астрология, математика, геометрия, химия, металургия или...която ви хрумне друга съвременна научна дисциплина. Нека повторя пак, че в древността всички те са били усвоявани комплексно! Избраните след стриктен подбор деца са се образовали в ГИМНАЗИИ и са тренирали в ГИМНастически салони. На тяхно разположение били Стадиона, Театъра, Храмовете и всички останали ритуални сгради в Светилището. Около известните у нас Асклепиони в с. Баткун /сега слят със с. Паталеница/, Глава ПАНега и в Кюстендил, също би трябвало да има помещения за обучение на подрастващите Хора на Знанието. В III том, стр. 13 на „Великите Посветени” Едуар Шюре цитира Друидския вариант на титлата Асклепий - АЕСК-ХЕЙЛ-ХОПА, като го превежда „надеждата за спасение се намира в гората”, което по сегашнему си е „БИЛКО-ЛЕЧИТЕЛ”!

    Акадското име на този „оздровителен бог” е СЕРАПИС, затова неговите „заведения” са известни като СЕРАПЕУМИ /”Дом на Змията”/. На юдейски, който си е чист СЕМитски, САРАФ все още означава Змия, преминал в нашия език като острия и покосяващ СЪРП! Един от най-прочутите „Серапеуми” на древността е действал в малоазийския град КНИД /точно срещу о-в Кос/, чието име пък се родее с други две български диалектни думи за змия ГНИДА и ГАД. Скоро прочетох, че някогашното име на с. Добърско в Разложка община е било ГНИДОбротско, а там има извор /яазмо/ с изключително лечебна минерална вода, та ето още един прочут нашенски СЕРАПЕУМ!                            

      Към Пеласгийските Светилища спада и впечатляващото по своите размери ЕЛЕВЗИНСКО светилище, посветено на Деметра /Диа-Матер – „Богинята – Майка”/, където са извършвани едни от най-значимите Мистерии. Твърдението, че е било съградено от ИКТИН /архитекта на атинския „Партенон”/ е несериозно, защото той е бил съвременник на Перикъл, докато пра-древният обект е съществувал още по времето на Атлантите и Пеласгите, така че, най-вероятно, през V век пр.н.е. той е бил просто основно реконструиран. Местните „Тайнства” възпроизвеждали мъките на Майката - Земя, търсеща своята „Дъщеря”, отвлечена от „Бога на Мрака”. В различните варианти на този трагичен разказ тя е Кора, Персефона, Прозерпина и т.н., като зад всички тях се крие нашата добра познайница Човешката ДУША и нейното небесно съответствие – Луната. Впрочем, тя се обособява като спътник на Земята още през Полиарианската епоха, откъсвайки се от първичната й лава. ТЯ, заедно със своят „похитител” Адонис /Кронос, Сатурн, Брахма и т.н./, който е „Повелител на безпощадното Време и Смърта”, контролират циклите на прераждания не само на хората, но и на всичко живо по лицето на Земята, затова са били обект на най-искрено страхопочитание през цялото човешко Минало. По време на самите Тайнства, Мистите /кандидатите/ са съпреживявали цялата скръб на отчаяната Майка и нейните перипетии в „Долния свят”, където тя слиза, за да измоли освобождението на  „Детето си”. В края на краищата, трогнати от горещите й сълзи, Богове решават ПЛОДОРОДИЕТО да зимува в мрака на „Долния свят”, а на пролет да се завръща „Горе” при нас, за да не секне Живота върху планетата. На тази цикличност е подчинена и Смърта на физическото тяло и Преражданията на Душата, затова в този „мит” няма дори случайна запетая! В един друг вариант се споменава „как през студените зимни дни, в мрака на подземния дворец на своят съпруг, Луната тъкала ефирно було с образите на всички живи същества”, разбирай – холограмите на Душите, на които предстои ново превъплъщение...

    Преденето и тъкането спадат към най-сакралните женски тайнства, затова не е случайно, че са смятани за „магични действия”, защото, докато мъжете са „вграждали” идеите си в някой строеж, жените са „втъкавали” своите в платно. Така че, навсякъде в митовете и приказките където става дума за хурки, вретена и игли, трябва да търсим намек за култа към Луната. Всъщност, именно Тя, а не Одисей, е главното действащо лице в едноименния епос, защото чрез безкрайното „тъкане” и „разтъкаване” на платното, Пенелопа дава време на своят „Съпруг” и Герой да преодолее стъпка по стъпка растоянието до храма в Итака, разбирай – техният Дом!!! В по-нови времена, този вечен сюжет е интерпретиран в приказката за Снежанка, която е отровената човешка Душа, която може да бъде събудена само чрез „живителната целувка” на Принца - Слънце!   

     На същия култ е посветено и прословутото „Пътуване на АРГОнавтите”, който достигат до сакралите Знания, изписани със Златни Руни след опасните перипетии съпътстващи всички Посвещения.

     Освен Евмолп, други прочути Първосвещеници в Елевзинския Храм на Деметра са били Диоклид, Келей и Триптолем. Кортежа на богиня ЗЕМЕЛА – Идийска е бил съставен само от фригийци, защото „житото се родило най-напред в тяхната земя”, та ето защо Тракия /Фригия/ винаги е била смятана за Житницата на България!                                                           

    Има един каменен фриз, върху който е изобразен един от гореспоменатите Първожреци в момента на Инициация от ръцете на Боигинята – Майка, а до него е „хвърката му колесница”, на която нататък ще се спра по-специално

    Гръцката енциклопедия „ДОМИ” /том IХ – 378 стр./ е посветила на Евмолп няколко пестеливи редове, от които за нас най-важен е израза, че е бил „Владетел на Елевзина”!!! Следва пояснението, че „виновник за неговата смърт е бил Ерехтей”. На страница 601 на същия том, Евмолп е представен като „Син на Посейдон и Хьони” /Снегът!/ - „Дъщерята на Борей”, което означава, че се е родил и живял в студена северна страна. По незнайни причини Хьони се отказала от своят „Син” и „Баща” му Посейдон го дал за отглеждане на своите „Дъщери” - Океанидите. Давате ли си сметка за древността на описаните събития, а оттам и за времето на възникването на Пловдив, защото Евмолп е бил негов цар и първожрец. После в текста директно ке казва, че „когато пораснал той заминал за Тракия – в царството ТЕНГИРИО” /с ударение върху първото „и”!/ и аз много държа да обостря вниманието ви върху това название, защото, нищо чудно, зад него да се крие най-старото име на нашия град, преди да стане ЕВМОЛПИЯ!!! Към горните сведения Херодот добавя, че когато атиняните нападнали Елевзина, „Жреците го извикали /Евмолп – б.м./ в помощ и той пристигнал като законен претендент върху нейната територия” и умрял в битката с Ерехтей, защитавайки подопечното си Светилище. Той е основател на династията ЕВМОЛПИДИ, която Е. Шюре определя като „жреци, принадлежащи към най-старата жреческа фамилия на Атика. Те наричат себе си синове на Луната”!!! Същият превежда името на Ев-молп като „ПЕВЕЦЪТ НА БЛАГОТВОРНИ МЕЛОДИИ”, което е по-точно, отколкото широко разпространеното „Сладко-Певецът”. Страбон потвърждава: -„Преди Троянската война Атика била завладяна от траките дошли с Евмолп. От него води началото си родът Евмолпиди”.

     В друг текст се споменава как „Евмолп спасил Херакъл от Кентаврите и...го научил да свири на китара”, а Павзаний уточнава, че „Синът му ИСМАР бил погребан в Атина”.  Така имаме сведения не само за Евмолп и неговото жреческо съсловие, но и по-интимни сведения за личността му.

     Нека сега пак се върнем към Предтечата ПЕЛОПС и неговият специален храм, който са му посветили ПЕЛасгите. Той се намира в северозападен ПЕЛОпонес в светилищната зона на ОЛИМПИА. Тук се пали ОЛИМПИЙСКЯТ ОГЪН, който в наши дни поема към града – домакин на поредните международни спортни игри. Един пролетен ден на 2009 година, група български интелектуалки от клуб „Епохата на Водолея” поехме натам водени от нашата сърцата сънародничка Благовеста Райкова от Габрово, която по пътя  подробно ни запозна с историята на това архаично светилище. Още с влизането в него впечатлява струпването на едно место на почти всички известни древни архитектурни стилове - като се почне от „Елинистичните” /каквото и да се крие зад това клише/, премине се през ФИЛИПИО-то, което Филип II подарява на Зевс в знак на благодарност за победата си през 338-ма година пр.н.е. над обединените гръцките градове, та се стигне до грандоманските Римски градежи. Мащабите на оригиналният Олимпийски СТАДИОН са направо смайващи, защото е побирал близо 40,000 зрители. Сред другите забележителности са местният ХИПОДРУМ, ЛЕОНИДИОТО от IV в.пр.н.е., кръстен на своят дарител от о-в Наксос, както и огромната ГИМНАЗИЯ /„Школата за младежи”/, по-голямата част от която сега се намира под водите на река Кладео. Диаметъра на колоните крепяли покрива на внушителния храм на Зевс е над два метра. Сега техните нанизи от сегменти се търкаля в подножието му, редом до три - четири метровите блокове на някогашните стени. Най-вероятно първият стопанин на този „Божи Дом” е бил самият Кронос /Посейдон/, а после го е наследил „Сина” му Зевс, за което свидетелстват дори жертвоприношенията на прасе, който е тотем на „Бащата”, а не на Гръмовержеца. Точно срещу него са остатъците на чувствително по-скромния по размери храм на Реа /Клито/, респективно – Хера, а между двете все още могат да се различит основите на ПЕЛОПИО-то. Дори самото централно разположение на този сравнително малък по размери храм, подсказва за огромното му значение за местното ЕОЛийско население. Твърди се, че той е най-старата сграда в комплекса, но аз мисля, че Храма на Кронос/Посейдон е бил построен още от Атланти – А/р/КАДЦИ, а после новодошлите „Морските народи” са предали допълнителния блясък на архаичното Светилище.

     Общочовешкото значение на Олимпийските игри се състои в ЕКЕХИРИЯ-та – Мирът, който бил задължителен за всички участващи в тях народи, които го спазвали стриктно по време на тяхното провежадне. Още в края на III-та година от предходната Олимпиада, към близки и далечни земи тръгвали вестоносци наречени СПОНДО-ФОРИ, които, освен поканата за участие, имали задачата да подканят и към „Свещенното Примирие”, което не се нарушавало докато и последният участник не се завърне в своята страна. Като се има предвид, че става дума за времена на непрекъснати битки и кръвопролития, разбираемо е, защо още с учредяването си Олимпийските състезания са се превърнали в Емблема на Мира! Маслиновият ВЕНЕЦ спечелен именно на тях е бил най-таченият трофей за всеки участник. Самото дърво, от чиито клони се сплитал венеца на победителя „бил донесен от Хиперборея /далечния Север/ от Херкулес”, който предал на своите Последователи ритуала по рязането на клонките и тяхното сплитане. През 394 година испанеца Теодосий обявява тези игри за „езически” и забранява тяхното провеждане и те са възобновени чак през 1896 година., На един хитроумен грък - Тимей му хрумва да ги номерира и представя пред останалия свят като „гръцки”, но всички факти сочат, че те също са ни ДАР от Пеласгите! Неговите сегашни сънародници пък свенливо пропускат името на инициатора и спонсора на съвременните игри - македонския милионер НИКОЛА АВЕРОВ от село Мецово /явно Мечково!/, затова в „Уикипедия” няма нито ред нито за него, нито за общочовешкия му принос.           

    Всички светилищни комплекси – в Делфи, Елевзина, Олимпия, Епидавър, Додона, Метеора, на о-в Делос, Самотраки, в Перперек, Свещари, Белинташ, Белоградчик, Мадара, Татул, Сакар и по другите Балкански земи, свидетелстват за завидно богатия духовен живот на Пеласгите. После Тракийците ги нагаждат според своите вярвания и изискванията на ритуалите си. Разбира се, новото по-ниското на ръст човечество внася и известни „подобрения” в тях, но това не се е отразило ни най-малко на техния статут на „Места на Силата”, заради което ги посещаваме и днес с надежда за утеха и релаксация.

    Освен грандиозни Пирамиди, масивни крепостни стени, обществени и частни постройки, Пеласгите са ни завещали и безчет предмети от злато, сребро, мед и бронз, сред които има и такива от неизвестни сплави, които се обясняват чрез…„палеоконтактите с извънземни”, защото няма как да бъдат свързани с „маймуните”. Разбира се, те са ни посещавали откак  съществуваме на тази планета, но това не ни дава право да омаловажаваме Знанията и Уменията на Земните Посветени. Някога те също са предприемали далечни космични полети, защото са познавали в еднаква степен както земната гравитация, така и силовите коридори на Небето. Тяхното подценяване също говори за степента на нашата зрялост! В „Доктора от Лхаса” Лобсанг Рампа споменава за летателните апарати за „местни” и междупланетни полети и още, че Лемуро-Атлантите /междинното звено между III и IV застъпили се раси/ провеждали с тях енергийни битки със своите врагове. Когато се разбрало, че Пангея /Лемурия/ е обречена, част от тях дори напуснали Земята – „някои от тях...завинаги”! – уточнява автора.

     В индийската книга „Виманика-Шастра” са описани няколко модификации летателни съоръжения - Вимани с техните съответни санкритски названия - TRIPURA, SHAKUNA и RUKTA VIMANA. Някои от тях се движели на електромагнетен принцип, при който противоположно завихрените енергийни полета неутрализират планетарната гравитация и изтласкват апарата в желаната посока.

    В друга книга - „Бходжа” пък са описани по-леки апарати, задвижвани с живак. Във „Веди”-те са наречени „Янтра”, докато „Янтра-чари” е...конструктор!  

    В контекса на казаното никак не бих се очудила, ако прословутата „Чудна КОНЯ бележита” от нашия фолклор се окаже... подводница, каквато, напълно е възможно да се притежавали онези истински „Деца на Морето”! Това предоложение бе провокирано от една египетска легенда „как един ден от водите на Нил изплувал РЕЧЕН КОН и убил цар Мена” /Менес/. Подобни сведения ни задължават да се поровим по-надълбоко в старите писания и вникнем по-задълбочено в техните истински послания.

    „Вече над сто години моряци от търговски и военни кораби съобщават за странни явления, ярки светлини и непознати обекти под водата” – започва редакционната статия на в-к „Мистерии на цивилизацията” от април 2004 година. Тя продължава с появата на „ограмно сребристо тяло” излетяло внезапно от водите на северния Атлантик, пробивайки триметровия лед, изхвърляйки го високо нагоре като „тапа”. Това се случило пред очите на американския изследовател А.Сандерсън, убеден привърженик на идеята за „наличието на нашата планета на високоразвита подводна цивилизация”. Още по-фрапантен е случаят с безпилотната платформа спусната в Марианската падина с иследователска мисия, която „била нападната от странни големи тела”, които с мощните си удари не само деформирали мощния й корпус, но и частично прерязали свързващото стоманено въже и едва не пленили екипажа...

    В „Махабхарата” НЛО е описан като „...град летящ, насочван своеволно като слънце засиял, ту в земните недра се спускаше, ту литваше в небесните простори, ту бързо стрелваше се, ту потапяше се във водата...”

    Затова, че досега не са открити летателни апарати от онези времена, показва колко старателно Майката – Природа ги е засекретила от нас. От друга страна, тях може и да ги има в някой музей, но ние дори да не се досещаме за предназначението им, какъвто е случаят със „земекопната машина” – ВАДЖРА, която от столетия „украсява” един от площадите на Катманду. Будистките монаси твърдят, че тя може да се задвижи с...”мисловна енергия”, което в никакъв случай не трябва да възприемаме като „празни приказки”, защото в „Отворените Двери” очевидецът Николай Рьорих описва постиженията на Тибетските Мъдреци,  с „волеви познания и телепатия на далечни разстояния, както и с магнитни токове и различни лъчи”!!!

    Впрочем, именно на базата на подробните описания на антигравитационните Атлантски летателни апарати немският конструктор Виктор Шаубергер създава немските НЛО от края на втората световна война. Някои от тях продължават да летят и днес, но на виделите ги се внушава, че халюцинират…

     В началото споменах, че импозантната платформа на храма „БААЛ-БЕК” /”Зевс-Господ”/ е била използвана от цар Нимруд като плацдарм за космични полети, но той не е бил единствен - по света има множество други подобни каменни съоръжения, отличаващи се със завишен радиационен фон. В този смисъл трябва да погледнем с „други очи” и на „вълшебното килимче на Аладин”, както и на останалите „фантасмагории” на Шехерезада. „Библията”споменава за междупространственото-транспортно средство МЕРКАБА /Мер-Ка-Ба/ или „Слънчевата Колесница, с която се е „възнесъл” Пророк Илия. Явно Иисус също е активирал своята Мер-Ка-Ба, та именно нейният блясък е „заслепила” охраната на Пилат и предизвикал оглушителния гръм на отхвръкналата каменната плоча на входа на гробницата му. Впрочем, никой не бива да подценява тайните познания на Кастата на Есеите, в чиито среди се е родил и израстнал Спасителя, защото те са неразривна брънка от световната Верига на Хората на Знанието!

     Върху един етруски паметник са изобразени два вида колесници, като Виманите са „крилати” и коренно се различават от  конските впрягове.              

    В йероглифен текст № 310 от Египет е записан следният диалог между един фараон и неговия служител, който го пита: -„Каква ладия ще ти бъде докорана? –„Донеси ми Летяща и Светеща!” – отговоря господаря , затова не бива да подминаваме нито едно от подобните безценни сведения, само защото не ги разбираме.

    Към завещанието си от 1890 година Фридрих Шлиман прикрепя едно писмо, с условие то да бъде отворено след определен срок. След неговото изтичане, внукът му Паул Шлиман го публикува във вестник „Ню йорк Америкън” и така светът научи за изумлението на прочутият археолог от някои непознати ни сплави, използвани от Пеласгите. Той споменава и за откритата в Троя през 1873 година ваза с финикийски надпис „ОТ ЦАР ХРОНОС ОТ АТЛАНТИДА”! Ето някои редове от самото писмо:     

    -„Една плоча от троянските ми разкопки съдържа съченение по медицина от египетски жреци за премахване на перде на око и на тумори на вътрешни органи чрез хирургическа намеса. Подобни рецепти намерих в един испански ръкопис в Берлин, чийто автор го бе получил от ацтекски жрец в Мексико.

   Такива случайности не могат да съществуват.

   Единствената възможност е, както казва легендата, че някога е съществувал голям континент, свързвал това, което днес наричаме Нов свят, с това, което именно се означава Стар свят.

   Това е Атлантида.

   Тя е основала в Египет и Централна Америка културни колонии...”     

    Този безценен документ е цитиран на стр. 103 в чудесната книга на Галя Маджарова „Отново Амазонки”, която изобилства и с други сведения за Атлантида и Атлантите, неразривна част от които са били и тези велики Жрици на Светлата Луна.      

      В Крит съществува легенда, че по поръчка на своят „неистински” брат Минос” Хефест /Вулкан/ изработил огромен меден андроид, наречен ТАЛОС, който се движел с „Божествената течност” ИХАРА. Той служел като „охранител на острова” обикаляйки по три пъти в денонощието цялото крайбрежие и улавял с огромните си лапи и потапял всеки чужд кораб, дръзнал да се приближи неканен до границите на Минойското царство. А Омир разказва как Дедал създал „златни слугини, които се движели, говорели и мислели като хората”. Естествено, подобни сведения бият директно по нашето излязло от всякакъв контрол ЕГО и, вероятно, затова никой не ги възприема насериозно. В горе-споменатите древни индийски книги също пише за перфектни механични уреди – роботи, използвани масово в тамошните храмове и домовете на аристократите.   

    Тук му е местото да си спомним и за „крилатите сандали на Персей”, каквито сме виждали и на краката на „Вестоносеца” Меркурий.

   Сред експонатите на музеите на Багдад и Дамаск има все още действащи електрически батерии, а използваните до преди век-два „вечно светещи лампи” на Изтока са конструирани да работят чрез потенциалната енергия на кристалите. Ето защо повтарям непрекъснато, че се налага един нов, по-задълбочен прочит на „1001 нощ” и всички останали Приказки!  

   Знайно е, че Соломоновият „ХиРАМ АБИв” /„Храм  на Отците”/ в Йерусалим, който е на, едва, 3,000 години, е бил съграден от прочут египетски архитект, който „не е използвал никикви железни сечива”, а - ШАМИРЪТ, който някога „Мойсей донесъл от пустинята”! А това е  енергиен бластер, с чиято помощ са дялани, заглаждани и оформяни детайлите на всички мегалитни строежи на древността и изписвани техните огромни стени, защото никога, нито един роб не е допускан до градежа на един сакрален обект. За този ЛЪЧЕВ агрегат също не липсва информация, но тя никак не се пасва с официалните, крайно материалистични представи на съвремената наука, затова нито един учен не би  рискувал дори да обсъжда темата за „технически уреди през полеолита”. Колосалната енергия на Шамира се дължи на специалната подредба на различни породи благородни камъни, но лично мен ме интересува повече състава на сплавта на металната тръба на този „мистериозен” агрегат, способна да понесе екстремалната температура на разтапящия лъч.

                 Тези няколко примера подсказват защо подобни ТАЙНИ са били предавани от поколение на поколение Посветени само УСТНО! Изписването на „инструкциите за тяхното ползване” би дало в ръцете на хората от нашата „Железна епоха”, средства за самоунищожение, много по-разрушителни от атомните бомби, които „страната на НЕОГРАНИЧЕНИТЕ възможности” експериментира върху японците, или - Напалма, изпепелил хиляди виетнамци. Нека не пропусна и ядрените опити по тихоокеанските атоли, унищожили завинаги тамошната уникална флора и фауна. Именно тези безобразия, а не „вредните автомобилни газове” отвориха Озоновите Дупки в земната атмосфера, откъдето заедно с радиацията, започнаха да нахлуват и извънземни нашественици. В наши дни, в далечните предели на Азия и Тихия океан великите ни „учени” експериментират и усъвъшенстват уреди, които предизвикват „контролирани” земетресения и цунами, опаковани в лъскавия варак на „нови технологии” или „достижения на цивилизацията ”, без преди това да сме съвсем наясно с дефиницията на ЦИВИЛИЗАЦИЯ!     

        Митовете твърдят, че Телепортацията и Левитацията на хора и предмети е била „детска игра” за древните Магове. Именно с помощта на втората са създавани всички „циклопски градежи” по света, чиито създатели обикновените хора помнят като ВЕЛИКАНИ, при това - не само на ръст!

     Всички Атлантски и Пеласгийски градове са дублирали модела на Метрополията насред Атлантическия океан. Микена, Родос и други са оформени на по три нива, разделени едно от друго с дълбоки плавателни канали. Така всяка градска прислойка /Каста/ е обитавала своя район, тоест - всеки е знаел мястото си в Обществото. Впрочем, Кастовото деление, което се е съхранило само в Индия е възникнала при „Червената” раса. Особено внимание в техните градове заслужава неговата най-висока точка - Акро-полът /„Свещен-град”/, където се е извисявал „Домът” на Патрона – Пазител, в чиято сакрална зона пристъпвали само Владетелят – Първожрец и съответните свещенослужителите.

    Мала Азия представлява открита музейна площ от Атлантския и след-атлански период на човешката история. По високото Арменско плато има множество „Великански /Драконови/ домове” като сакарските, странджанските и тези от о-в Евиа. Във Фригия са намерени златни жречески маски, досущ като Микенските и подбалканската „Долина на тракийските царе”. Общоприетото мнение гласи, че става дума за погребални маски от типа на фараонските, но, мисля че това заблуждение е породено от техните затворени очи, за които вече многократно стана дума, че не са признак на слепота, а на „откъснатост” от света на хората. Твърдя това, защото в колекцията на Микенския музей има и няколко „усмихнати изключения”, които трудно могат да бъдат свързани с траура и смърта. Най-вероятно, те са дублирали физиономията на своя притежател – Посветен, използвал ги преживе за церемониални цели, а след неговата кончина отивали с него в Отвъдното.

   Към шедьоврите на „Морските народи” принадлежат и разнообразните по калибър и стойност монети, които са били в обръщение из целия тогавашен свят. Много често са намирани и изумителни по своята изработка пръстени, които по тяно време са служели, по-скоро, като магични амулети или печати, отколкото за бижута. До нас е достигнала легендата за фаталният „Поликратов пръстен” или за силно намагнетизираните железни пръстени на самотракийските Мисти /Посветени/.

    Различните каменни породи, начело с кремъка и обсидиана, минералите, слоновата кост, благородните метали и техните сплави, както и всички останали естествени суровини са предлагали неограничено поле на творческата фантазия на Акадците и следпотопните „Герои”. Разнообразните по форма, предназначение и украса керамични изделия заслужават цяла отделна студия, но най-впечатляващи са тези, които имат формата на различни животни. Лично мен най-силно ме трогна една Майка - Маймуна прегърнала своето малко, което, само по себе си, доказва, че Етрускът, под чиито сръчни пръсти е излязъл този уникат, чудесно е различавал себе си от...приматите.

      Стихията на „Децата на Морето” – корабоплаването, изисква доста и сериозни инжинерни и астрономични познания, които не са били монопол само на финикийците, както гласи поредното клише, а – на всичките им родствени съседи. Всички те, освен търговски, са поддържали и боен флот, който ги е превърнал в най-несъкрушимата морска сила на архаиката.

      Но, те не само са воювали, а са имали нормален ежедневен бит, за който ни разказват хиляди прекрасни предмети от ежедневието, радващи окото и...хранещи Душата ни с красота хилядолетия след своето създаване. Пактически няма дейност, която да не е отразена върху глинените или медни съдове на „Червенокожите” - „бране на маслини”, „приготвяне и складиране на готова продукция”, на един стенопис в Санторини виждаме как „красавица носи плетена кошница с току що набрани плодове” и т.н. и т.н.

    Познавайки детинското увлечение на Предците ни по ярките тонове, можем само да гадаем за пищността на интериорите на техните дворци, храмове, обществени, пък и частните,  сгради, които, едва ли са отстъпвали на египетските.

    Тази книга трябваше да бъде гарнирана с изумителни илюстрации, които биха подсилили основната й идея, че е изключено току-що слезли от дърветата маймуни да развият завидното чувство за естетика, което лъха от всичко Атлантско. Още по-абсурдно е да се мисли, че това е станало за две – три хилядолетия, дори заради колосалните Знания, които са закодирани във всичките им произведения. Подобни недомислия влияят пагубно най-вече на онези сред нас, чиито по-малък брой прераждания и ограничен жизнен опит, ги карат да възприемат безкритично всякакви формулировки, с които сме „закърмяни” още в началните класове на училище, а развращаването на сегашните подрастващи – представителите на следващата ШЕСТА раса, представлява престъпление срещу цялото човечество, равносилно на разпалването на война!

     Атлантите – Акадци, техните преки потомци – Пеласгите, както и всичките им сродници от Апенините /Етруските/, от Иберийския полуостров /Баските/, в Сибир /Скитите/, цяла Азия /Жълтокожите/, двете Америки /”Индианците”/ и всички други, които са били спасени от Всемирния Потоп, са ни завещали толкова ярки и значими следи от своето пребиваване на Земята, че възниква логичния въпрос, защо гилдията на историците ги игнорират толкова упорито. Та нали никой почтен човек не се отказва от своя Род и Семейство, колкото и „безславни” да са те. Нека не позволяваме повече на последните мутанти на материализма - отявлени служители на Мрака, за които ние сме „Гои”, да ни втълпяват, че сме безродници и „потомци на примати”, дори заради предупреждението на Аполоний Тиански, че „ЛЪЖАТ РОБИТЕ, А СВОБОДНИТЕ /хора/ КАЗВАТ ИСТИНАТА”!!!    

                На всички онези, които споделят моето искренно възхищение от „БОЖЕСТВЕНИТЕ 

         ПЕЛАСГИ” искам да припамня мисълта на Джордж Гарлин, че „Живота не се мери с броя

         вдишвания които правим, а с моментите, които спират дъха ни!”, а моят дъх замира при всяко

         съприкосновение до всичко Атлантско и Тракийско.                                                                 

               Целият смисъл на тази книга ще обобщя със следните два цитата. Първият е от великият

       сирийски Пророк МАНИ /идеологът на МАНИхейството!/, който учи: -„Вие трябва да

       оставите настрана всичко, което сте придобили чрез външно откровение посредством

       сетивата. Вие трябва да оставите настрана всички неща, които идват при вас от външен

       авторитет; тогава вие ще станете зрели да гледате във вашата собствена душа.”

              Другият е едно послание на Иисус от апокрифното „Евангелие на Юда” - „ИЗВАДИШ ЛИ

      НА БЯЛ СВЯТ ТОВА, ЩО Е У ТЕБ, ТО ЩЕ ТЕ СПАСИ.  ТОВА, ЩО НЕ Е У ТЕБ, ТО ЩЕ ТЕ

      УБИЕ.”

              Убедена съм, че Всеки Сам Трябва Да Стигне До Своята Истина, а личното ми послание към читателите на тази книга съвпада напълно с препоръката на моят Духовен БРАТ - Робърт – „Утранното Небе”: - „Не вярвайте на мен, отидете и проверете сами!

                                                     Подлагайте на съмнение всичко, което ви казвам!”     

                                                             Е, приятно ПРИКЛЮЧЕНИЕ!!!

С обич - МЕОНЛИНА